Милославска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милославска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.825° с. ш. 22.4397° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Перник, Сърбия)
Част от Руйско-Верилска планинска редица
Най-висок връх Голема Рудина 1485,3
Надм. височина 1485,3 m m
Bulgaria-Kraishte-topographic-map-bg.svg
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за планината в Сърбия и България. За планината в Краище вижте Рудина планина (Краище).

Знеполска Рудина планина или Милославска планина е планина в Западна България и Югоизточна Сърбия, в историко-географската област Краище, част от Руйско-Верилската планинска редица. Северозападна ограда на Трънската котловина.[1]

Планината е разположена в най-западната част на Руйско-Верилската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 185 до гранична пирамида 199 преминава участък от държавната граница между България и Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 10 км, а ширината – до 4 – 5 км. На запад при попадналото в сръбска територия село Преслап чрез седловина висока 1098 м и на север чрез долината на Преслапска река (от басейна на Южна Морава) се отделя от Църквена планина. На югоизток със стръмни склонове се спуска към Трънската котловина, а на североизток седловина висока 1243 м я свързва с планината Руй. На югозапад при село Стрезимировци, тясната долина на река Ерма я отделя от Боховска планина.[1]

Билото на планината е с посока от югозапад на североизток и е силно навълнено със средна надморска височина до 1200 – 1400 м. Като цяло има хълмист и нископланински релеф. Най-високата ѝ точка е връх Голема Рудина (1485,3 m), разположен в западната ѝ част, на българо-сръбската граница, при гранична пирамида № 188.[1]

Изградена е от палеозойски аргилити и мезозойски варовици. Тя е дълбоко ерозионно разчленена, а във варовиковите терени и окарстена- Почвите са канелени и светлокафяви горски. За разлика от повечето планини в Краището Милославска планина е силно залесена основно с широколистни видове.[1]

По южното подножие на планината, на българска територия са разположени 6 села – Зелениград, Милославци, Насалевци, Рани луг, Слишовци и Стрезимировци, а на сръбска територия – само село Преслап, на северозападния ѝ склон.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]