Никола Странджата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Странджата
български революционер
Роден
1834 г.
Починал
25 март 1876 г. (42 г.)

Никола Тодоров Странджата е български революционер, знаменосец в четата на Филип Тотю. Той е прототип на Вазовия герой Странджата от повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“.

Четничество[редактиране | редактиране на кода]

С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание – четата на Панайот Хитов през април-август и четата на Филип Тотю през май-август[1]. Никола Странджата е знаменосец на втората.

Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2 – 3 мес. в кръчмата на Странджата и впечатлен го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета, Димитър Стефанов Казака, също е посещавал кръчмата на Странджата.

„Хъшове“[редактиране | редактиране на кода]

Ролята на Странджата в „Хъшове“ е изпълнявана от Константин Кисимов през 30-те години на XX век в постановка на Хрисан Цанков, както и през 40-те и 60-те години в две постановки на Кръстьо Мирски. През 70-те години ролята е изпълнявана не по-малко успешно от Георги Георгиев – Гец.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]