ОПОЯЗ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

ОПОЯ́З (на руски: Общество изучения поэтического языка, Общество за изследване на поетическия език) е научна група от теоретици и историци на литературата, лингвисти, стиховеди – представители на така наречената „формалистка школа“ и просъществувало от 1916 г. до втората половина на 20-те години на ХХ в. Самата „формалистка школа“ оцелява до началото на 30-те години и оказва съществено влияние върху литературната теория и семиотиката.

Участници и платформа[редактиране | редактиране на кода]

След връщането на Маяковски от Америка (декември 1925 г.). Седнали (отляво надясно): Елза Триоле, Лиля Брик, Р. Кушнер. Е. Пастернак, О. Третякова. Прави: Владимир Маяковски, Осип Брик, Борис Пастернак, С. Третяков, В. Шкловски, Л. Гринкруг, О. Бескин, П. Незнамов

ОПОЯЗ (съкращение, което според едни източници означава Общество за изследване на поетическия език, а според други – Общество за изследване на теорията на поетическия език) е полуформален научен кръг, формиран около 1916 г. от група теоретици и историци на литературата (Виктор Шкловски, Борис Ейхенбаум, Юрий Тинянов), лингвисти (Роман Якобсон, Евгений Поливанов, Лев Якубински), стиховеди (С. И. Бернщейн, Осип Брик).

С ОПОЯЗ е свързан Владимир Маяковски, тъй като в началото на своето развитие ОПОЯЗ е свързан с футуристите. По-късно някои членове на групата влизат в ЛЕФ (на руски: Левый фронт искусств), ръководен от Маяковски.

В различни години в работата на ОПОЯЗ взимат участие или са близки до него също А. Л. Векслер, Борис Ларин, Владимир Пяст, Лидия Гинзбург, Елизавета Полонска, Адриан Пиотровски, Михаил Слонимски, Виктор Жирмунски, Лев Щерба, Борис Казански, Виктор Ховин, В. Г. Корди, Борис Томашевски и др.

Като манифести на ОПОЯЗ обикновено се приемат ранните студии на Шкловски „Възкресяването на думата“ (1914) и „Изкуството като похват“ (1917), в които се издига тезата за изкуството като сбора от похвати на художника. Различните участници в работата на ОПОЯЗ в различни периоди от съществуването му поддържат в различна степен тази теза (от последователното ѝ прокарване от самия Шкловски през съществените уточнения и допълнения на Тинянов до пълното ѝ отхвърляне от Томашевски).

Критика[редактиране | редактиране на кода]

През 20-те години на ХХ в. и по-късно формалисткият метод в литературознанието е подлаган отначало на жестока критика (напр. глава от книгата на Лев Троцки „Литературата и революцията“ (1923), специално посветена на формализма), а след това на жестоки гонения от страна на комунистическите идеолози и на официозното литературознание. От средата на 30-те години самата дума „формализъм“ се превръща в обида и повод за политическо обвинение.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]