Метаксия Симонян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Метаксия Симонян
Սիմոնյան Մետաքսյա Միհրանի
съветска арменска актриса
Родена
Починала
Ереван, СССР
Активен период от 1947 г.

Уебсайт

Метаксия Миграновна Симонян (на арменски: Սիմոնյան Մետաքսյա Միհրանի, 21 февруари 1926 – 11 август 1987) е съветска арменска актриса в театъра и киното, педагожка. Тя е народен артист на СССР (1981), носителка на Сталинската награда втора степен (1950).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 21 февруари 1926 г. в Ашхабад (столицата на Туркменистан). През 1933 г. заедно със семейството си се преселва в Ереван.

През 1948 г. завършва актьорския факултет на Ереванския художествено-театрален институт (курс на Вартан Аджемян). През същата година актрисата се присъединява към Арменския театър „Сундукян“. Нейната първа роля е Анани в комедията „Още една жертва“ на Габриел Сундукян, а партньори на сцената са Авет Аветисян и Олга Гулазян.

Година по-късно играе Нина в драмата „Маскарад“ на Михаил Лермонтов. Тази роля, създадена в партньорство с Ваграмом Папазяном, Вагаршем Вагаршяном, Рачия Нерсесяном донася на актрисата по-голяма слава и известност. Темата за защитата на достойнството на жените е централна в творчеството на актрисата.

През 1949 г. изиграва ролята на Армануш в пиесата „Тези звезди са наши“, за която, заедно с група актьори, получава Сталинска награда втора степен в областта на литературата и изкуството.

Репертоарът на М. Симонян е разнообразен, тя е еднакво успешна в участията си в родината, в роли на руски и на западноевропейски автори. Най-добрите ѝ роли са: Дездемона в пиесата „Отело“ на Уилям Шекспир, Настасия Филип в спектакъл по роман „Идиот“ на Фьодор Достоевски, Марта в пиесата „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ на Едуард Олби.

Дълги години е водеща актриса в Арменския театър „Сундукян“. Участва в турнета в Москва, Баку, Тбилиси, Бейрут, Дамаск и други. Участията ѝ в киното започват от 1947 година.

От 1968 г. преподава в Ереванския художествено-театрален институт (днес: Еревански държавен институт за театър и кино), става професор през 1983 г.

Метаксия Симонян умира на 11 август 1987 г. в Ереван, на възраст 61 години. Погребана е в Тохмахското гробище.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1947 – Anahit (as Anahit)
  • 1949 – A Girl From Ararat Valley (as Anush)
  • 1955 – Looking of the Addressee (as Manush)
  • 1957 – To Whom the Life Smiles (as Zaruhi)
  • 1959 – Her Fantasy (as nurse)
  • 1959 – A Jump Over the Precipice (as Gayane)
  • 1960 – Sayat-Nova (as Anna)
  • 1962 – Waters Rise (as Arev)
  • 1970 – A Spring of Heghnar (Mkrtich's mother)
  • 1971 – Khatabala (in the episodes)
  • 1973 – The Last Deed of Kamo (as Arsha)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча в Ереван
  • Народна награда на Арменската ССР (1965)
  • Кинорежисьор (1981)
  • Сталинска награда II-ра степен (1950) – за спектакъла „Звездите ни“
  • Орден „Червено знаме на труда“ (27 юни 1956)
  • Орден „Приятелство на народите“ (22 август 1986)

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В нейна памет в Ереван е поставена плоча на къщата, където е живяла (ул. „Абовян“ № 20).

Всяка година в Армения се присъжда театрална награда за актьори, наречена „Метаксия Симонян“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Симонян, Метаксия Миграновна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.