Милан Братов
| Милан Братов | |
| български лекар | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 1934 г.
|
Милан Братов е български лекар, работил в Македония в края на XIX и началото на XX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1869 година в Ески Заара. Завършва медицина в Нанси (Франция) през 1898 година и още в края на същата година след полагане на колоквиум в Цариград е назначен за лекар във Воден със субсидия от българското външно министерство, за да „лекува и облекчава участта на българското население...“. Там бързо си спечелва добро име сред хората. Печели и благоволението на местната турска власт, която му прави предложение да бъде назначен за градски лекар (на турска служба), но той отказва поради невладеене на турски език.[1]
При лекарската си практика във Воден д-р Братов усеща силно липсата на българска аптека и аптекар и поставя въпроса за назначаването на дипломиран фармацевт пред българското министерство. Липсата го кара да отвори своя частна аптека, като дава безплатно лекарства на ученици и бедни български семейства, снабдени с удостоверение от българската община в града.[2]
Предпочитанието на градската турската власт към него поражда завистта на гръцките лекари, които го наклеветват, че е изпратен в града от Македонския революционен комитет. След една визита в близкото село Владово той е привикан и разпитан от каймакамина; забранено му е да напуска града без разрешение освен за лечение на турски пациенти. Изпаднал в немилост, той моли за увеличение на заплатата, изтъквайки, че работи в много трудни условия, дори с риск за живота си. Екзарх Йосиф също пише до министъра, подчертавайки симпатията и доверието на местното население в него, но въпросът не се урежда. Въпреки това д-р Братов след дълъг отпуск в България през лятото на 1901 година се завръща във Воден на 11 юли. По всичко изглежда, че не е могъл да остане повече там; той подава молба и напуска от 1 октомври. От своя страна Министерството на войната пише още през юли до Министерството на външните работи, че той има сериозни причини да не се завръща в Македония и че ще направи необходимото неизкарването на целия срок на субсидиран лекар да не бъде считано за нарушение, както и че няма да бъде търсен за отбиване на военната служба.[3]
В България Милан Братов е назначен за лекар в Кюстендил (1902 г.), в Цариброд (1904 г.) и в Ески Джумая (1906 г.). След това се връща в родния си град Стара Загора и работи като лекар в БДЖ.[4]
През Балканската война е санитарен капитан и участва в превземането на Одринската крепост.[4]
Умира в София, 1934 година.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 112.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 112–113.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 113–114.
- ↑ а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 114.
