ОПОЯЗ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ОПОЯ́З (на руски: Общество изучения поэтического языка), съкратено от Общество за изследване на поетическия език, е научна група от теоретици и историци на литературата, лингвисти, стиховеди – представители на така наречената „формалистка школа“, просъществувало от 1916 г. до втората половина на 1920-те. Самата „формалистка школа“ оцелява до началото на 1930-те години и оказва съществено влияние върху литературната теория и семиотиката.

Участници и платформа[редактиране | редактиране на кода]

След връщането на Маяковски от Америка (декември 1925 г.). Седнали (от ляво надясно): Елза Триоле, Лиля Брик, Р. Кушнер. Е. Пастернак, О. Третякова. Прави: Владимир Маяковски, Осип Брик, Борис Пастернак, С. Третяков, В. Шкловски, Л. Гринкруг, О. Бескин, П. Незнамов

ОПОЯЗ е известното в литературата, литературната теория и критика съкращение, което според едни източници в теория на литературата означава Общество за изследване на поетическия език, а според други – Общество за изследване на теорията на поетическия език, ОПОЯЗ е полуформален литературен и лингвистичен научен кръг и школа, формирана около 1916 г. от група лингвистични и литературни теоретици, и историци на литературата, начело с Виктор Шкловски, Борис Ейхенбаум, включително Юрий Тинянов, както и лингвистите Роман Якобсон, Евгений Поливанов, Лев Якубински, и стиховедите С. И. Бернщейн, Осип Брик.

С ОПОЯЗ е свързан поетическия автор Владимир Маяковски, тъй като в началото на своето развитие ОПОЯЗ е свързан и с футуристите. По-късно някои членове на групата влизат в нетолкова известната група ЛЕФ (на руски: Левый фронт искусств), ръководена от Маяковски.

В различни години в работата на ОПОЯЗ взимат участие или са близки до него също нетолкова известните автори А. Л. Векслер, Борис Ларин, Владимир Пяст, Лидия Гинзбург, Елизавета Полонска, Адриан Пиотровски, Михаил Слонимски, Виктор Жирмунски, Лев Щерба, Борис Казански, Виктор Ховин, В. Г. Корди, Борис Томашевски и др.

Като манифести на ОПОЯЗ обикновено се приемат ранните студии на и „Изкуството като похват“ на Шкловски (1917), „Възкресяването на думата“ (1914), в които се издига тезата за изкуството като сбора от похвати на художника, и особено анализът на Шинел от Гогол [1]. Различните участници в работата на ОПОЯЗ в различните периоди на работата на школата и на това руско литературно общество поддържат формалистките идеи в теория на литературата и в различна степен тази теза (от последователното ѝ прокарване от самия Шкловски през съществените уточнения и допълнения на Тинянов до пълното ѝ отхвърляне от Томашевски).

Идеи на школата на ОПОЯЗ[редактиране | редактиране на кода]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

През 20-те години на XX век и по-късно формалисткият метод в литературознанието е подлаган отначало на жестока критика (напр. глава от книгата на Лев Троцки „Литературата и революцията“ (1923), специално посветена на формализма), а след това на жестоки гонения от страна на комунистическите идеолози и на официозното литературознание. От средата на 30-те години самата дума „формализъм“ се превръща в обида и повод за политическо обвинение[източник?].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Левинтон Г. А. „ОПОЯЗ“, Лингвистический энциклопедический словарь, М., СЭ, 1990 ((ru))

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]