Минчо Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Минчо Христов
български политик и политолог
21 юли 2005 г.
Роден
Минчо Христов Куминев
27 юни 1962 г. (61 г.)

Националност България
Политика
Професияполитик, политолог, телевизионен водещ, преподавател
ПартияДвижение на непартийните кандидати
Народен представител в:
XL НС   XLVI НС   

Минчо Христов Куминев е български политик, политолог, телевизионен водещ и преподавател. Автор на десетки научни публикации и две книги. Бил е гостуващ изследовател в Института за изследване на сигурността в ЕС. Народен представител от парламентарната група на Национално обединение „Атака“ в XL народно събрание и от парламентарната група на Коалиция БСП за България в XLVI народно събрание, където е бил заместник-председател на Комисията за борба с корупцията и член на комисията по енергетика. Водещ на предаването „Премълчани истини“ по телевизия Евроком.[1] Преподавател в Технически университет в София, по дисциплините – Политология, Социология, Организация и управление при кризи, Антикорупционни практики, Неправителствени организации и публична власт.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Минчо Христов е роден на 27 юни 1962 г. в град София, Народна република България. Получава магистърска степен по история от Хаванския университет в Куба, специализирал е в Университета на Сао Пауло и Колумбийския университет.[1]

Доктор по политология с дисертация на тема „Проблеми на авторитаризма и демокрацията нa Южния конес на Латинска Америка (Бразилия, Аржентина и Уругвай през 60-80 години на 20 век)“ (2000). Доктор на политологическите науки с дисертация на тема „Социополитически модели на преход към демократично общество в България и Латинска Америка (типологични паралели)“ (2013). Доцент (2004). Професор (2019) в Технически университет - София.[3]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Атака[редактиране | редактиране на кода]

На 2 февруари 2006 г. е изключен от парламентарната група на Национално обединение „Атака“, заради острите критики към ръководството на партията и за нарушаване на вътрешния ред на групата.[4]

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през 2017 г. се явава от листата на партия Възраждане и е водач на листите във 16 МИР Пловдив-град и 25 МИР София.[5] Преди изборите Минчо Христов се съгласява да подкрепи Възраждане, заради заявките на партията да се откаже от държавна субсидия, но след като Възраждане взима държавна субсидия не я връща на държавата, това кара Минчо Христов да се откаже от съдружието си с партия Възраждане.[6]

Движение на непартийните кандидати[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през април 2021 г. се явава от листата на Движението на непартийните кандидати (ДНК), като заявява че е време е да има алтернатива на политическите партии.[7] Движението не успява да премине 4 процентовата бариера за да влезе в Народното събрание, като получава 16 868 действителни гласа, или 0,53 %.[8]

На парламентарните избори през 2022 г. се кандидатира за народен представител от Движението на непартийните кандидати (ДНК), и е водач на листата в 1 МИР Благоевград.[9]

БСП за България[редактиране | редактиране на кода]

През май 2021 г. Минчо Христов заявява, че Движение на непартийните кандидати ще се яви на парламентарните избори през юли 2021 г. в коалицията БСП за България, като заявява че с БСП ги събират общи принципи и идеи.[10] Участва като кандидат-депутат в 25 МИР София, 2–ри в листата.[11] Избран е за депутат.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Минчо Христов // bulpedia.com. Посетен на 18 юни 2021. (на български)
  2. Преподавател - Доц. д-р Минчо Христов Куминев // tu-phn.org. Посетен на 18 юни 2021. (на български)
  3. Минчо Христов Куминев Архив на оригинала от 2022-10-16 в Wayback Machine., НАЦИД.
  4. „Атака“ в 40-то Народно събрание // bgpatriot.com. Посетен на 18 юни 2021. (на български)
  5. „Листите на партия „Възраждане““ // offnews.bg, 24 февруари 2017. Посетен на 18 юни 2021. (на български)
  6. „Кривият път на Костадин Костадинов до парламента“ // flagman.bg, 19 ноември 2021. Посетен на 5 септември 2022. (на български)
  7. „Минчо Христов: Време е да има алтернатива на политическите партии“ // bnr.bg, 2 март 2021. Посетен на 18 юни 2021. (на български)
  8. Резултати от парламентарните избори през април 2021 г. в България // results.cik.bg. Посетен на 18 юни 2021. (на български)
  9. „Минчо Куминев оглавява листата на „Движение на непартийните кандидати“ в Благоевград“ // bta.bg, 30 август 2020. Посетен на 5 септември 2022. (на български)
  10. „Проф. Минчо Христов: Общи принципи и идеи ни събират с БСП“ // bnr.bg, 25 май 2021. Посетен на 18 юни 2021. (на български)
  11. „Ето ги всички кандидати за депутати в 46-ото Народно събрание СПИСЪЦИ“ // blitz.bg. Посетен на 18 юни 2021. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]