Никола Странджата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Странджата
български революционер
Роден: Търново, Османска империя
Починал: 25 март 1876

Никола Тодоров Странджата е български борец за освобождение на България, знаменосец в четата на Филип Тотю.

Той е прототип на Вазовия герой Странджата от повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“.

Четничество[редактиране | редактиране на кода]

С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание – четата на Панайот Хитов през април-август и четата на Филип Тотю през май-август[1]. Никола Странджата е знаменосец на втората.

Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2 – 3 мес. в кръчмата на Странджата и впечатлен го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета, Димитър Стефанов Казака, също е посещавал кръчмата на Странджата.

„Хъшове“[редактиране | редактиране на кода]

Според приложението на в-к Капитал[2], ролята на Странджата в „Хъшове“ е изпълнявана от Константин Кисимов през 1930-те години в постановка на Хрисан Цанков, както и през 1940-те и 1960-те години в 2 постановки на Кръстьо Мирски. През 1970-те години ролята е изпълнявана не по-малко успешно от Георги Георгиев-Гец.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Исторически факултет на СУ „Климент Охридски“ – Кандидатстудентски изпит по история на България: Планове. Хронология. Фактология., стр. 96
  2. в-к Капитал – Първите сто години