Неотропични папагали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Неотропични папагали
Blue-and-Yellow-Macaw.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Птици (Aves)
разред:Папагалоподобни (Psittaciformes)
семейство:Папагалови (Psittacidae)
подсемейство:Неотропични папагали (Arinae)
Научно наименование
Неотропични папагали в Общомедия
[ редактиране ]

Неотропичните папагали (Arinae) са едно от двете подсемейства на семейство Папагалови (Psittacidae). То обхваща най-големите и може би най-пъстроцветни представители сред папагалоподобните.

Ареал[редактиране | редактиране на кода]

Птиците от подсемейство неотропични папагали обитават екваториалните и тропически гори на Централна и Южна Америка. Отделни видове се срещат и на някои от Малките Антилски острови.

Като цяло ареалът им се простира от южно Мексико до Аржентина. Има видове, които се срещат дори в Патагония, Огнена Земя и Андите.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Подсемейство неотропични папагали обединява около 160 вида птици и е най-голямото подсемейство сред папагалоподобните. Към него спадат най-едрите представители на целия разред – папагалите ара, като най-голям е хиацинтовият ара, чиято дължина е над 1 метър. Това е най-големият папагал в света. Характерно за почти всички представители на това подсемейство е ярката им окраска, с наситено червено, синьо, жълто или зелено оперение. Пъстрите краски помагат на птиците да се различават помежду си в гъстите гори. Всеки вид си има точно определена гама от краски, типична само за него.[1][2][3][4][5][6]

Подсемейство Неотропични папагали
  • Род Bolborhynchus – Дебелоклюни папагали
  • Род Brotogeris – Тънкоклюни папагали
  • Род Deroptyus – Ветрилни папагали
  • Род Forpus – Врабчови папагали
  • Род Hapalopsittaca – Пигмейски амазони
  • Род Myiopsitta – Монашески папагали
  • Род Nannopsittaca – Зелени врабчови папагали
  • Род Pionites – Белокоремни папагали
  • Род Psilopsiagon – Планински папагали
  • Род Touit – Пъстроопашати папагали
  • Триб Arini – Същински неотропични папагали
  • Триб Androglossini – Амазонски папагали
    • Род Alipiopsitta – Жълтолики папагали
    • Род Amazona – Амазони
    • Род Graydidascalus – Късоопашати папагали
    • Род Pionopsitta – Червеночели папагали
    • Род Pionus – Пиони
    • Род Pyrilia
    • Род Triclaria – Синьокоремни папагали

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че всички птици от това подсемейство са наследници на един вид птица. Разделението на различни видове започнало през късния миоцен преди около 10 млн. години и продължило през плейстоцена. Вследствие различните геологически фактори в Южна Америка се появили различни видове. Поради това днес повече от 90 % от видовете живеят в района на басейна на река Амазонка и високите плата на Гвианската планинска земя, където има много ендемити. При свързването на Южна Америка със Северна Америка преди 2 милиона години в района на Панамския провлак някои видове се разпространили в Централна Америка. Така се е получило огромното разнообразие на птиците от това подсемейство.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Птиците от подсемейство неотропични папагали се считат за едни от най-дълголетните видове не само сред папагалоподобните, но и в целия животински свят. Най-дългоживеещи са представителите на род ара. Някои видове ара могат да живеят повече от 120 години.

Папагалите от това подсемейство се хранят предимно с плодове и различни насекоми. Почти всички видове обитават екваториалните и тропични гори, но някои видове се срещат и в саваните.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Joseph, Leo и др. A revised nomenclature and classification for family-group taxa of parrots (Psittaciformes). // Zootaxa 3205. 2012. DOI:10.11646/zootaxa.3205.1.2. с. 26 – 40.
  2. Macroevolutionary patterns in the diversification of parrots: effects of climate change, geological events and key innovations. // Journal of Biogeography 38 (11). 2011. DOI:10.1111/j.1365-2699.2011.02555.x. с. 2176 – 2194.
  3. Molecular systematics of two enigmatic genera Psittacella and Pezoporus illuminate the ecological radiation of Australo-Papuan parrots (Aves: Psittaciformes). // Molecular Phylogenetics and Evolution 59 (3). 2011. DOI:10.1016/j.ympev.2011.03.017. с. 675 – 684.
  4. Wright, T.F. и др. A Multilocus Molecular Phylogeny of the Parrots (Psittaciformes): Support for a Gondwanan Origin during the Cretaceous. // Mol Biol Evol 25 (10). 2008. DOI:10.1093/molbev/msn160. с. 2141 – 2156.
  5. Schweizer, M. и др. The evolutionary diversification of parrots supports a taxon pulse model with multiple trans-oceanic dispersal events and local radiations. // Molecular Phylogenetics and Evolution 54 (3). 2009. DOI:10.1016/j.ympev.2009.08.021. с. 984 – 94.
  6. de Kloet, RS. The evolution of the spindlin gene in birds: Sequence analysis of an intron of the spindlin W and Z gene reveals four major divisions of the Psittaciformes. // Molecular Phylogenetics and Evolution 36 (3). 2005. DOI:10.1016/j.ympev.2005.03.013. с. 706 – 721.