Нуни Нанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нуни Нанев
Роден
Нуньо Нанев
1908 г.
Починал
24 юни 1993 г. (85 г.)
Глас тенор

Нуни Нанев рождено име Нуньо Нанев е български оперен певец тенор, солист в Софийската опера и хор „Гусла“, станал световноизвестен след гастролите си в Европа и САЩ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1908 година в чирпанското село Рупките. Когато е на една година семейството му се мести да живее в Бургас. Докато учи в бургаската мъжка гимназия, Нанев свири на тромпет, пее в ученическия хор и участва в ученически постановки. Заради лош успех завършва училище в София, където продължава образованието си в Консерваторията в класа на Мара Цибулка.

Хор „Гусла“, април 1933 г. Източник: ДА „Архиви“

Получава роли в редица оперети на Кооперативния театър, което му отваря път към Софийската опера. Присъединява се и към хор „Гусла“ и през 1932 година пътува на първи гастрол на хора в Италия. През 1934 година световноизвестният руският бас Фьодор Шаляпин присъства на изпълнение на Нуни Нанев и бива силно впечатлен, а три години по-късно му препоръчва да се яви на конкурс за оперни изпълнители във Виена.[1] До 1939 година Нанев прави над 100 концерта в най-известните зали в Германия, Австрия, Чехия, Полша, Унгария, Дания, Франция и издава над 200 плочи за най-големите за времето си звукозаписни фирми.[2]

През 1944 година Нанев сключва брак със своя дългогодишна почитателка Ингеборг, германка от Румбург. Първите години от съвместния им живот били тежки и бедни, докато през 1949 година не взимат решение да отпътуват за САЩ. В Ню Йорк Нанев постъпва като солист в известния хор „Донски казаци“ на диригента Сергей Жаров. Така обикаля много страни по света и изнася концерти в „Роял Албърт Хол“, в Кралския театър в Лондон, както и самостоятелен рецитал по БиБиСи.

През 1950 година Нанев и съпругата му се установяват в Торонто, Канада, където започва съвместна работа с украинеца Иван Романов, автор на радиопредавания за европейска музика. Следват предложения за роли киното и телевизията. Първата филмова роля на Нанев е във филма „Заливът Хъдсън“ от 1959 – 1960 г.

След тежък инфаркт през 1981 година, Нанев прекратява усилените си артистични занимания, като само продължава да дава уроци по пеене и солфеж, пее благотворително и понякога участва в радиопредавания. След промените, настъпили в България през 1989 година, Нанев пожелава да се върне в страната, но лекарите не му разрешават да предприеме дългото пътуване. На 23 юни 1993[3] година Нанев умира от втори инфакт.[1]

През 2001 година излиза книгата „Пях за България! Биографичен романс за Нуни Нанев“ с автор журналистката и кино-критичка Йорданка Инглизова.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България