Марко Минчев
Тази статия е за чорбаджи Марко от Ябланица. За Вазовия литературен герой вижте Марко Иванов (Под игото).
| Марко Минчев | |
| български търговец и революционер | |
| Роден | Марко Минчев Йотов
1820 г.
|
|---|---|
| Починал | 1889 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Мико Марков Димитър Яблански |
Марко Минчев Йотов (чорбаджи Марко от Ябланица) е крупен български търговец и ханджия, член на Революционния комитет, създаден от Васил Левски в Ябланица.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1820 г.[1] Женен е за Вуна Драганова. Баща е на Мико Марков, Иван Марков, Гета и Найда Маркови и Димитър Яблански. [2][3][4][5]
Чорбаджи Марко е крупен търговец и ханджия в Ябланица. Важен дял в икономиката на селото по време на османското владичество заемала търговията с добитък, която била в ръцете на фамилията Марковци. Марко Минчев е закупувал от Ябланския край предимно биволи, които откарвал за пласиране в Цариград.[2] Около 1850 г. той отворил търговски дюкян-бакалница. В своята книга „Миналото“ Стоян Заимов описва по живописен начин дюкяна и безбройните стоки, вносно и местно производство, по полиците и долапите. Резюмирано на съвременен език, магазинът на Марко Минчев е бил универсален, защото в него е имало хранителни стоки, манифактурни стоки, железария.[2][3] За съжаление Стоян Заимов не отразява в книгата си реалната личност на чорбаджи Марко, а създава от него литературна фигура.
Ханът на чорбаджи Марко е бил на горния етаж, над дюкяна, и поради местоположението на Ябланица на ключово място за пътуващите от дунавските градове към София е бил много посещаван.
Той е член на Революционния комитет в Ябланица, създаден от Васил Левски в края на 1870 г. [6] Синът му Мико Марков безспорно е бил основна фигура – според различни източници секретар [3], касиер [3] или председател [2] на комитета, но според показанията на секретаря на Димитър Общи – Васил Бошаранов пред Съдебно-следствената комисия в София, именно Марко Минчев е бил председателят на Ябланския революционен комитет. [7] Това се приема и от други изследователи.[8][9]
Заседанията на Ябланския революционен комитет първоначално се провеждали в една от стаите на чорбаджи Марковия хан, а след това поради турските подозрения били преместени на по-закътано място, у Иван Цоков Вълков.[2] Васил Левски е отсядал неколкократно в Марковата къща, също и Димитър Общи.[2][3] Чорбаджи Марко изпраща малкия си син Димитър да учи при приятеля си Тодор Пеев – един от най-образованите възрожденци и революционер, който от 1870 до 1872 е учител в родното си Етрополе и същевременно председател на тамошния Революционен комитет. [3]
По време на Руско-турската война ген. Гурко пристигнал в Ябланица и бил настанен в къщата на Марко Минчев, а щабът му – в къщата на Велю Минчев, брат на Марко.[2][10] Там е изработен планът за зимното преминаване на Балкана.
Къщата и ханът на Марко Минчев и синовете му все още съществуват; но тези, които са дарени на читалището, са напълно неподдържани и са пред срутване (макар и обявени за паметник на културата).
Марко Минчев е правил толкова силно впечатление на съвременниците си със своя външен вид, че са запазени няколко негови описания:
- Екатерина Каравелова: „Ами дядо Марко от село Ябланица, когото настигнахме из пътя. Докато Петко [Каравелов] приятелски се разговаряше с него, аз с учудване разглеждах неговата снажна фигура, широки плещи – и грамадни емении [половинки обувки с ниски токове – б.ред.], с една от които две деца удобно седнали би могли да преплуват Искъра. Той бил баща на красавеца офицер Димитър Марков Яблански.“[4]
- Стоян Заимов: „На бой [на ръст] е висок, на месо пълен, на кокали широк, на изглед хубавец, телосложение прекрасно, по осанка (каефет) внушителен.“[3]
Марко Минчев (чорбаджи Марко) почива през 1889 г. Като знак на признание и почит е погребан в двора на църквата, близо до апсидата.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Семейни хроники на фамилията Маркови
- ↑ а б в г д е ж Динов, Димитър Ив. Ябланица – минало и настояще. София, Отечествен фронт, 1989.
- ↑ а б в г д е ж Заимов, Стоян. Миналото. София, БЗНС, 1983.
- ↑ а б Спомени на Екатерина Каравелова. София, Отечествен фронт, 1983, с. 101.
- ↑ Паметна плоча на родната къща на Д. Яблански
- ↑ Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. 2 изд. София, Наука и изкуство, 1980, с. 166.
- ↑ Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. София, Държавна библиотека, 1952, с. 118.
- ↑ Бележки на редакторите и рецензентите на „Миналото“ на Стоян Заимов, София, БЗНС, 1983, с. 634, бележка 16.
- ↑ Сидельников, С. И. О численном и социальном составе первого болгарского революционного центрального комитета в 1869 – 1873 гг. (Опыт социологического исследования). с. 309. В: Изследвания върху Българското възраждане. В памет на акад. Михаил Димитров. София, БАН, Институт по история, 1974.
- ↑ Хранов, Д. В. Спомени на генерала Гурко от време на Освободителната война с портрета му. Прераб. и доп. изд. София, Печатница К. Г. Чинков, 1902, с. 41.