Направо към съдържанието

Милутинова грамота за скита „Света Петка“ в Тморане

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милутинова грамота за скита „Света Петка“ в Тморане
Видцарска грамота, хрисовул
Автор(и)Стефан II Милутин
Създаване1300 г.
Сръбско кралство
ЕзикСръбска редакция на старобългарския език
МестоположениеХилендарски манастир

Грамотата на сръбския крал Стефан Урош II Милутин за скита „Света Петка“ (на сръбски: Повеља (Хрисовуља) краља Стефана Уроша II Милутина о келији Свете Петке у Тморанима) е дарствен хрисовул, издаден около 1300 г., с който сръбският крал възстановява властта на Хилендарския манастир върху монашеския скит „Св. Петка“ до село Тморане[1], Скопие, и върху неговите владения, които за целта са потвърдени и увеличени с нови имоти и още зависимо население. Грамотата се съхранява в архива на манастира Хилендар в Света гора под номер 6, топографска сигнатура А 3/2.[2] От съдържанието на документа става ясно, че въпросният монашески скит е основан и надарен първоначално от българския болярин Прибо през 30-те години на XIII в., когато Скопската област се е намирала в пределите на Българската държава.

Исторически контекст

[редактиране | редактиране на кода]

Монашеският скит „Св. Петка“ е основан от българския протосеваст Прибо през 30-те години на XIII в., когато Скопие и прилежащата му област се намират в границите на Българското царство при цар Иван Асен II. През 1258 г., когато областта вече била превзета от сърбите, Тморане и скитът били подарени от крал Стефан Урош I на манастира Хилендар. На следващата година ромеите превзели отново Скопската област и отчуждили Тморане и обителта от владенията на Хилендар. Така през 1300 г., когато Скопие и областта му отново се намирали в пределите на Сръбската държава, крал Стефан II Милутин отново предал на Хилендар скита „Св. Петка“ заедно с лозето му и нивите, както и с обширни землища, в които попадали селата Тморане и Вораша. Освен това имотите на скита били увеличени, като към тях сръбският крал прибавил още част от бивш имот на протосеваст Прибо и една гора. Освен имоти и зависими хора, скитът получил и данъчен имунитет, като хората и имотите му били освободени от светски данъци и повиности.[3][4] За тази цел от канцеларията на сръбския крал издали хрисовул, който бил предаден на монасите от Хилендар. Дареното от Милутин било признато от Андроник II Палеолог през 1324 г. и от крал Стефан Душан – през 1348 г.[3]

Характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Грамотата е изписана с черно мастило върху пергамент с размер 240 x 665 мм. Писмото е уставно. Документът завършва с подпис на краля, изписан с червено мастило. Кръстовете преди и след кралския подпис, инвокационният кръст и инициалът в началото на текста също са изписани с червено мастило.[2]

Документът е снабден със златен кралски печат, прикрепен посредством червена, неусукана копринена връв, прекарана през два прореза в долната част на пергамента. Диаметърът му е 35 x 36 мм. От лицевата страна на печата в цял ръст е изобразена фигурата на краля, стоящ върху подножник (супедион). На главата си носи заострена зърнеста корона с препендули. В дясната си ръка кралят държи скиптър, завършващ с дванадесетокрилен кръст, а лявата си ръка е поставил на гърдите. Легендата в полето заема пет реда и пресича образа на краля. Надписът гласи: † Ѡ ХСТЕ БОꙀЕ ПРВОВЕРНИ ЦАР СТЕФАНЕ ВСЕ ꙀМЛИ СРПС[5][2] (В ХРИСТА БОГА ПРАВОВЕРНИ ЦАР СТЕФАН НА ВСИЧКИ ЗЕМИ СРЪБСКИ). Върху реверса на печата в цял ръст, стъпил върху подножник, е изобразен свети Стефан Първомъченик с ореол около главата, кандилница в дясната ръка и потир в лявата.[6] Легендата от тази страна е разположена хоризонтално в полето и заема неравномерно четири реда, които прескачат през фигурата на светеца. Надписът гласи †СТИ СТЕФАНЕ ПРВОЧЕНИК ОРГ (СВЕТИ СТЕФАН ПЪРВОМЪЧЕНИК ОРГ), като последната дума най-вероятно е съкратено изписване на думата архидякон.[7][6]

Грамотата няма дата. Отнасянето ѝ към 1300 г. е въз основа на фактологични податки от съдържанието ѝ. Особеност на писмото ѝ са случаите на употреба на буквата ю вместо ꙋ и ѹ (страню, о(ть)цю), както и на ѧ (грѧдомь).[8]

В полето на документа има маргинални бележки от по-късно епоха:

  • бележка от XIV век: Хрисоволь крал Ꙋроша ꙁа село Тморани ꙋ Скопи[8]
  • бележка на монаха Никандор: Сеи хрисовꙋль єсть кралѧ Стефана Оуроша II Милутина[9] и дань есть монастырю нашемꙋ и пишеть в' немь како дарꙋеть село Тморани оу Скопиіѧ с' церковію Светыѧ Петкы со всѣми окресности еѧ, и оутверждаеть хрисовꙋлемь симь тамошнѧѧ.[8]
  • бележка от XX век: Бр. 10[8]

Текст на грамотата

[редактиране | редактиране на кода]

на средновековен сръбски[10]

[редактиране | редактиране на кода]

† Понеже ѡбрѣте кралевьство мыи, ꙗко господинь ми ѡтьць, светопочивⸯши краль приложиль бѣше манастироу Светои Богородици оу Светои Горѣ, Хиланⸯдароу, оу Скопьскои странѣ, вь мѣстѣ рекомѣмь Тⸯморане келию Свете Петⸯке, кою ѥ быль сьꙁдаль нѣкто протосѣвасть ꙁагорьскыи Прибо вь дьни Асѣна цара. И пакь бѣше таꙁи келиꙗ ѡтьстоупила ѡть манастира, кьгии и Скопиѥ бѣше ѡтьстоупило ѡть кралевьстⸯва нашего; да кьды и пакь прѣѥ кралевьство ми Скопьскꙋ страню, тьди пакь повратихь манастироу выише реченⸯноую келию да си ю дрьжии ⁘ И понеже Богь пакыи изволи и створи соуродьство сⸯ кралевьствомь ми и прѣвыисокы царь Грькомь, и бысть родитель кралевьствоу ми и дарова ми Скопскоу страню. Тѣмⸯже и кралевьство ми ꙁаписа си хроусовꙋль вь сврьшеноѥ поданиѥ и вь оутврьждениѥ ⁘ Такожде се и оумоли кралевьство ми господиноу и ѡтьцю ми царю светомоу, да се оустворить ꙁаписаниѥ ꙁлатопечатⸯноѥ ѡть лица светаго царьства ѥго вь оутбрьжениѥ вь боудоущеѥ вѣкыи, да има выше реченⸯню келию манастирь рекоми Хиланⸯдарь сь всѣми правинами и сь ѡбⸯдрьжаниѥмь что си ѥсть имала ѡть хⸯтитора ѡногаꙁи Ꙁагоранина, или ѥ кто и послѣ приложиль что: наипрьво виноградь ѡколь црькве что ѥсть црьквь насадила, и людиѥ црьквныи что си имаю виноградь и что си хоте насадити; и оу селѣ оу Ворашахь ꙁемⸯле коупленице на четири мѣста на .Р҇. кⸯбⸯль; и ѡколь Петⸯкова крьста ꙁемⸯле ꙁадоушьне на .Е͠І. кⸯбⸯль; и оу Тⸯморахь нивиꙗ на .К͠Ѕ. ꙁевⸯгарь. И пакь кралевьство ми ѡгледа ѥре мало имать ꙁемⸯле келиꙗ Свете Петⸯке, и ѡбрѣте се ꙁемⸯла по ѡнои странѣ Велике оу Свиновѣхь, коупленица хтитора сиѥꙁи келиѥ протосѣваста Приба, ноу ѥсть была ꙁавалена врѣменⸯныими прѣмѣницами, да кьди ю ѡбрѣте кралевьство ми и оуꙁехь ю оу цариноу, ї иꙁисках ю, ѥре не би ничиꙗ бащина, нь ю ѥсть коупиль протосѣвасть Прибо ѡть Арьбела и ѡть Калогюрⸯга, и ѡтьцѣпихь ѡть теꙁи ꙁемⸯле и дахь манастироу на триста великыихь кⸯбль, а ѡстатⸯне оудрьжахь оу цариноу ⁘ А се меге тоиꙁи ꙁемⸯли: ѡть горьнега краꙗ на Братилⸯць, на врьбоу, на црьквище, и ѡть црьквища на царевь поуть, и тоу междьникь, и ѡть долⸯнега краꙗ на тополоу, и на поуть како греде оу Таворь, и тꙋ междьникь, и прѣсⸯ поуть на кроушькоу ⁘ И такожде имь приложи кралевьство ми гороу да си сѣкоу лаꙁове, и что си соу растⸯрѣбили црьквни людиѥ. А се меге оу горѣ: на Манотино селище, и прѣꙁь дѣль на Соушицоу, и на Липьць Грьдомановь ⁘ А се людиѥ црьковⸯни коихь да кралевьство ми манастироу: Десиславь, и ꙁеть моу Радь, Ꙗань, Бериславь, ꙁеть моу Драгиꙗ, и дроуги моу ꙁеть Тоудорь, Драгославь, ꙁетⸯ моу Витань, Смѣдь, Станько, шоура моу Добре, Братиꙗнь, Куриꙗкь, Радинь, пашеногь моу Драгиꙗ – тиꙁи вси ѡтроци; а се парици – Градь, синь моу Стань ковачь, и ꙁеть моу Драгиꙗ, Нико, и ꙁеть моу Добрень, Блаꙁⸯно, Мирень, брать моу Моурьтать, Братⸯко, Прьве, Гроꙁѣн, Добре, и брать моу Драгиꙗ, Нѣгославь, Братославь, Беро, Драгославь, и ꙁеть моу Иванько, Волень, и брать моу Стань, и ꙁеть моу Драгиꙗ, Срьдань, Никола, Калимань, Владьць, Нѣго, Тихо, Коста, Стань, Радинь, Владь, пашенога оудовица Момена и ꙁⸯ дѣцами си, дроуга оудовица Братослава жена и ꙁⸯ дѣцами сии ⁘ И кь семоу же оуствори кралевьство ми милость сиѥꙁи келии, и сь всѣмь и лоудьмь, да ѥсть свободно ѡть всакыихь работь кралевьства ми малихь и великыихь, коѥ бывають по врѣменеви или оу градоу или по ꙁемⸯли; и дани никоѥре да не приплакаю ни ꙁемⸯломь, ни ꙁградамь, ни мале ни велике, ни ѡброка никакⸯва. И ꙁлато царьско да имⸯ се не намеке. И кефалиꙗ градьскыи да не има ѡбласти тамо, ни инь владалць никои. И властелинь кто любо, и ѡть соуродьникь моихь, аке оулѣꙁѣ тамо и ꙁабавить что, да плати кралевьствоу ми .В͠І. волии. И сиѥ приношениѥ приложи кралевьство ми на прѣкоище братиꙗмь домоу светыиѥ Богородице Хиландарьскыиѥ. Да иже дасть Богь господьствовати по кралевьствѣ ми – или сынь кралевьства ми, или соуродникь кралевьства ми, или нѣкто си ине стране кто име дрьжати Скопьскоу страноу – аще кто дрьꙁнеть и раꙁорить сиѥ моѥ ꙁаписаниѥ, таковомоу да ѥсть мьстительца прѣчистаꙗ ми Богородица Хиландарьска на Страшⸯномь соудищи Христовѣ, и да ѥсть проклеть ѡть .В͠І. светыихь апостоль врьховныхь, и ѡть седьмьдесеть, и ѡть триста и ѡсмьнадесете светыихь ѡтьць Прьваго сбора иже вь Никеи, и ѡть господина ми светаго Симеѡна и ѡть кирь Савы, и ѡть мене грѣшⸯнаго да ѥсть проклеть вь си вѣкь и вь боудоущии.

†СТЕФАНЬ ОУРОШЬ ВЬ ХРИСТА БОГА БЛАГОВѢРЬНЬ КРАЛЬ И САМОДРЖЬЦЬ ВСѢХЬ СРЬПСКЫХЬ ꙀЕМЛЬ И ПОМѠРСКЫХЬ†

превод на български език

[редактиране | редактиране на кода]
„ I. Понеже кралството ми установи, че господин баща ми, светопочившият крал, беше придал към манастира „Света Богородица“ в Света гора, Хилендар, скита, посветен на света Петка, който се намира в Скопската област, край селото, наречено Тморане, и който е бил изграден от някой си загорски протосеваст Прибо в дните на цар Асен. Този скит беше отделен от манастира, когато и Скопие се беше отделило от моето кралство. Когато кралството ми пак завзе скопската страна, върнах отново на манастира гореспоменатия скит да си го владее. И понеже бог по-късно реши и направи родство между кралството ми и превисокия цар на гърците, [който] и стана родител на кралството ми и ми подари скопската страна, затова от своя страна кралството ми написа този хрисовул за извършеното дарение и за утвърждение. Така също кралството ми измоли от господин баща ми и светия цар да се направи златопечатно писмо от страна на неговото свето царство за потвърждение в бъдещите векове, така че манастирът, наречен Хилендар, да притежава гореспоменатия скит с всичките права и с имотите, които е имал от онзи ктитор загорянин [Прибо] или който някой после му е прибавил, а именно: най-първо лозето край черквата, което тя е насадила, и черковните хора, които работят лозето или каквото биха искали да насадят, и в село Вораша закупена земя [купленица] на четири места по 100 къбла, и край Петков кръст наследствена земя [задушна] 15 къбла, и около Тморане 26 зевгара ниви.

II. И все пак кралството ми видя, че малко земя има скитът „Света Петка“; но намери се земя от другата страна на [река] Велика [Вардар] около [село] Свинови, имот [купленица] на ктитора на този скит, протосеваст Прибо, която е била заграбена от временни владелци, та като я намери кралството ми, взех я към царската и я изисках, защото не е ничия бащина, но я е купил протосеват Прибо от [лицата] Арбел и Калогюрги, и отделих от тази земя и дадох на манастира триста големи къбла, а останалото запазих в царската [земя]. И ето междите на тази земя: от горния край до Братилец, до върбата, до Цръквище, а от Цръквище до царския път и тук е междникът [граничният камък]; и от долния край до тополата и до пътя, който отива към Тавор, и тук междник; и през пътя към крушата.

III. И така също кралството ми прибави към това гора да си секат лазове[11] и каквото са разчиствали черковните хора. И ето междите в гората: до Манотиното селище и през хълма до Сушица и до Липц Гръдоманов.

IV. Ето и черковните хора, които даде кралството ми на манастира: Десислав и зет му Рад, Ян, Берислав, зет му Драгия и другия му зет Тудор, Драгослав, зет му Витан, Смед, Станко, шурея му Добре, Братиян, Кириак, баджанака му Драгия – всичките тези са отроци. Ето и париците: Гръд, сина му, ковача Стан и зет му Драгия, Нико и зет му Добрен, Блазко, Мирен, брат му Ртат, Братко, Пръве, Грозен, Добре и брат му Драгия, Негослав, Братослав, Беро, Драгослав и зет му Иванко, Волен и брат му Стан и зет му Драгия, Сръдан, Никола, Калиман, Владец, Него, Тихо, Коста, Стан, Радин, Влад баджанака, вдовицата Момена с шестте ѝ деца, другата вдовица, жената на Братослав с шестте ѝ деца.

V. И към това даде кралството ми милост на този скит с всичките му хора да е свободен от всякакви тегоби, малки и големи, които стават в съответното време към града и из полето.

VI. И да не доплащат никакви данъци, малки или големи, нито за земите, нито за сградите, а също и оброк.

VII. И да не им се изисква царското злато (?).

VIII. И градският кефалия да няма там власт, нито някой друг владетел.

IX. И ако някой владетел, който и да е, дори от моите сродници, влезе там и задържи нещо, да плати на кралството ми 12 вола [волии?].

X. И това дарение прибави кралството ми за успокоение на братята от дома, [поставен] на Богородица Хилендарска, така че, който даде бог да господства след кралството ми – било синът на кралството ми, било сродник на кралството ми, било друг някой – и да владее скопската страна, ако някой дръзне и наруши този мой запис, да му отмъсти пречистата Богородица Хилендарска на страшния съд Христов и да бъде прокълнат от дванайсетте върховни свети апостоли и от седемдесетте [апостоли] и от триста и осемнадесетте отци, [членове] на първия [църковен] събор в Никея, и от господаря ми свети Симеон, и от кир Сава, и от мене грешния да бъде проклет в този век и в бъдещия.

Стефан Урош, в Христа бога благоверен крал и самодържец на всички сръбски и поморски земи.

“

[12]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
грамотата

Издания

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Срещано още като Тъморане и Тморяне, а също и като Морани и Оморане (Иванов 1925, с. 22.); днес село Морани
  2. ↑ а б в Мошин, Ћирковић & Синдик 2011, с. 331
  3. ↑ а б Jireček 1899, с. 625 – 626.
  4. ↑ Грујиђ 1933, с. 270 – 271.
  5. ↑ Мошин 1938, с. 72.
  6. ↑ а б Мошин 1938, с. 71.
  7. ↑ Мошин, Ћирковић & Синдик 2011, с. 331 – 332
  8. ↑ а б в г Мошин, Ћирковић & Синдик 2011, с. 332
  9. ↑ прозвището Милутина е добавка от XX век. Виж: Мошин, Ћирковић & Синдик 2011, с. 332
  10. ↑ С някои изключения, текстът на оригинала тук е по: Славева 1975, с. 255 – 260
  11. ↑ „лазове“ са се наричали ниви, получени след изсичане на гори с цел създаване на обработваеми площи – дейност, която в изворите от XII – XIII век е обозначавана с думата „требеж“, виж: Младенов 2015, с. 88
  12. ↑ Превод на П. Илчев, цит. по: Петров & Гюзелев 1978, с. 205 – 207, История на Света 2016.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Милутинова_грамота_за_скита_„Света_Петка“_в_Тморане&oldid=12320997“.