Монетен двор на Бразилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монетен двор на Бразилия
Casa da Moeda do Brasil
CMB
Casa da Moeda do Brasil.jpg
Информация
Основаване 8 март 1694 г.
Тип държавно предприятие
Седалище Рио де Жанейро, Бразилия
Уебсайт www.casadamoeda.gov.br
Монетен двор на Бразилия в Общомедия

Монетният двор на Бразилия (на португалски: Casa da Moeda do Brasil, CMB) е държавно предприятие в Бразилия, в което се произвеждат бразилските банкноти, монети и други държавни ценни книжа. Производствената база на Бразилския монетен двор представлява модерна сграда от 110 000 m², разположена на терен от 500 000 m² в индустриалната зона на квартала Санта Круш, Рио де Жанейро.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бразилския монетен двор е създаден от португалските колониални власти на 8 март 1694 г., което го прави една от най-старите правителствени институции в Бразилия. Целта на създаването му е да снабдява колониите в Новия свят с португалски и испански монети в обръщение във времена, в които отсичането на златни монети в Бразилия е скъпо начинание, а растежът на колониалната търговия причинява валутен хаос поради липса на редовното снабдяване на колониите с монети.

Една година след създаването на Монетния двор започва и процесът на отсичане на първите монети на бразилска почва, което става в град Салвадор — първото седалище на Монетния двор. През 1843 г. Монетният двор на Бразилия отпечатва първата в Америка и третата в света пощенска марка, наречена „Бичето око“. През 1868 г. Монетният двор се премества в специално изградена за производствените му нужди сграда в Рио де Жанейро.

В продължение на век и половина Монетният двор на Бразилия полага огромни усилия за производството на националната валута на индустриално ниво, но липсата на адекватна организационна структура и модерни машини започват да затрудняват дейността му. Модернизацията на предприятието започва едва през 1965 г. след приемането на Закон 4,510 от 1 декември 1964 г., който реорганизира предприятието и създава необходимите за дейността му условия. През 1984 г. Монетният двор на Бразилия се премества в модерен производствен комплекс в индустриалната зона на Санта Круш, в източната част на Рио де Жанейро — най-големия и модерно оборудван полиграфичен и металургичен производствен парк в Латинска Америка.

Сградата, в която се е помещавал Монетният двор между 1868 и 1984 г. Днес - седалище на Националния архив

Основната задача на Монетния двор на Бразилия е да отпечатва бразилските банкноти и да сече бразилски монети, за което Монетният двор получава специални поръчки от Централната банка на Бразилия. Благодарение на извършената технологична модернизация предприятието притежава производствен капацитет от 4,2 милиарда банкноти и 4 милиарда монети годишно. В същото време Монетният двор полага непрекъснати усилия за внедряване на нови технологии в производствения процес, които не само да подобряват качеството и естетическата стойност на продуктите, но и тяхната защитеност и ненакърнимост. Благодарение на тези усилия новото семейство банкноти на бразилския реал е сред най-сигурните в света.

Освен с производство на банкноти и монети Монетният двор на Бразилия е ангажиран и с производство на други ценни книжа, като пощенски и гербови марки, бандероли, билети за метро, държавни облигации, международни паспорти, лични документи, дипломи, сертификати, електронни сертификати. Монетният двор произвежда още възпоменателни монети, държавни ордени, медали, значки и емблеми.

Освен за нуждите на страната, част от продукцията на Монетния двор на Бразилия е предназначена и за международните пазари. От 1813 г. датират първите емисии на медни монети, произведени от Монетния двор по поръчка на португалското правителство и предназначени за португалските колонии в Африка. От 1975 г. Монетният двор получава поръчки за производство на банкноти, монети и други ценности, предназначени за други страни в Латинска Америка (Аржентина, Перу, Боливия, Парагвай, Уругвай, Венецуела, Суринам, Хаити, Коста Рика), Африка (Ангола, Гвинея Бисау, Заир, Кабо Верде, Мозамбик, Сао Томе и Принсипи) и други части на света (Източен Тимор)

Източници[редактиране | редактиране на кода]