Матвей Геденщром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Матвей Геденщром
Матвей Матвеевич Геденштром
руски изследовател
Роден
1780 г.
Починал
Националност Флаг на Русия Русия

Матвей Матвеевич Геденщром (на руски: Матвей Матвеевич Геденштром, на немски: Mathias von Hedenström) е руски изследовател на Сибир.

Ранни години (1780/1781 - 1808)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1780 или 1781 година в Рига, Руска империя (днес Латвия), в семейство на служещ. Постъпва в Дерптския университет, но не го завършва и започва работа в митница на Ревел. За нарушаване на митническите правила е обвинен и осъден на заточение в Сибир.

Експедиция в Сибир (1808 – 1812)[редактиране | редактиране на кода]

През 1808 се явява в Иркутск и получава служебно поръчение за изследване на бреговете на Сибир. От 1808 до 1812 възглавява експедиция, която изследва Новосибирските острови, като открива „сибирските полини“ (открити пространства незамръзнала вода). Изследва брега между устията на Яна и Колима и части от Якутия и Задбайкалието. Неподготвен за дейността, с която е натоварен, започва да се занимава активно, за да се научи да определя географската ширина и дължина и да работи с геодезически прибори.

Следващи години (1813 – 1845)[редактиране | редактиране на кода]

През 1813 г. е назначен на служба в канцеларията на иркутския губернатор, а след това до 1818 заема длъжността управител на Верхнеудинск. На тази длъжност Геденщром продължава да се занимава с научни изследвания и съставя богати минераложки и ботанически колекции.

През февруари 1820 е обвинен в спекула с хлебно жито и специалната съдебна комисия, която разглежда неговите машинации, го лишава от заемане на всякакви административни длъжности и заселване във вътрешността на губернията. С височайши указ на императора е оправдан и се заселва в Тоболск, където отново му е разрешено да заема административни длъжности. През 1827 му е разрешено да се завърне в Петербург и е назначен за началник на отделение в Медицинския департамент. В началото на 1830-те години е изпратен в Томск и назначен за губернски пощальон.

След като се пенсионира, се заселва в селцето Хайдуково близо до Томск, където се отдава на пиянство и умира в пълна нищета на 20 септември 1845 година. Погребан е в Томск.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Путешествие Геденштрома по Ледовитому морю и островам оного, лежащим от устья Лены к востоку“, („Сибирский Вестник“, 1822 г., ч. 17 – 19);
  • „Описание берегов Ледовитого моря от устья Яны до Баранова камня“, (там же, 1823 г., ч. 2);
  • „Записки о Сибири“, („Журн. Минист. Внутр. Дел“, 1829 г., ч. 1, кн. 1; 1830 г., ч. 2, кн. 1 – 3; ч. 3, кн. 4);
  • „Отрывки о Сибири“, (СПб., 1830 г.); на немски: „Fragmente oder Etwas uber Sibirien“ (S.-Pb., 1842);
  • „Острова между Леной и Колымой“, („Русский Инвалид“, 1838 г., № 268);
  • „Новая Сибирь“, (там же, № 313);
  • „Головы неизвестных животных, находимых в Северной Сибири“, (там же, № 318);
  • „О Байкале“, (там же, 1839 г., № 9 и 10);

Източници[редактиране | редактиране на кода]