Никола Тахтунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Тахтунов
български художник-живописец
Роден
Починал
1947 г. (74 г.)
Добрич, България

Никола Петров Тахтунов е български художник живописец, просветител и учител, неговите творби и архиви имат голяма художествена, културна и историческа значимост. С неговото име се свързва цялата история на художествения живот на гр. Добрич от началото на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Тахтунов е роден на 17 февруари 1873 г. в Котел, там получава основното си образование, а след това посещава известната Априловска гимназия в Габрово и по-късно се дипломира във Видинската гимназия.

Заминава за Букурещ, воден от интереса си към изобразителното изкуство и постъпва в Художествената академия „Бел арте“, в курса по живопис на проф. Николае Григореско (1838 – 1907), но поради липса на средства не успява да завърши.

По-късно, поддтикван от желанието си да се образова и усъвършенства в изкуството, заминава за Русия – в Москва изучава живопис при художника Иля Репин. а също така, вдъхновен от религиозната живопис, посещава курсовете по църковна стенопис и иконопис.

След завръщането си в България, Никола Тахтунов се установява да живее в гр. Добрич, където преминава и голямата част от живота му.

Никола Тахтунов живее в сложно историческо време – след Руско – Турската война (1877 -1878), България десетилетия наред е с плаващи граници и животът на българските интелектуалци е посветен на националноосвободителната мисия и изграждане на новата държава.

През 1908 г. става четник и опълченец при Яне Сандански и член на Македоно-Одринската революционна организация, 1912 – 1913 г. е доброволец в Балканската война.

След войните и трайното завръщане на г. Добрич в границите на българската държава, Никола Тахтунов се отдава на работата по изграждане и утвърждаване на културния живот в града и се заема с обществена, културна и преподавателска дейност.

Преподава рисуване в родния си град Котел, а също в Балчик, Сливен, Кюстенджа, но основната му учителска дейност е в гр Добрич.

Негови внучки са Николета Калева – дарила 11 картини на дядо си и художничката Елена Ботева.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Живопис

Има повече от 17 самостоятелни изложби в градовете Добрич, Кюстенджа, Крайова, Тулча, Букурещ, Галац, Темишвар, Балчик, Добрич, Силистра и др.

  • Иконопис

След обучението си в Москва, Никола Тахтунов заминава за Атон. В Света Гора работи няколко години в руския манастир Св. Панталеймон като иконописец и зограф. Негови икони има в българския Зографски манастир, в Хилендарския манастир и др.

  • Стенописи

В манастира Св. Панталеймон в Атон зографисва кубетата на храма.

През 1924 г. рисува стенописите в параклиса на Военното гробище на гр. Добрич.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Изкуството му има основополагаща роля в историята на Художествената галерия на г. Добрич. Там са съхранени 32 негови живописни произведения.

  • Старият Добрич, 65/45 см
  • Пейзаж с бурно море, 51/62 см
  • Морски пейзаж, 31,5/53,4 см
  • Пейзаж с четири помакини, 42/58 см
  • Пейзаж от Родопите, 53/72 см
  • Воденица, 39,6/60 см
  • Горски пейзаж, 54/60 см
  • Семеен портрет – д-р Байчев и жена му, 101/90 см
  • Портрет на Колю Мокрев, 75/60 см
  • Портрет на Пенко Цонков, 90,5/59,5 см
  • Край софрата, 131/180 см
  • Камен бряг, 70/107 см
  • Овчар със стадо, 90/125 см
  • Момиче със стомна, 49/24 см
  • Овчар в планината, 84/150 см
  • Морски пейзаж, 35/50 см
  • Селянин, 39/29 см
  • Портрет на Лаз, 25/16 см
  • Портрет на дядо Пано, 31/21 см
  • Портрет на овчар с кожух, 32/22 см
  • На брега, 30/16 см
  • Портрет на българин с калпак и антерия, 31/22 см
  • Море с нос Калиакра, 10/20 см
  • Глава на казак, 28,5/22,5 см
  • Обущарски работник, 54/39 см
  • Натярморт чушки и домати, 20/31 см
  • Натярморт ябълки и круши, 21/31 см
  • Гора край езерото, 38/54 см
  • Портрет на липованец, 18/12 см
  • Гора, 38/54 см
  • Планински пейзаж, 100/65 см
  • Минало, 34,5/25 см
  • Есенен пейзаж, 65/48 см
  • Пейзаж, 21,5/41,5 см

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пламена Димитрова Рачева, „Никола Тахтунов – един малко познат genius locy в българското изкуство“, „Добруджа в изобразителното изкуство“, сборник, Издателство на Художествената галерия Добрич.
  • Евелина Ханджиева, „Никола Тахтунов“, списание Изкуство, бр. 63 – 64, 1999 г., стр. 40
  • в. „Куриер“, 24 октомври 1928 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Живописни творби на Никола Тахтунов – галерия