Муса Гареев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Муса Гареев
съветски офицер, летец
ЗваниеПолковник
Години на служба1940 – 1964
Служи на Съветски съюз
Род войски Съветска армия
Военно формированиеВВС
КомандванияЕскадрила, авиационен полк
Битки/войниВтора световна война
НаградиОрден „Ленин“ Орден „Червено знаме“
Герой на Съветския съюз
ОбразованиеВоенна академия „Фрунзе“
Военна академия на Генералния щаб на Русия
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
ПогребанУфа, Русия
Муса Гареев в Общомедия

Муса Гайсинович Гареев (на башкирски: Муса Ғайса улы Гәрәев или Муса Гәрәй) е съветски военен пилот, участник във Втората световна война, 2 пъти Герой на Съветския съюз, по националност башкир.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Муса Гареев е роден на 9 юни 1922 г. в село Илякшиди, Уфимска губерния (сега в Илишевски район на Башкортостан), в бедно селско семейство. През 1940 г. завършва техникума по съобщения на Народния комисариат.[2]

Призован е в армията на 15 декември 1940 г. в Ждановския районен военен комитет на град Уфа, Башкирска АССР. На 25 септември 1942 г., след завършване на Енгелското военно авиационно училище, е изпратен на фронта. От същата дата е летец на действителна служба, с чин сержант в 944-ти полк.[3]

През 1944 г. Гареев е назначен за командир на ескадрила от 76-и гвардейски щурмови авиационен полк на 1-ва гвардейска щурмова авиационна дивизия от 1-ва въздушна армия на 3-ти Беларуски фронт. По време на Втората световна война Гареев извършва около 250 излитания. Войната завършва като майор, щурман на полка. Участва в Парада на победата в Москва на 24 юни 1945 г. След края на войната е командир на авиационен полк. През 1951 г. завършва Военната академия „Фрунзе“, а през 1959 г. – Военната академия на Генералния щаб на СССР. През 1956 г. му е присвоено званието полковник.

От 1964 г. се оттегля в запас по здравословни причини. Живее и работи в град Уфа. Председател е на Башкирския републикански комитет ДОСААФ от 1965 до 1977 г. Депутат на Върховния съвет на СССР, от 2-ри до 4-ти конгрес (1946 – 1958 г.), депутат на Върховния съвет на Башкирска АССР от 7-и до 9-и конгрес.

Муса Гареев умира на 17 септември 1987 г. на 65-годишна възраст след дълго боледуване. Погребан е в Парка на победата в Уфа.[4]

Скулптурният му портрет е изработен от Николай Томски.

Почетни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен гражданин на град Уфа.[5]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2 медала „Златна звезда“ № 6227 (23 февруари 1945) и № 41 (19 април 1945 г.)
  • Орден „Ленин“ (1945 г.)
  • 3 ордена „Червено знаме“ (1943, февруари 1944 и ноември 1944 г.)
  • Орден „Богдан Хмелницки“ (III степен (1945 г.)
  • Орден „Александър Невски“ (1944 г.)
  • 2 ордена „Отечествена война“ I степен (1945 и 1985 г.)
  • Орден „Червено знаме на труда“ (1971 г.)
  • 3 ордена „Червена звезда“ (1943, 1955 и 1956 г.)
  • Медал „За храброст“ (1943 г.)
  • Медал „За военни заслуги“ (1951 г.)
  • Други медали
  • Чуждестранни награди
Един от наградните листове

Почит[редактиране | редактиране на кода]

  • Музей на Муса Гареев и мемориална дъска в село Верхнеяркеево.
  • Къща музей в селото Таш Чишма.
  • През 1948 г. е сложен бронзов бюст в родното му село Илякшиде, който през 1960 г. е преместен в град Уфа на бул. „Слава“.[6]
  • Мемориална дъска в град Уфа в къща № 4 на улица „Худайбердин“, където е живял111.[7]
  • Мемориална плоча и бюст в Парка на победата в град Уфа.[8][9]
  • Мемориална дъска върху фасадата на сградата на Съвета на РОСТО (ДОСААФ) Башкортостан в град Уфа (булевард „Слава“, къща № 6).[10]
  • През 1947 г. от Н. Томски е създаден вариант на скулптурния портрет от базалт на Гареев, и се намира в Третяковската галерия.
  • Почетен гражданин на столицата на Башкортостан – град Уфа.
  • На името на Гареев е наречена една от улиците на града Ишимбай.
  • В негова чест е наречен кораба „Муса Гареев“.
  • Улица „Муса Гареев“ се намира в комплекс „Слънчев“ на град Стерлитамака.
  • На името му е наречен кадетския корпус за първоначална летателна подготовка в град Уфа.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Гареев М.Г. „Штурмовики идут на цель“ – М.: ДОСААФ, 1972 г.
  • Гареев М.Г. „Штурмовики идут на цель“. – Уфа: Башкирское кн. изд-во, 1977 г. – 336 с. – 15 000 екз.
  • „Ветераны остаются в строю“. М., 1980 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Наградные листы Гареева Мусы Гайсиновича
  2. ↑ 19 апреля 2010 года: 65 лет назад Муса Гареев стал дважды Героем Советского Союза
  3. ↑ [Гареев М.Г. Штурмовики идут на цель. – Уфа: Башкирское кн. изд-во, 1977. – 336 с. – 15 000 экз.]
  4. ↑ Могила Гареева в Парке Победы города Уфы
  5. ↑ 65 лет назад Муса Гареев стал дважды Героем Советского Союза // Башинформ.рф. Посетен на 7 април 2017 г. (на руски)
  6. ↑ Фотография бюста Гареева.
  7. ↑ Фотография мемориальной доски.
  8. ↑ Памятник Гарееву Муса Гайсиновичу Архив на оригинала от 2010-07-11 в Wayback Machine..
  9. ↑ Фотография фрагмента плиты.
  10. ↑ Фотография мемориальной доски.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гареев, Муса Гайсинович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Муса_Гареев&oldid=11367612“.