Насир ад-Дин ат-Туси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Насир ад-Дин ат-Туси
نصيرالدین طوسی
персийски учен
Роден
Починал
26 юни 1274 г. (73 г.)
ПогребанБагдад, Ирак
РелигияШиитски ислям[1]
Насир ад-Дин ат-Туси в Общомедия

Мохамед бин Мохамед бин ал-Хасан ат-Туси (на персийски: محمد بن محمد بن حسن طوسی), по-известен като Насир ад-Дин ат-Туси (на персийски: نصیر الدین طوسی), е персийски математик, астроном, философ, лекар и богослов. Той е един от най-значимите персийски учени в Средновековието. Често е смятан за създател на тригонометрията като самостоятелна математическа дисциплина.[2][3][4][5][6][7][8][9][10][11] Арабският учен Ибн Халдун го смята за най-великия персийски учени от по-късното време.[12]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1201 г. в град Тус, Персия. Започва да учи от ранна възраст. В Хамадан и Тус изучава Корана, хадисите, логика, философия, математика, медицина и астрономия. Изпълнявайки желанието на баща си, се занимава много сериозно с учене. Пътува надалеч, за да присъства на лекциите на известни учени и да придобие знания и умения. В ранна възраст се премества в Нишапур, за да учи философия при Фарид ад-Дин Дамад и математика при Мохамед Хасиб.[13]

Учи математика и астрономия с Камал ад-Дин Юнус в Мосул. По-късно си кореспондира със Садр ад-Дин ал-Кунауи, зет на Ибн Араби. Съставя свой собствен наръчник по философски суфизъм под формата на малка брошура, озаглавена „Атрибутите на прославените“.[14]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Написал е около 150 произведения, от които 25 са на персийски, а останалите – на арабски.[15] Има и един трактат на арабски, персийски и огузки език.[16]

По време на престоя си в Нишапур Туси си изгражда репутация на изключителен учен. Пишейки както на арабски, така и на персийски, се занимава с религиозни и с нерелигиозни или светски теми.[15] Неговите творби включват арабски версии на произведенията на Евклид, Архимед, Птолемей, Автолик и Теодосий.[15]

Преписи на негови трудове се съхраняват в Националната библиотека в София.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www-history.mcs.st-andrews.ac.uk // Посетен на 12 ноември 2017 г.
  2. ↑ Bennison, Amira K. The great caliphs : the golden age of the 'Abbasid Empire. New Haven, Yale University Press, 2009. ISBN 978-0-300-15227-2. с. 204.
  3. ↑ Goldschmidt, Arthur, Boum, Aomar. A Concise History of the Middle East. Avalon Publishing, 2015. ISBN 978-0-8133-4963-3.
  4. ↑ A Syriac Encyclopaedia of Aristotelian Philosophy: Barhebraeus (13th C.), Butyrum Sapientiae, Books of Ethics, Economy, and Politics : a Critical Edition, with Introduction, Translation, Commentary, and Glossaries. Brill, 2004. ISBN 978-90-04-14133-9. с. 11.
  5. ↑ Seyyed Hossein Nasr. Islamic Philosophy from Its Origin to the Present: Philosophy in the Land of Prophecy. State University of New York Press, 2006. ISBN 978-0-7914-6800-5. с. 167.
  6. ↑ Rodney Collomb, „The rise and fall of the Arab Empire and the founding of Western pre-eminence“, Published by Spellmount, 2006. pg 127: „Khawaja Nasr ed-Din Tusi, the Persian, Khorasani, former chief scholar and scientist of“
  7. ↑ Seyyed Hossein Nasr, Islamic Philosophy from Its Origin to the Present: Philosophy in the Land of Prophecy, SUNY Press, 2006, ISBN 0-7914-6799-6. page 199
  8. ↑ Seyyed H. Badakhchani. Contemplation and Action: The Spiritual Autobiography of a Muslim Scholar: Nasir al-Din Tusi (In Association With the Institute of Ismaili Studies. I. B. Tauris (December 3, 1999). ISBN 1-86064-523-2. page.1: "Nasir al-Din Abu Ja`far Muhammad b. Muhammad b. Hasan Tusi:, the renowned Persian astronomer, philosopher and theologian"
  9. ↑ Glick, Thomas F., Livesey, Steven John, Wallis, Faith. Medieval Science, Technology, and Medicine: An Encyclopedia. Psychology Press, 2005. ISBN 978-0-415-96930-7.
  10. ↑ Laet, Sigfried J. de. History of Humanity: From the seventh to the sixteenth century. UNESCO, 1994. ISBN 978-92-3-102813-7. с. 908.
  11. ↑ Mirchandani, Vinnie. The New Polymath: Profiles in Compound-Technology Innovations. John Wiley & Sons, 2010. ISBN 978-0-470-76845-7. с. 300.
  12. ↑ James Winston Morris, „An Arab Machiavelli? Rhetoric, Philosophy and Politics in Ibn Khaldun’s Critique of Sufism“, Harvard Middle Eastern and Islamic Review 8 (2009), pp 242 – 291. [1] Архив на оригинала от 2010-06-20 в Wayback Machine.
  13. ↑ Dabashi, Hamid. „Khwajah Nasir al-Din Tusi: The philosopher/vizier and the intellectual climate of his times“. Routledge History of World Philosophies. Vol I. History of Islamic Philosophy. Seyyed Hossein Nasr and Oliver Leaman (eds.) London: Routledge. 1996. p. 529
  14. ↑ Siddiqi, Bakhtyar Husain. „Nasir al-Din Tusi“. A History of Islamic Philosophy. Vol 1. M. M. Sharif (ed.). Wiesbaden:: Otto Harrossowitz. 1963. p. 565
  15. ↑ а б в H. Daiber, F.J. Ragep, „Tusi“ in Encyclopaedia of Islam. Edited by: P. Bearman, Th. Bianquis, C.E. Bosworth, E. van Donzel and W.P. Heinrichs. Brill, 2007. Brill Online.
  16. ↑ Seyyed Hossein Nasr. The Islamic Intellectual Tradition in Persia. Curson Press, 1996. See p. 208: „Nearly 150 treatises and letters by Nasir al-Din Tusi are known, of which 25 are in Persian and the rest in Arabic. There is even a treatise on geomancy which Tusi wrote in Arabic, Persian, and Turkish, demonstrating his mastery of all three languages.“
  17. ↑ Източни ръкописи // Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Насир_ад-Дин_ат-Туси&oldid=11289716“.