Марк Валерий Максимиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Марк Валерий Максимиан (на латински: Marcus Valerius Maximianus) е успешен генерал по време на Маркоманските войни по време на управлението на Марк Аврелий. Роден е в римската колония Поетовио (днес Птуй в Словения), където баща му Марк Валерий Максимиан е локален цензор и свещеник.

Участва в партската война на Луций Вер и при похода на Марк Аврелий в Панония на Дунав. В Панония е началник на кавалерия и убива през 172 -173 Валао, вождът на нариските, за което е награден след това. През 175 г. участва в Сирия в борбата против бунта на Авидий Касий. След това е прокуратор на Долна Мизия, командва също в Македония и Тракия. Става прокуратор с преториански ранг на Горна Мизия и Дакия (Dacia Porolissensis). Той командва като легат легионите I Спомагателен легион, II Спомагателен легион, V Македонски легион, XIII Близначен легион и III Августов легион. Той е 179 г. на зимна квартира в Лаугарицио (днес Тренчин, в Словакия), има успехи в края на втората маркоманска война и след това служи в сарматската война при император Комод. След това е управител на Нумидия. През 186 г. е суфектконсул. Не са известни годините на неговото раждане и смърт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Brian Campbell, The Roman Army, A Sourcebook, London: Routledge, 1994, ISBN 0-415-07173-9, pp. 64-65.