Мишел Льогран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мишел Льогран
Michel Legrand
френски композитор и пианист
Michel Legrand Cabourg 2015.jpg
Мишел Льогран на фестивала в Кан през 2013 г.
Роден
Починал
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Професия композитор
пианист
Музикална кариера
Стил Джаз[1]
Инструменти пиано
Направление класическа музика
филмова музика
джаз
Активност 1952–2019
Лейбъл Кълъмбия Рекърдс
Филмова кариера
Активност 1952–2019
Оскари 3
Златен глобус 1
Награди на БАФТА 1
Награди Грами 5
Семейство
Баща Раймон Льогран
Съпруга Маша Мерил
(ж.2014)
Деца 4

Уебсайт www.michellegrandofficial.com
Мишел Льогран в Общомедия

Мишел Льогран (на френски: Michel Legrand) е френски композитор и пианист. [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мишел Льогран е роден на 24 февруари 1932 година в Париж. Получава първия си музикален опит от баща си Раймон Льогран (композитор, диригент) и майка си Марсел Дер-Микаелян (пианистка), произхождаща от смесено арменско (баща) и френско (майка) семейство.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

11-годишен е приет в Парижката консерватория, където учи от 1942 до 1949 г. при Надя Буланже и други изтъкнати музикални педагози; печели много награди. През 1952 г. заминава на турне в САЩ. От 1953 г. започва да пише филмова музика, многократно работи с режисьорите Жак Деми и Жан-Люк Годар. Най-известен е музикалният филм Шербурските чадъри (1964). Вокалните части на двете героини на филма – Женевиев (Катрин Деньов) и майка ѝ (Ан Върнън), са изпълнени от сестрата на композитора, Кристиан Льогран.

От края на 60-те години Мишел Льогран започва да работи в британското кино, а след това и в Холивуд.

Като джаз пианист той работи за творбите на Джанго Райнхарт и Бикс Бадербек. През 1958 г. записва албум с Доналд Бърд, Джон Колтрейн и Бен Уебстър, през 1978 г. – албумът „Le Jazz Grand“, а през 1991 г. – албумът „Dingo“, за който печели награда „Грами“. В същото време той се изявява като диригент и пианист на класическата музика.

Мишел Льогран многократно се изявява с Тамара Гвердцители и пише музика за нея след концерта на певицата в концертната зала на „Олимпия“ в Париж през 1991 г.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Льогран умира на 26 януари 2019 г., на 87 години, в Париж. [3]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие режисьор
1961 Жената си е жена Une femme est une femme Жан-Люк Годар
1962 Да живееш живота си Vivre sa vie Жан-Люк Годар
1962 Клео от 5 до 7 Cléo de 5 à 7 Анес Варда
1964 Шербурските чадъри Les Parapluies de Cherbourg Жак Деми
1964 Банда аутсайдери Bande à part Жан-Люк Годар
1966 Нежният мошеник Tendre voyou Жан Бекер
1967 Китайката La Chinoise Жан-Люк Годар
1968 Манон 70 Manon 70 Жан Аурел
1969 Басейнът La Piscine Жак Дере
1971 Посредникът The Go-Between Джоузеф Лоузи
1980 Атлантик Сити Atlantic City Луи Мал
1983 Никога не казвай никога Never Say Never Again Ъруин Киршнър

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. data.bnf.fr, Посетен на 31 януари 2019 г., BnF ID: 138964967.
  2. Michel Legrand (I) (1932–2019), IMDb.com.
  3. Умер композитор «Шербурских зонтиков» и «Клео от пяти до семи». // lenta.ru. Посетен на 2019-01-28.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]