Ново архитектурно наследство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ново архитектурно наследство
Информация
Основана2022 г.
Обхват и целипроучване, популяризиране и стратегическо развитие на архитектурата, създадена в България след Втората световна война до днес
СедалищеСофия, България
Сайтhttps://nan.bg/

„Ново архитектурно наследство“ (НАН) е българска фондация с нестопанска цел. Огранизацията се занимава с проучване, популяризиране и стратегическо развитие на архитектурата, създадена в България след Втората световна война до днес.

История и поле на дейност[редактиране | редактиране на кода]

Начало на инициативата „Ново архитектурно наследство“ поставя едноименен проект на ОП „Софияплан“[1] през 2020 г., който има за цел идентифициране, защита и популяризиране на значими образци в следвоенната архитектура на София. По време на проекта е създаден дълъг списък на обектите с потенциал за недвижими културни ценности, изградени след 1944 г. на територията на Столична община. От него е избран кратък списък от 22 обекта, които първи да бъдат предложени за защита като недвижимо културно наследство.

През 2022 г. е официално учредена фондацията „Ново архитектурно наследство“. Тя работи в няколко основни области – архитектура, културно наследство, градска среда, културен мениджмънт и комуникация и си сътрудничи със специалисти в областта на архитектурата, устройственото планиране и визуалните изкуства, както и с общини, организации, частни инвеститори и други заинтересовани страни.

Името на фондацията произлиза от термин в Закона за културното наследство (ЗКН)[2]. Законът класифицира недвижимите културни ценности в България спрямо принадлежността им към определен исторически период като: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време, като фокусът на организацията е в последния период.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Изследване на новото архитектурно наследство на София (съвместно с ОП „Софияплан“)
  • Изследване на жилищни и обществени комплекси в София (съвместно с ОП „Софияплан“)
  • Изследване на архитектурно-художествен синтез в Димитровград (съвместно с Община Димитровград)[3]
  • Туристическа карта на следвоенна София (съвместно с ОП „Туризъм“)
  • Изследване на новото архитектурно наследство на Пловдив (съвместно с НИНКН)
  • Проект „Архитектурата на България след Втора световна война“ (съвместно с Център за научни изследвания и проектиране към УАСГ)
  • План за възстановяване и опазване на Бузлуджа (съвместно с фондация „Проект Бузлуджа“, EHouse Architects, ИКОМОС-Германия и БНК на ИКОМОС)

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Изложба „Тоталпроект“ (съвместно с РЦСИ Топлоцентрала)[4][5]
  • Лекция „Градски активизъм и културно наследство“ (съвместно с Гьоте Институт)[6]
  • Лекционен курс „Архитектурата на България през втората половина на ХХ век“ (в УАСГ)
  • Лекционен курс RETROFITTING UTOPIA (съвместно с фондация „Кредо Бонум“)
  • Архитектурна обиколка „Архитектурата на Лозница“ (съвместно с Община Лозница)[7]
  • Студентска архитектурна работилница Троян 2021 (съвместно с Община Троян и ГРАДОСКОП)[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чобалигова, Божидарка. НДК, Ларгото и Интерпред имат качества да станат обекти на културно наследство // investor.bg, 2021-11-11.
  2. Закон за културното наследство, чл. 46
  3. Михайлова, Златка. Монументални творби в Димитровград очакват статут на недвижимо културно наследство // Съюз на българските журналисти, 2023-08-14.
  4. Христова, Зорница. Тихите шедьоври на модерната архитектура // Тоест, 2022-07-02.
  5. Георгиева, Доника. Изложба "Тоталпроект" или архитектурен урок по изложби // сп. „Архитектура“ (5-6/2022).
  6. Goethe Institut. GEGEN DIE WAND - Градски активизъм и културно наследство
  7. Млади архитекти представят Лозница като бял модернистичен град със скрити цветове // Разград 24/7, 2022-09-05.
  8. Попсавова, Руслана. Студентска работилница на млади архитекти в НИЗХИ Орешак // Троян Експрес, 2021-07-01.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]