Народен учител (1883 – 1893)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Народен учител“
„Народенъ учитель“
Информация
Видмесечно списание
Формат32 страници
Началоянуари 1883 година
Край1893 година
Цена60 стотинки,
годишен абонамент 7 лева
РедакторСтоян Роглев,
Драгутин Карл Валтер
Езикбългарски

„Народен учител“ с подзаглавие Чисто научно ежемесечно списание е българско списание, излизало в Русе, Княжество България, от януари 1883 година[1] до 1893 година.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

На 22 октомври 1882 година министерството на вътрешните работи на Княжество България издава на русенския гражданин Стоян Ив. Роглев позволение № 8025, с което му се позволява да издава „чисто научно списание“, наречено „Народен учител“.[3] На практика Роглев е само благодадеждният български гражданин, а фактическият двигател и редактор на списанието е хърватинът публицист и революционер Драгутин Карл Валтер.[3] От 6 брой на I годишнина Ст. Ив. Роглев е отговорен уредник, а Драган Валтер - списател, а от четвъртата годишнина редактор е Др. Валтер.[1]

Печатането на списанието започва на 18 януари 1883 година.[4]

Списанието се печата в печатницата на Нестор К. Жейнов.[1] По-късно в печатниците на Д. М. Дробняк, печатницата на вестник „Славянин“, печатницата на Райчо М. Каролев, собствена печатница на списание „Народен учител“, печатницата на Ст. Ив. Роглев и печатница „Кирил и Методий“.[2]

Годишнина Броеве Дата
I 1 – 12 януари 1883 – декември 1883
II 1 - 12 януари 1884 – декември 1884
III 1 – 12 януари 1885 – декември 1885[1]
IV 1 – 12 март 1886 – февруари 1887
V 1 – 12 юни 1887 – април 1888
VI 1 1893[2]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

През четвъртата годишнина подзаглавието на списанието става Научно ежемесечно списание. Изд. Българо-македонското благодетелно дружество в гр. Русе, а от шестата - Литературно-научно списание.[2]

В програмата на списанието не са заложени политически цели.[3] Списанието е научно-популярно и просветно, като публикува статии върху образованието и възпитанието, проблемите на учителството в България и чужбина, различни научни и литературни въпроси. Публикуват се и съобщения и рецензии.[2] Материалите са превеждани предимно от немски, език който Валтер владее, тъй като е бил дописник на няколко австрийски вестника и списания.[3] Валтер сам подбира, превежда, редактира, побългарява, компилира или дописва, почти всички материали, коригира ги, подрежда ги и контролира печата на изданието.[4]

Изключение от неполитичната линия на списанието прави отпечатаната при обявяването на Валтер за редактор (I, 6) статия „Комунизъм и социализъм“, както и отпечатаната по-късно лекция на Фердинанд Ласал „Програмата на работниците“, четена на 21 април 1862 година в Берлинския занаятчийски съюз. Преводът на лекцията е на Димитър А. Стерев[5] и тя е посветена на българската интелигенция.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 16.
  2. а б в г д Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 17.
  3. а б в г Периодика и литература. Том 1: Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични списания (1877-1892). София, Издателство на Българската академия на науките, 1985. с. 232.
  4. а б в Периодика и литература. Том 1: Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични списания (1877-1892). София, Издателство на Българската академия на науките, 1985. с. 233.
  5. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 4, 28 юни 1891 год., стр. 4