Мисия на Ивакура

„Мисията на Ивакура“ или „Пратеничество на Ивакура“ (на японски: 岩倉使節団, Ивакура Шисецудан) представлява японска дипломатическа мисия в САЩ и Европа, състояла се между 1871 и 1873 г., с участието на бележити държавници и учени от периода Мейджи.

Въпреки че това не е единствената подобна мисия, тя е най-добре познатата и значима що се отнася до модернизацията на Япония след дългия период на изолация от Запада. Предложението за нея идва от влиятелния холандски мисионер и преподавател Гвидо Вербек и е донякъде сходна с Великото пратеничество на Петър I.

Целите на мисията са няколко – да се търси признание за възстановената императорска династия на император Мейджи, да се предоговорят неравноправните договори със западните държави и да се осъществи задълбочено проучване на модерните индустриални, политически военни и образователни системи в САЩ и Европа.^[1]

Мисията на Ивакура се случва след няколко подобни начинания, инициирани от Шогуната Токугава (Японското пратеничество в САЩ от 1860 г., Първото японско пратеничество в Европа от 1862 г. и Второто японско пратеничество в Европа от 1863 г.)

Участници

Мисията носи името на своя водач, Ивакура Томоми изпълняващ ролята на извънреден и пълномощен посланик, придружаван от четирима заместник-посланици, от които трима са също и министри в японското правителство (Окубо Тошимичи, Кидо Такайоши и Ито Хиробуми). Историкът Куме Кунитаке в качеството си на личен секретар на Ивакура Томоми официално води записките по време на мисията. Те са публикувани през 1878 г. в пет тома под името „Токумей Зенкен Тайши Бей-О: Кайран Джикки“ (特命全権大使米欧回覧実記, „Записки на извънредния и пълномощен посланик в САЩ и Европа“ и представят задълбочен анализ на японските наблюдения в САЩ и Европа.

В мисията уачастват и 48 администратори и учени, 53 студенти и спътници, които се присъединяват в Йокохама. Някои от студентите остават в чужбина за да завършат образованието си, 5 момичета остават в САЩ също за да учат.

Маршрут

САЩ

Делегацията отпътува на 23 декември 1871 г. от Йокохама за Сан Франциско на кораба „Америка“. След като пристига на 15 януари 1872 г., продължава с влак през Солт Лейк Сити и Чикаго и на 29 февруари е във Вашингтон. Престоят и е удължен в опит да се предоговорят неравноправните договори, което налага двама членове да се върнат в Япония за да получат нужните акредитивни писма. Японските делегати проявяват силен интерес към образователната политика и са организирани посещения в училища, университети и заводи в Бостън, Ню Йорк и Вашингтон. След неуспеха в предоговарянето на неравноправните договори през август 1872 г. мисията продължава своя път към Великобритания.

Великобритания

На 17 август 1872 г. мисията на Ивакура пристига в Ливърпул на парахода „Олимп“. В Лондон японците разглеждат политическите, академични и военни институции на Обединеното кралство. Тяхната обиколка включва посещение на Британския музей, новопостроеното лондонско метро и Роял Албърт Хол. След посещението на кралските корабостроителници в Портсмът и Брайтън, групата се разделя и продължава към Шотландия, Единбург, Йоркшър, Манчестър, Глазгоу, Нюкясъл и Брадфорт.

Ивакура Томоми води делегацията в Манчестър и Ливърпул, като на 7 октомври по време на тържественото му посрещане е подчертана водещата роля на региона по отношение на технологиите, производството и управлението. В Глазгоу, където е гост на Лорд Блантиър, делегацията отсяда в личното имение на лорда и са проведени обиколки на корабостроителниците и стоманодобивните заводи на брега на река Клайд.

В Нюкясъл делегацията пристига на 21 октомври и отсяда в хотел „Ройъл Стейшън“, където се среща с индустриалеца Уилиям Армстронг и са договорени нови поръчки за кораби и въоръжение от неговите заводи. Посетен е и заводът за двигатели и артилерийски оръдия в Елзуик заедно с капитан Андрю Ноубъл и Джордж Рендъл, където са разгледани методите за производство на хидравлични двигатели и картечници „Армстронг“ и „Гатлинг“.^[2] Следва оглед на каменовъглената мина в Госфърт, металургичните заводи Болкъу и Воган в Мидълзбро, както и железните мини в Кливланд.

В компанията на британския дипломатически представител в Япония, делегацията посещава не само промишлени центрове но и жилищни комплекси, училища, приюти, болници и паркове за работниците.^[3]

На 5 декември 1872 г. делегацията е приета от кралица Виктория в замъка Уиндзор. На 9 декември е срещата с принца на Уелс.

На 16 декември мисията продължава своя път към Франция.

Франция, Германия и завръщане в Япония

През първата половина на 1873 г. мисията посещава Франция, Белгия, Холандия, Русия, Прусия, Дания, Швеция, Бавария, Австрия, Италия и Швейцария. По пътя обратно към Япония спира в Египет, Аден, Цейлон, Сингапур, Сайгон, Хонг Конг и Шанхай. След 2 години, на 13 септември 1873 г. мисията Ивакура стъпва на родна земя в Йокохама.

Цели и резултати

Въпреки че не успяват да предоговорят неравноправните договори, участниците в мисията остават силно впечатлени от постиженията на западните държави и това води до редица инициативи за извършването на сходна модернизация в Япония.

Бележки

↑ Ruxton, Ian (1988). Nish, Ian, ed. The Iwakura Mission to America and Europe A New Assessment. Japan Library (Curzon Press). p. 35.
↑ Checkland, Olive (1998). The Iwakura Mission, industries and exports, London: The Suntory Center. p. 28.
↑ Kunitake, Kume (2009) Chushichi Tsuzuki and R. Jules Young, Japan Rising: The Iwakura Embassy to the USA and Europe. Cambridge University Press p.182.

Литература

The Iwakura Mission in Britain, 1872 London School of Economics STICERD discussion paper IS/98/349 (March 1998)
Nish, Ian. (1998) The Iwakura Mission to America and Europe: A New Assessment. Richmond, Surrey: Japan Library. ISBN 9781873410844; ISBN 0415471796; OCLC 40410662
Japan and the North West of England: A Special Publication to mark the 125th anniversary of the Iwakura Mission, edited by Geoffrey Broad, published by the Greater Manchester Centre for Japanese Studies (September 1997) ISBN 1-900748-00-2

[1] Ruxton, Ian (1988). Nish, Ian, ed. The Iwakura Mission to America and Europe A New Assessment. Japan Library (Curzon Press). p. 35.

[2] Checkland, Olive (1998). The Iwakura Mission, industries and exports, London: The Suntory Center. p. 28.

[3] Kunitake, Kume (2009) Chushichi Tsuzuki and R. Jules Young, Japan Rising: The Iwakura Embassy to the USA and Europe. Cambridge University Press p.182.

[1]

[2]

[3]