Николо Аманити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николо Аманити
Niccolo Ammaniti
Николо Аманити, 2010 г.
Николо Аманити, 2010 г.
Роден 25 септември 1966 г. (55 г.)
Професия писател, сценарист, режисьор
Националност  Италия
Активен период 1993 -
Жанр драма
Течение „канибалите”
Съпруга Лоренца Индовина (2005 – )
Уебсайт www.niccoloammaniti.it
Николо Аманити в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Николо Аманити (на италиански: Niccolo Ammaniti) е италиански писател, сценарист и режисьор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Николо Аманити е роден на 25 септември 1966 г. в Рим, Лацио, Италия. Баща му Масимо Аманити е психолог. След гимназията започва да следва биология в Римския университет, но не завършва последните изпити. Започва да пише след университета.

Първият му роман „Branchie“ (Бранчи) е издаден през 1994 г. Книгата разказва парадоксалната история за римско момче, болно от рак, което се оказва пренесено в Индия, където е принудено да преживее поредица от неприятни и екстравагантни приключения. През 1999 г. книгата е екранизирана в едноименния филм с участието на Джанлука Гриняни и Валентина Червисъс, който не е успешен.

Работи като сценарист от края на 90-те години, като участва във филмови адаптации на собствените си произведения.

Става известен с романа „Мен не ме е страх“ от 2001 г. Историята е за малкото сюрреалистично градче Акуа Траверсе в италианския Юг към края на 70-те години, в което малкия Микеле Амитрано случайно се натъква на нещо неописуемо, което ще обърне живота му и този на всички около него, съчетавайки детските страхове и жестокости, големите провали на възрастните, и типичния живот в провинцията. За книгата получава престижната литературна награда „Виареджо“. През 2003 г. романът е екранизиран в едноименния филм на Габриеле Салваторес, за който получава наградата „Флаяно“ за сценарий.

Писателят е част от италианската група писатели „I Cannibali“ (Канибалите) участвайки в тяхната антология „Gioventù cannibale“ с разказа „Seratina“ с Луиза Бранкачо.

На 17 септември 2005 г. се жени за актрисата Лоренца Индовина.

На 17 януари 2017 г. университетът във Фоджа му присъжда почетната степен „доктор хонорис кауза“ по филология, литература и история.

Николо Аманити живее със семейството си в Рим.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Branchie (1994)
  • Ti prendo e ti porto via (1999)
  • Io non ho paura (2001)
    Мен не ме е страх, изд.: ИК „Колибри“, София (2005), прев. Нева Мичева
  • Come Dio comanda (2006) – награда „Стега“
  • Che la festa cominci (2009)
  • Io e te (2010)
  • Anna (2015)

Сборници и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • La figlia di Siva „La giungla sotto l'asfalto“ (1993)
  • Seratina в „Gioventù cannibale“ (1996) – с Луиза Бранкачо
  • Fango (1996) – сборник
  • Alba tragica в „Tutti i denti del mostro sono perfetti“ (1997)
  • Enchanted Music & Light Records в „Il fagiano Jonathan Livingston. Manifesto contro la new age“ (1998) – с Хайме Д'Алесандро
  • L'amico di Jeffrey Dahmer è l'amico mio в „Italia odia“ (2000)
  • Fa un po' male в „MicroMega“ (2002)
  • Sei il mio tesoro в „Crimini“ (2005)
  • Giochiamo? Due racconti letti dagli autori (2008) – с Антонио Манзини
  • Il momento è delicato (2012)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998 L'ultimo capodanno – история
  • 1999 Branchie – по романа
  • 2001 Gone Bad – история
  • 2003 Не ме е страх, Io non ho paura – по романа
  • 2004 Il siero della vanità – история
  • 2008 Come Dio comanda – по романа
  • 2012 Аз и ти, Io e te – по романа
  • 2016 Ego – история
  • 2018 Il miracolo – тв сериал, 8 епизода, режисьор и продуцент
  • 2021 Anna – тв сериал, 6 епизода, режисьор и продуцент

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Niccolò Ammaniti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература