Невиим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Невиим“ (на иврит: נְבִיאִים, „Пророци“) е второто главно подразделение на Еврейската Библия, между „Тора“ и „Кетувим“. Канонизирано по-късно от „Тора“, то съдържа главно текстове с историческо съдържание и описание на дейността на поредица от пророци.[1]

„Невиим“ включва осем от 24-те книги на Еврейската Библия:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 49 – 50.