Мишел дьо Серто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мишел дьо Серто
Michel de Certeau
френски историк и философ
Роден
Починал
10 януари 1986 г. (60 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област история, антропология, културология, социална философия
Образование Сорбона
Работил в Университет Париж-VIII
EHESS
ПубликацииИзобретяване на всекидневието“ (1980)
Членува в Йезуитски орден
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Политическа философия

Мишел дьо Серто (на френски: Michel de Certeau) е френски историк, антрополог, културолог, социален философ, член на Обществото на Исус.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 май 1925 година в Шамбери, Франция. Завършва средно образование в родния си град. След получаването на бакалавърска и магистърска степен по класическа филология и философия в университетите на Лион, Гренобъл и Париж, се заема с изучаване на религията в семинарията в Лион, където през 1950 г. бива приет в йезуитския орден. Влизайки в Обществото на Исус, Серто се надява, че ще замине като мисионер в Китай. В годината, когато е посветен в духовен сан (1956), Серто става един от учредителите на списание „Christus“, с което ще се ангажира в течение на целия си живот.

През 1960 г. получава степен доктор по богословие в Сорбоната, след като защитава дисертация на тема „Мистическите писания на йезуита Жан-Жозеф Сюрен (1600 – 1665)“.

Преподавателската кариера на Серто се развива в няколко университета: в Женева, Сан Диего и Париж. През 70-те и 80-те години на ХХ век публикува редица трудове, показващи задълбочения му интерес към мистицизма, феноменологията и психоанализата. Привлича силно общественото внимание след отпечатването на статия, критично настроена към майските събития във Франция през 1968 г.

Голямо влияние върху изследователската му работа оказват на първо място Зигмунд Фройд и Жак Лакан, който заедно с Дьо Серто, стои в основите на неформалното Фройдистко училище в Париж.

Умира на 10 януари 1986 година в Париж на 60-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

„Изобретяване на всекидневието“[редактиране | редактиране на кода]

Най-популярният и влиятелен труд на Дьо Серто е книгата му „Изобретяване на всекидневието“. В него той събира на едно място разностранните си научни интереси, за да развие теорията за продуктивната и изтощителна дейност, присъща на всекидневния живот. Според теорията на Дьо Серто всекидневният живот се отличава от другите практики на всекидневното съществуване по това, че е повтарящ се и несъзнателен.

Особено внимание Дьо Серто отделя на различаването на понятията „стратегия“ и „тактика“. Серто свързва понятието „стратегия“ с институциите и структурите на властта, докато „тактиката“ според него се употребява от личността в стремежа ѝ да си създаде свободно лично пространство в средата, която е доминирана от стратегиите. В често цитираната глава „Ходения в града“ той описва понятието „град“ като „концепт“, който е произведение на стратегическото манипулиране от органите на правителството, корпорациите и другите обществени институции, които произвеждат нещо като карти, опасващи града като дебела черна следа, видима от птичи полет. В своите теоретични произведения Дьо Серто се опитва да подчертае пътя, по който личността е направлявана постоянно несъзнателно: от улиците на града до литературните текстове.

Централната опозиция в главата „Ходения в града“ е демонстрирана чрез поглед към града отгоре, от реален (небостъргач) или въображаема (на картина, карта, архитектурен проект) височина, която дава графична представа за живота в града, за това как жителите му усвояват неговите пространства в противоборство с видимия урбанистичен ред, създаден от управляващите инстанции. Въвеждайки „практиките“ на овладяване на града – „обхождане“, „разглеждане“, „назоваване“ на града – Дьо Серто, преминавайки от описанието на собствените си субективни впечатления към исторически отпратки и семиотичен анализ, изобразява пространството като място на борба на „тактики“ и „практики“ на социалните агенти на структурите на властта.

„Историята като писмо“[редактиране | редактиране на кода]

„Историята като писмо“ (L’Ecriture de l’Histoire) е труд на Мишел дьо Серто, преведен на английски едва след неговата смърт, но веднага съсредоточил отново вниманието върху името му в академичната общност. В него Дьо Серто анализира проблема за отношенията на историята и религията, като обръща внимание на връзката на историята на писмеността, легитимирането на политическата власт и „западната“ традиция в историята да се включва закон за писмено общуване като инструмент на колониализма.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Трудове

  • La Possession de Loudun. Gallimard, 1970.
  • La Culture au Pluriel. Union Generale d’Editions,1974.
  • L’Ecriture de l’Histoire. Editions Gallimard, 1975.
  • Une Politique de la Langue: La Revolution Francaise et les Patois, l’enquete de Gregoire. Gallimard, 1975 (в съавторство с Доминик Жулиа и Жак Ревел)
  • L’Invention du Quotidien. Vol. 1, Arts de Faire. Union generale d’editions 10 – 18. 1980.
  • La Fable Mystique. vol. 1, XVIe-XVIIe Siecle. Editions Gallimard, 1982.
  • L'Ordinaire de la communication. Dalloz, 1983 (в съавторство с Люс Жиар)
  • La Faiblesse de Croire. Ed. par Luce Giard. Seuil, 1987.
  • Histoire et Psychanalyse entre scence et fiction. Gallimard, 1987.
  • Il parlare angelico: Figure per una poetica della lingua (secoli XVI e XVII). Firenze: L.S. Olschki, 1989.
  • L'Etranger ou l'union dans la différence. Desclée de Brouwer, 1991.
  • La prise de parole et autres ecrits politiques. Seuil, 1994.

Преводи на английски

  • The Practice of Everyday Life. Translated by Steven Rendall. University of California Press, 1984.
  • Heterologies: Discourse on the Other. Translated by Brain Massumi. University of Minnesota Press, 1986.
  • The Writing of History. Translated by Tom Conley. Columbia University Press, 1988.
  • The Mystic Fable: The Sixteenth and Seventeenth Centuries. Translated by Michael B. Smith. University of Chicago Press, 1995.
  • With Luce Giard and Pierre Mayol. The Practice of Everyday Life. Vol. 2, Living and Cooking. Translated by Timothy J. Tomasik. University of Minnesota Press, 1998.
  • The Capture of Speech and Other Political Writings. Translated by Tom Conley. University of Minnesota Press, 1998.
  • Culture in the Plural. Translated by Tom Conley. University of Minnesota Press, 1998.
  • The Certeau Reader. Edited by Graham Ward. Blackwell Publishers, 1999.
  • The Possession at Loudun. University of Chicago Press, 2000.

На български

  • Изобретяване на всекидневието. Превод от френски Евгения Грекова. София: ЛИК. 2002, 359 с.

За него

  • Jeremy Ahearne. Michel de Certeau: Interpretation and Its Other. Stanford University Press, 1996.
  • Ian Buchanan. Michel de Certeau: Cultural Theorist. Sage Press, 2000.
  • Michel de Certeau-In the Plural. A special issue of South Atlantic Quarterly, edited by Ian Buchanan. Duke University Press, 2001.
  • Michel de Certeau: les chemins d’histoire. Ed. par Christian Delacroix. Complex, 2002.
  • Francois Dosse. Michel de Certeau: Le marcheur blessé. Decouverte, 2002.
  • Ben Highmore. Michel de Certeau: Analysing Culture. Continuum, 2006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]