Наим Сюлейманоглу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наим Сюлейманоглу
Naim Süleymanoğlu
български и турски щангист
Спортна кариера
Спорт Вдигане на тежести
Активност 1982 – 2000 г.
Ръст 151 см.
Тегло 62 кг.
Прякор Джобният Херкулес

Роден
Починал
Погребан Турция
Наим Сюлейманоглу в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Сеул 1988 вдигане на тежести
Златен медал Барселона 1992 вдигане на тежести
Златен медал Атланта 1996 вдигане на тежести

Наим Сюлейманоглу (на турски: Naim Süleymanoğlu) е български и турски щангист. Той печели три олимпийски титли, става седем пъти световен шампион и подобрява 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Наим Сюлейманоглу

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст – едва на 10 години. Още през септември 1977 година е записан в спортен полупансион в Кърджали с треньор Енвер Толумов. Иначе негов откривател в Момчилглад е Халми Пекюнлю. Именно той го препоръчва на Толумов. Две години по-късно продължава обучението си в спортното училище в Пловдив.

Гробът на Наим Сюлейманоглу в гробището Едирнекапъ, Истанбул.

Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже – през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.

През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Наим успява да избяга от българската делегация чрез подкрепата на Турското разузнаване МИТ и организацията „Сивите Вълци“, където бива откаран в Турското посолство в Лондон[1], там бе направен неуспешен опит за убийство при транспорта му от посолството към летището при съвместна операция на ДС и КГБ. Тогавашният президент Тургут Йозал изпраща личния си самолет и делегация от Анкара, за да приберат Наим в Турция. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. НРБ налага ВЕТО за участията му турнири за една година, но в последствие е допуснат за участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.[2]

Наим Сюлейманоглу печели за Турция златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита в изхвърлянето и записва нула, след което прекратява състезателната си кариера. За Турция той печели също така 5 световни и 4 европейски титли. През 1998 година Международната федерация по вдигане на тежести го определя за Щангист №1 на ХХ век – 3-кратен олимпийски, 7-кратен световен (2 пъти за България), 7-кратен европейски (3 пъти за България) шампион и 3-кратен носител на Световната купа (всичките за България). През кариерата си Наим е поставил 46 световни рекорда за мъже (26 от името на България). На 26.07.2019 г. в Момчилград е открит паметник и спортен комплекс на името на Наим. На монумента пише: „Наим Сюлейманоглу – щангист, шампион на всички времена, прославил България и Турция“, след което са изброени най-големите успехи на митичния тежкоатлет.

Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]