Микола Лисенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Микола Лисенко
Мико́ла Віта́лійович Ли́сенко
украински композитор, пианист и диригент

Роден
22.03.1842
с. Гринки, Руска империя
Починал
06.11.1912
Киев , Руска империя
Погребан Киев, Украйна

Учил в Киевски университет[1]
Харковски университет[2]
Музикална кариера
Стил класическа музика
Инструменти пиано, орган
Активност от 1869 г.

Уебсайт
Микола Лисенко в Общомедия

Микола Виталионович Лисенко (на украински: Мико́ла Віта́лійович Ли́сенко) е украински композитор, пианист, диригент, педагог, събирач на украински песенен фолклор. Роден е през 1842 г. в с. Гринки, Полтавска област.

Сред най-популярните му музикални творби са химните „Молитва за Украйна“ („Молитва за Україну“), „Вечният революционер“ („Вічний революціонер“) и оперите „Тарас Булба“ и „Наталка Полтавка“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Микола Лисенко е роден в Полтавска област. Той произхожда от стара казашка фамилия Лисенко. Баща му, Виталий Романович, е полковник от Орденския кирасирски полк. Майка му, Олга Еремеевна, произхожда от помешчическия род Луценко. Има брат, Андрий, а сестра му е съпругата на украинския писател Михайло Старицки – София.

В ранните години на своя живот Микола Лисенко се обучава в дома си под наставлението на известния руски поет Афанасий Афанасиевич Фет.

На петгодишна възраст родителите му забелязват музикалния талант на момчето и наемат учител по музика. След като завършва домашното си обучение, за да се подготви за гимназията, Микола се премества в Киев, където учи първо в пансиона на Вайл, а след това в пансиона на Гедуен.

През 1855 г. Микола Лисенко е изпратен във втора гимназия в Харков. Докато учи в гимназията, той взема частни уроци по музика при руския композитор Николай Дмитриевич Дмитриев, като постепенно става известен пианист в Харков. Канен е на различни вечери и балове, където изпълнява пиеси на Бетовен, Моцарт, Шопен, свири танци и импровизира по теми от украински народни мелодии. След като завършва гимназията, той постъпва в Естествения факултет на Императорския университет в Харков. Година по-късно обаче родителите му се преместват в Киев и Микола Виталионович се премества в Катедрата по естествени науки на Физико-математическия факултет на Киевския императорски университет. След по-малко от година след завършването си през 1864 г. Лисенко получава докторска степен по природни науки, след като защитава тезата си на тема: „За размножаването на нишковидни водорасли“.

След завършване на Киевския императорски университет и кратка служба Лисенко решава да получи и висше музикално образование. През септември 1867 г. постъпва в Лайпцигската консерватория, считана за една от най-добрите в Европа. Негови учители по пиано са Карл Райнеке, Игнац Мошелес и Ернст Венцел, а по композиция му преподава Ернст Фридрих Рихтер. Именно там Микола Виталиевич осъзнава, че е по-важно да се събира, развива и създава украинската музика, отколкото да се копират западни класици.

През лятото на 1868 г. се жени за Олга Александровна О'Конър, която е негова племенница и е с 8 години по-млада. След 12 години брак обаче Микола и Олга, без да стигат до развод, се разделят поради липсата на деца.

След успешно завършване на обучението си в Лайпцигската консерватория през 1869 г. той се завръща в Киев, където живее, с кратка почивка (от 1874 до 1876 г. Лисенко усъвършенства майсторството си в областта на симфоничната оркестрация в Петербургската консерватория в класа на Николай Римски-Корсаков), където повече от четиридесет години се ангажира с творческа, преподавателска и социална дейност. Участва в организирането на неделно училище за селски деца, по-късно участва и в подготовката на „Речник на украинския език“, в обработката на народни мелодии, в преброяването на населението на Киев, в работата на Югозападния клон на Руското географско дружество.

През 1878 г. заема длъжността учител по пиано в Института за благородни девици. През същата година сключва граждански брак с Олга Антонивна Липска, която е пианистка и негова ученичка. Композиторът я среща по време на концерти в Чернигов. От този брак Лисенко има пет деца (Екатерина, Маряна, Галина, Тарас, Остап). Олга Липска почива през 1900 г., след като ражда последното дете от петте.

През есента на 1904 г. Лисенко започва работа в Музикално-драматичното училище в Киев (от 1913 г. то носи неговото име), организирано от самия него. Лисенко преподава пиано в училището, но и училището, и М. Лисенко като негов директор са следени от имперските власти. През февруари 1907 г. Лисенко е арестуван, но на следващата сутрин освободен.

Лисенко умира на 6 ноември 1912 г. от сърдечен удар.

Преклонението е извършено във Володимирския храм в Киев, а хорът, ръководещ погребалното шествие, наброява 1200 души. Погребан е в Киев на гробището Байкове.кладовишче.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Докато учи в Киевския университет, стремейки се да придобие възможно най-много музикални знания, Микола Лисенко изучава оперите на М. Глинка, запознава се с музиката на Рихард Вагнер и Роберт Шуман. От това време той събира и обработва украински народни песни.

По време на обучението си в Лайпцигската консерватория през октомври 1868 г. Лисенко публикува „Сборник от украински песни за вокал и пиано“ – първото издание на неговите преработки от четиридесет украински народни песни, които освен практическото си предназначение имат голяма научна и етнографска стойност. През същата 1868 г. той пише първата си значима творба – „Завет“ (по стихотворението на Тарас Шевченко „Щом умра, ме погребете...“. Тази творба отваря цикъла „Музика към "Кобзар“, който включва над 80 вокални и инструментални произведения от различни жанрове, публикувани в седем серии, последната от които е публикувана през 1901 година.

Микола Лисенко е в центъра на музикалния и национално-културен живот на Киев. През 1872 – 1873 г. той е член на дирекцията на Руското музикално общество и участва в неговите концерти, провеждани в Украйна; ръководи хор от 50 певци, организиран през 1872 г. във Филхармоничното дружество на любителите на музиката и пеенето; работи в „Кръга на любителите на музиката и пеенето“.

През 1874 година Лисенко пише оперетите „Черноморец“ и „Коледна нощ“ (по-късно преработена в опера), с които поставя основите на украинското национално оперно изкуство. През 1873 г. е публикувана първата му музикалнотеоретична творба за украинския музикален фолклор – „Характеристика на музикалните особености на малоруските думи и песни в изпълнение на кобзаря Остап Вересай“. През същия период композиторът създава много произведения за пиано, както и симфоничната фантазия по украински народни мотиви „Украинският казак-шумка“.

В периода на пребиваването си в Санкт Петербург Лисенко пише първата рапсодия по украински фолклорни мотиви, първи и втори концертни полонези и соната за пиано. Там той също започва работа по операта „Маруся Богуславка“ (недовършена).

През 1880 г. той започва работа по най-значимата си творба – операта „Тарас Булба“, базирана на едноименната повест на Н. В. Гогол с либрето на Михайло Старицки, която завършва само десет години по-късно. През 1880-те години Лисенко пише такива произведения като „Удавница“, „Радвай се, поле неизказано“ – кантата по стиховете на Т. Шевченко; третото издание на „Коледна нощ“ (1883). През 1889 г. Лисенко създава и операта „Наталка Полтавка“ по пиесата на Иван Котляревски, през 1894 г. пише музиката на феерията „Вълшебен сън“ по текст на М. Старицки, а през 1896 г. – операта „Сафо“.

Сред авторските постижения на Микола Лисенко е необходимо да се отбележи и създаването на нов жанр – националната детска опера. От 1888 до 1893 г. той пише три детски опери по народни приказки с либрета на Днипрова Чайка (Людмила Березина): „Коза-Дереза“, „Пан Коцки“, „Зима и пролет, или Снежната кралица".

През 1905 г. Микола Лисенко заедно с Олександър Кошиц създава хоровото дружество „Боян“, с което организира хорови концерти с украинска, славянска и западноевропейска музика. Поради политически обстоятелства дружеството скоро се разпада.

В началото на XX век Лисенко пише музика за драматичните спектакли „Последната нощ“ (1903) и създава лирически романси по стихотворения на Иван Франко, Леся Украинка, Днипрова Чайка, Олександър Олес.

През последните години от живота си Лисенко написва редица произведения на свещената музика, които продължават цикъла „Херувими“, започнат от него в края на XIX век.

Изследвания по история и теория на музиката[редактиране | редактиране на кода]

Лисенко прави първите музикално-етнографски изследвания върху творчеството на слепия кобзар Остап Вересай, които публикува през 1873 – 4. В тях Лисенко демонстрира начин, по който украинският мелодичен материал да се различава от руските аналози чрез уникалния си подход към хроматизма.

Лисенко продължава да изследва и преписва репертоара на други кобзари от други украински региони като Опанас Сластион от Полтава и Павло Братица от Чернигов. Той прави задълбочено проучване и на украински народни инструменти като торбана (украински струнен музикален инструмент, подобен на теорбата). Колекцията му от есета за украинските народни инструменти го прави основател на украинската органология и един от първите органолози в Руската империя.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Опери[редактиране | редактиране на кода]

  • „Коледна нощ“ („Різдвяна ніч“ 1872; 1874 (2-ри вариант); 1883 (3-то издание);
  • „Удавница“ („Утоплена“ 1883)
  • „Наталка Полтавка“ (1889)
  • „Тарас Булба“ (1890)
  • „Сафо“ („Сапфо“ 1896 – 1904)
  • „Вещицата“ („Відьма“ 1901, недовършена)
  • „Енеида“ („Енеїда“ 1910)
  • „Ноктюрн“ (1912)

Детски опери[редактиране | редактиране на кода]

  • „Коза-Дереза“ (1888)
  • „Пан Коцки“ (1891)
  • „Зима и пролет, или Снежната кралица“ (1892)

Оперети[редактиране | редактиране на кода]

  • „Черноморец“ (1872)

Музикално-вокални произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Цикълът „Музика към "Кобзар“ (1868 – 1901), който включва над 80 песни по стихове на Тарас Шевченко;
  • "Сборник от украински песни за глас в съпровод на пиано [в 7 кн.: 1868; 1869; 1876; 1886; 1895; 1911];
  • „Младост“ („Молодощі“;1876);
  • Сборник от украински народни песни [в 12 кн.: 1885 – 1903].

Теория на музиката[редактиране | редактиране на кода]

  • „Характеристика на музикалните особености на украинските думи и песни, изпълнявани от кобзаря Вересай“ (1873; Характеристика музичних особливостей українських дум і пісень, виконуваних кобзарем Вересаєм. В: Записки Юго-Западного Отдела Русского Географического Общества. Т.1, К., 1874).
  • "Музикално-фолклористки изследвания: записи (13, 138, 20) на украински народни песни (с варианти), песни от различни съседни народи, танци, маршове, думи от кобзари (Музично-фольклористичні праці).
  • „За торбана и музиката на Видорт“ (Про торбан і музику Відорта. В: Киевская старина, 1892, кн.2).
  • „Народни музикални инструменти в Украйна“ (Боян. Народні музичні струменти на Вкраїнї – В: Зоря, Львів : видаване Науковим Товариством імені Шевченка, 1894.).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Старицький, М. До біографії М. В. Лисенка. К., 1905.
  • Будищанець, В. Видатний музикант М.Лисенко. Полтава, 1913.
  • Кривусів-Борецький, В. Батько української музики. К., 1920.
  • Квітка, К. М.Лисенко як збирач народних пісень. К., 1923.
  1. www.ukrainianartsong.ca, Посетен на 3 март 2022 г..
  2. www.encyclopediaofukraine.com, Посетен на 3 март 2022 г..