М26 Пършинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
М26 Пършинг
Tanks at the USS Alabama - Mobile, AL - 001.jpg
Тактико-технически данни
Тип среден (тежък) танк
История на производство и служба
Опитен образец 1944 г.
На въоръжение 1945-1953 - до днес
На въоръжение в САЩ, Белгия, Великобритания, Италия, Франция
Габаритни характеристики
Тегло 41,9 t
Дължина 8,649 m
Ширина 3,5 m
Височина 2,78 m
Основно въоръжение 90-mm нарезно оръдие М3
Допълнително въоръжение

2х7,62-mm картечница M1919 Browning

12,7-mm зенитна картечница M2 Browning
Технически данни
Силова установка 8-цилиндров V-образен бензинов Ford GAA с течно охлаждане
500 к.с. (370 kW)
Окачване торсионно
Макс. скорост 48 km/h (по шосе)
Запас от ход 120  km (по шосе)
Ширина на ров 2,24 m
Вертикално препятствие 0,9 m
Екипаж 5 души
М26 Пършинг в Общомедия

М26 Пършинг е американски тежък танк от времето на Втората световна война и Корейската война. Наречен е в чест на генерал Джон Пършинг, командващ американския експедиционен корпус по времето на Първата световна война. Разработен е като заместник на танка М4 Шърман. Произвежда се от компаниите „Фишер“ (Fisher Tank Arsenal) и „Крайслер“ – чрез Detroit Tank Arsenal – общо над 2000 машини от всички модификации. Бил е въоръжение е в САЩ, Белгия, Великобритания, Италия и Франция. По договора „Заем-наем“ (Lend-Lease) 1 танк е доставен и на СССР. След Корейската война е свален от въоръжение и заменен от М46 Патън и М47 Патън.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1942 г. на въоръжение в армията на САЩ постъпва танкът М4 Шърман, но в същото време, като отчитат неговите слабости, от Артилерийския департамент, изискват разработката на нов танк, който да е със задно разположен двигател и усилена броня. Първоначално е било предвидено да се монтира същото 75-mm оръдие, както на М4, но с автомат за зареждане. [1]

Т20[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1942 г. е готов първият макет на новия танк Т20. Той е оборудван с бензинов двигател Ford GAN V-8 и хидромеханична трансмисия. Окачването първоначално е с хоризонтални пружини, в по-късните тестови модели на Т26 е заменено с торсионно. Особеност на модела е наличието на дублиращи приводи за управление и за помощник водача, който може да поеме при нужда управлението на танка. Освен 75-mm оръдие за изпитания на първите тестови модели е предложено и новото 76-mm оръдие М1А1.

Т22 и Т23[редактиране | редактиране на кода]

Опитен образец на Т23 с електрическа трансмисия, пружинно окачване с вертикални пружини и 76-mm оръдие M1A1. Куполата на Т23 се използва по-късно в танковете М4Е6.
Опитен образец на Т23 с електрическа трансмисия, пружинно окачване с вертикални пружини и 76-mm оръдие M1A1. Куполата на Т23 се използва по-късно в танковете М4Е6.

Опасенията на военните, че сложната хидромеханична трансмисия може да създаде трудности при ремонтиране в полеви условия водят до разработката от „Крайслер“ на два нови тестови модела с различни трансмисии. На Т22 се монтира механична трансмисия, а на Т23 – електрическа на Дженерал Илектрик (General Electric). На опитната версия Т22Е1 за първи път се провеждат изпитания на автомат за зареждане на оръдието. На Т23 хоризонталните пружини на окачването са заменени с вертикални от М4. До края на 1943 г. от Т23 са произведени над 250 машини, но танкът по ред причини не е приет на въоржение. Неговата лята купола с новото 76-mm оръдие и въртящ се люк на пълнача с монтирана зенитна картечница се използва след лятото на 1943 г. при производството на М4Е6 Шърман.

Т25 и Т26[редактиране | редактиране на кода]

Опитен образец на Т25Е1 с 90-mm оръдие М3
Опитен образец на Т25Е1 с 90-mm оръдие М3

Още при разработването на Т23 Артилерийският департамент настоява за изпитването и на новото 90-mm оръдие Т7, прието по-късно на въоръжение като М3. През пролетта на 1943 г. се появява новата опитна версия с по-голяма купола и 90-mm оръдие, която е назована Т25. Разработката на „Крайслер“ е с пружинно окачване, а на „Фишер“ – с торсионно. Тъй като Артилерийският департамент настоява и за усилване на бронята, пружинното окачване вече не е пригодно за нарасналата маса на танка. Така на новата по-тежка версия – Т26, вече се монтира само торсионно окачване. За да се олекоти танкът, електрическата трансмисия на Т26 е заменена с хидромеханична във версията Т26Е1. През пролетта на 1944 г. изпитанията завършват и машината е трябвало да бъде приета на въоръжение. Но предимство е дадено на изтребителя на танкове М36, също въоръжен с 90-mm оръдие. Едва след десанта в Нормандия през юни 1944 г., когато става ясно, че американската армия не разполага с добре брониран танк с мощно оръдие срещу германските танкове, на проекта е дадена зелена светлина. Последната опитна модификация е Т26Е3 от ноември 1944 г., като от нея са построени до края на февруари 1945 г. общо 242 машини. На оръдието е добавен дулен спирач, „мокрите“ стелажи за боекомплекта са премахнати, което увеличава броя на снарядите от 42 на 70, премахнат е въртящият се люк на пълнача, като зенитната картечница е закрепена на стойка върху куполата, доработени са двигателят и трансмисията. През март 1945 г. Т26Е3 официално е приет на въоръжение като М26 „Генерал Пършинг“, популярен и само като „Пършинг“. Първоначално е класифициран като тежък танк, но след края на Втората световна война, когато държавите се ориентират към производство на танкове с маса над 40 t, танкът вече се води като среден.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Танкът е създаден по традиционна схема – отделение за управление в предната част, бойно отделение в средата, моторно и трансмисионно отделение в задната част на корпуса. В отделението за управление са разположени механик-водачът и помощникът му, който е и стрелец с курсовата картечница. Механик-водачът седи вляво по надлъжната ос на корпуса, а помощникът – вдясно. В бойното отделение отдясно на оръдието са разположени командирът на танка и мерачът, а отляво – пълначът. В бойното отделение се намира и боекомплектът на танка. То е отделено от моторното отделение с бронирана преграда. Лека метална преграда има и между моторното и трансмисионното отделение.

Двигател и трансмисия[редактиране | редактиране на кода]

Двигателят на М26 е 8-цилиндров V-образен 32-клапанен бензинов двигател Ford GAA с водно охлаждане. Има максимална мощност 535 к.с. при 2800 оборота с два Stromberg NA-Y5-G карбуратора. Същият двигател се използва и при танковете М4А3 Шърман. Обемът на резервоара е 693 l, гарантиращ 120 – 160 km пробег по шосе[2].

Трансмисията е хидромеханична. Има първичен планетарен редуктор, тристепенен хидротрансформатор Lysholm-Smith, трискоростна планетарна предавателна кутия със сервохидравлично управление, двоен диференциал Cletrac и едностепенни бордови предавки. Управлението на танка се осъществява посредством два лоста за механик-водача, които са дублирани и с лостове за помощника му.

Ходова част[редактиране | редактиране на кода]

Верижният задвижващ механизъм се състои от металически вериги, като отделните ѝ звена (траковете) са модел Т81, лети, по 82 за верига, с ширина 610 mm и гумено-металически шарнири. При използването на танка в Корейската война започват да се използват и по-новите Т84Е1 тракове, които имат гумени възглавнички за движение по асфалт. Веригата се движи по 6 двойни 26-инчови (669 mm) щамповани опорни ролки с гумени бандажи и 5 двойни поддържащи ролки, задно водещо и предно направляващо колело с механизъм за опъване на веригата с компенсиращо устройство.[3] Окачването е торсионно с хидравлични амортизатори на 1, 2, 5 и 6 опорни ролки.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Опитен образец T26E1 „Супер Пършшинг“ с по-мощното 90-mm оръдие М15А1 L73 при бойните му изпитания в Европа през пролетта на 1945 г. Виждат се добавените два цилиндрични хидрокомпенсатора както и допълнителна челна броня от танк „Пантера“.
Опитен образец T26E1 „Супер Пършшинг“ с по-мощното 90-mm оръдие М15А1 L73 при бойните му изпитания в Европа през пролетта на 1945 г. Виждат се добавените два цилиндрични хидрокомпенсатора както и допълнителна челна броня от танк „Пантера“.

Основното въоръжение е 90-mm нарезно оръдие M3 с дулен спирач. Скорострелност – 8 изстрела в минута. Зареждането е ръчно. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +20 до –10°.[4] Боекомплектът на оръдието е 70 снаряда.

Включва: бронебойно-трасиращи снаряди APC M82, бронебойни AP T33, бронебойни HVAP M304 и фугасни HE M71. [5]

От версия М26А1 се монтира усъвършенстваното оръдие М3А1 с по-малък дулен спирач и ежектор за изсмукване на дима от бойното отделение след изстрел.

Тъй като стандартното оръдие на танка е с близки характеристики спрямо германските 88 mm KwK 36, монтирани на танковете Тигър I, то появата на по-мощното 88 mm KwK 43 оръдие при Тигър II изисква и адекватно въоръжение за противодействие. За целта през януари 1945 г. на два танка започват изпитанията на новото 90-mm оръдие М15. Първата машина е от опитната модификация Т26Е1, на която се монтира оръдие М15А1, стрелящо с унитарни снаряди. За да се компенсира голямата дължина на ствола на оръдието, върху куполата са добавени два цилиндрични хидрокомпенсатора, а в задната ѝ част – допълнителна противотежест. Този танк, известен и под името „Супер Пършинг“, е изпитван и в бойна обстановка на западния фронт през пролетта на 1945 г. Втори танк от модификацията Т26Е3 (преименуван на Т26Е4) е изпитван с оръдие М15А2 с разделно пълнене. От него успяват да произведат общо 25 машини. Въпреки голямата начална скорост и успешните изпитания след края на войната работата по тази модификация е прекратена.

Допълнителното въоръжение на танка включва две 7,62-mm картечници M1919A4 Browning. Едната е сдвоена с оръдието, а втората е курсова, монтирана в челния брониран лист на корпуса. На купола е монтирана 12,7-mm зенитна картечница M2 Browning. Боекомплекът за двете 7,62-mm картечници е 5000, а за 12,7-mm зенитна картечница – 500 патрона. Екипажът разполага с пет 11,43-mm картечни пистолета M3A1 с общо 900 патрона и с 12 ръчни гранати.

Защита и оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът е лят, стоманен. Бронята е хомогенна. Челната броня е с дебелина 101,2 mm на горния лист и е под ъгъл 46 градуса. Долният челен лист е с дебелина 76 mm и е под ъгъл 53 градуса. Бордовете на корпуса са с дебелина 51 mm. Дъното на корпуса е от валцувани бронирани листове с дебелина 25, 4 mm. Задната част на корпуса е от лети стоманени елементи с дебелина от 51 до 76 mm. Куполата е стоманена, лята, с удължена задна част. Челната броня на куполата е 101,2 mm, а страничната и задната – 76 mm. Отгоре в задната част е монтирана стойка за зенитна картечница. Куполата може да се завърта ръчно или с хидравличен мотор.

Връзката между членовете на екипажа се осъществява от танко-разговорни устройства. За външна връзка се използва радиостанция SCR-528, работеща в диапазона на късите и ултракъсите вълни, като на танковете са монтирани по две антени – по една за всеки обхват. [6] На командирските танкове се монтира радиостанция SCR-506.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

  • Втора световна война – Армията на САЩ използва за първи път М26 в Арденската офанзива. Доставените в Антверпен през януари 1945 г. 20 машини Т26Е3 са разпределени в 3-та и 9-а бронирани дивизии на Първа армия.[7] Първото им бойно използване е от 3-та дивизия през февруари край река Рур. На 26 февруари край Елсдорф един танк Т26Е3 попада на засада и е повреден от танк „Тигър“, а по-късно друг Т26Е3 успява да унищожи един „Тигър“ и два Panzer IV.
М26 по улиците на Пизен, Чехословакия през пролетта на 1945 г.
М26 по улиците на Пизен, Чехословакия през пролетта на 1945 г.

На 6 март един Т26Е3 участва в боевете за Кьолн в танков дуел с намиращ се до катедралата танк „Пантера“. Германският танк вече е успял да унищожи два американски М4 Шърман и на помощ. Т26Е3 успява да унищожи с няколко снаряда противниковия танк – този дуел е заснет с камера от намиращия се наблизо оператор Джим Бейтс. В 3-та бригада за бойни изпитания се намира и единственият „Супер Пършинг“ с оръдие М15А1, който успява да унищожи германски танк (вероятно „Тигър“) през април 1945 г.

Танковете от 9-а бригада помагат през март в овладяването на моста „Лудендорф“ на река Ремаген. [8]

Общо на Западния фронт са доставени 310 Т26Е3, но само 20 вземат участие в реални бойни действия.[9]

Вече приет официално на въоръжение М26 участва в боевете срещу японците при Окинава. На 31 март 1945 г. са доставени 12 танка, които вземат участие в бойните действия.[10]

  • М26 през септември 1950 г. по време на Корейската война (1950-1953 г.)
    М26 през септември 1950 г. по време на Корейската война (1950-1953 г.)
    Корейска война (1950 – 1953) – Първите три танка М26 са прехвърлени от Япония в Корея още през юни 1950 г. в подкрепа на леките танкове М24 и участват в отбраната на град Чинджу, където обаче са извадени от строя след прегряване на двигателите. [11]. В края на юли започва прехвърлянето на допълнителни части, като 70-и, 73-ти и 9-и танкови батальони са въоръжени с танкове М26 – общо участват 309 машини. За доокомплектоване се е наложило да бъде свален и намиращият се на постамент във Форт Нокс М26. Танковете се справят успешно с противниковите Т-34-85 на севернокорейската армия. През септември 4 корейски Т-34 атакуват американските позиции край град Пусан, но атаката е отбита, като М26 унищожават 3 от тях без да загубят нито една машина. Но пресеченият терен в Корея не позволява разгръщането на масирани танкови сили и в края на 1951 г. танковете М26 са изтеглени от Корея. С края на войната приключва и бойната кариера на М26, който е заменен с по-модерните М45 и М46. [12]

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

Прототипи[редактиране | редактиране на кода]

  • Т20 – първоначална версия, въоръжен със 75-mm оръдие. Окачването е с хоризонтални пружини.
  • Т20Е3 – модернизация със 76-mm оръдие и торсионно окачване.
  • Т22 – версия, оборудвана с трансмисия от танк М4 Шърман;
  • Т22Е1 – модернизация на Т22 с автомат за зареждане на оръдието;
  • Т23 – версия с окачване с вертикални пружини, електрическа трансмисия и нова купола, по-късно използвана от танковете М4Е6.
  • Т23Е3 – модернизация с торсионно окачване, електрическа трансмисия и 19-инчови тракове на веригите.
  • Т23Е4 – модернизация с пружинно окачване, електротрансмисия и 23-инчови тракове.
  • Т25 – версия с 90-mm оръдие T7, по-късно стандартизирано като М3, и електрическа трансмисия.
  • Т25Е1 – модернизация с хидромеханична трансмисия и пружинно окачване.
  • Т26 – версия с торсионно окачване и електрическа трансмисия.
  • Т26Е1 – модернизация с хидромеханична трансмисия, избрана да влезе в производство.
  • Т26Е2 – версия със105-mm гаубица М4, влязла в производство като танк М45.
  • Т26Е3 – модернизация с 90-mm оръдие М3 с добавен дулен спирач и увеличен боекомплект до 70 снаряда. Въведен на въоръжение като танк М26.
  • Т26Е4 – модернизация с по-мощното 90-mm оръдие М15, известна и като „Супер Пършинг“. Версията с оръдие М15А1 е с унитарни снаряди, а с оръдие М15А2 – с разделно пълнене.
  • Т26Е5 – модернизация с допълнителна броня с дебелина до 279 mm.
М26А1 с модифицирано 90-mm оръдие М3А1 с нов дулен спирач и ежектор.
М26А1 с модифицирано 90-mm оръдие М3А1 с нов дулен спирач и ежектор.

М26[редактиране | редактиране на кода]

  • М26Е1 – версия с по-мощно 90-mm оръдие Т54.
  • М26Е2 – версия с модифицирано 90-mm оръдие М3А1 с ежектор, с по-мощен двигател – 600 к.с. и по-компактна трансмисия. След редица допълнителни модернизации въведен на въоръжение като М46 Патън.
  • М26А1 – версия с модифицирано 90-mm оръдие М3А1 с нов дулен спирач и ежектор.

Машини на основата на М26[редактиране | редактиране на кода]

  • Опитен образец на ремонтно-евакуационна машина Т12
    Опитен образец на ремонтно-евакуационна машина Т12
    Т12 – опитен образец на ремонтно-евакуационна машина.
  • Т31 – опитен образец на влекач.
  • Т84 – опитен образец на 203-mm самоходна гаубица.
  • Т92 – опитен образец на 240-mm самоходна гаубица.
  • Т93 – опитен образец на 203-mm самоходна гаубица, подобен на Т92.

Бивши оператори[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мальгинов, В. От „Першинга“ до „Паттона“ (средние танки М26, М46 и М47). М., 2003.
  • Танки мира. Смоленск, 2001.
  • Foss, Christopher F., editor. The Encyclopedia of Tanks and Armored Fighting Vehicles, 2002, Thunder Bay Press, ISBN 1-57145-806-9.
  • Forty, George. United States Tanks of World War II, 1983, Blandford Press
  • Hunnicutt, R. P. Pershing, A History of the Medium Tank T20 Series, 1996, Feist Publications, ISBN 1-112-95450-3.
  • Zaloga, Steven J. Armored Thunderbolt, 2008, Stackpole Books, ISBN 0-8117-0424-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hunnicutt, R. P. Pershing, A History of the Medium Tank T20 Series, 1996, Feist Publications, ISBN 1-112-95450-3., pp. 49-50.
  2. vn-parabellum.com
  3. afvdb.50megs.com
  4. Hunnicutt, R. P. Pershing. A history of the Medium tank T20 Series. Feist Publications, 1996, p. 217.
  5. vn-parabellum.com
  6. Мальгинов, В. От „Першинга“ до „Паттона“ (средние танки М26, М46 и М47). М., 2003, с.22
  7. Zaloga, Steven J. Armored Thunderbolt, 2008, Stackpole Books, с. 287.
  8. www.thoughtco.com
  9. Forty, George. United States Tanks of World War II, 1983, Blandford Press, с. 136
  10. Hunnicutt, R. P. Pershing, A History of the Medium Tank T20 Series, 1996, Feist Publications, ISBN 1-112-95450-3., pp. 41-46.
  11. im Mesko „Pershing/Patton in action“ ISBN 0-89747-442-2 p. 24
  12. Мальгинов, В. От „Першинга“ до „Паттона“ (средние танки М26, М46 и М47). М., 2003, с. 26-27
     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело