Обсада на Овеч
| Обсада на Овеч | |||
| Варненски кръстоносен поход | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 4 – 6 ноември 1444 г. | ||
| Място | Овеч, (дн. Провадия, България) | ||
| Резултат | Решителна победа за кръстоносците | ||
| Територия | Османска империя | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
.jpg){kind=small}
_v2.svg){kind=small}
Обсадата на Овечката крепост е военно сражение по време на Варненския кръстоносен поход през 1444 г. в дн. Провадия, България. Най-подробно описание на обсадата и превземането на Овечката крепост от е оставил минезингерът Михаел Бехайм. Съпоставянето на историческите с археологическите данни е довело изследователите до заключението, че крепостта е превзета от кръстоносците на 5 ноември 1444 г. и целесъобразно е разрушена от тях на 6 ноември 1444 г.[1]
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки добрите условия на Одринския мирен договор, Владислав III е подтикнат да поднови военната си кампания на изток от кардинал Джулиано Чезарини, писмата на обединения християнски флот и на византийския император Йоан VIII Палеолог. Владислав III получава подкрепата на Янош Хуняди, след като му обещава да стане крал на България в края на кампанията. Джулиано Чезарини освобождава християните от дадената им клетва за мир, което е актът, с който се благославя новото военно начинание.[2]
Сражение
[редактиране | редактиране на кода]Според писмените сведения, след превземането на Шуменската крепост в края на октомври 1444 г., кръстоносната армия на крал Владислав III продължава своя път на изток. Последователно християните преминават безпрепятствено през крепостите Мадара и Венчан, които са изоставени от своите гарнизони.[3] На 4 ноември 1444 г. обединената християнска войска достига пред стените на крепостта Овеч, наричана в поемата на Бехайм Ташхисар и Щайнбург, в която са се стекли гарнизоните на околните крепости.
Според сведението на Бехайм, крепостта е завзета с пристъп. Съвсем в духа на епохата, кръстоносците проявяват алчност към богатства в завладяната с оръжие твърдина, но това е порицано от крал Владислав, който заповядва плячката да бъде изгорена. Счита се за вероятно при Овечката крепост кръстоносната армия да е получила писмото от кардинал Кондолмиери, с което той известява за успешното преминаване на османската войска през Проливите.[4] Овечката крепост е разрушена от кръстоносците, които след това се насочват към Петрич кале.[1]
Последствия
[редактиране | редактиране на кода]Крепостта е възстановена от османците около 20 години по-късно и продължава да съществува през 1479 – 1480 г. Макар и със значително по-маловажни функции, Овечката твърдина най-вероятно функционира до XVI – XVII в.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Кузев, А. Маршрутът на Владислав III Ягело до Варна. – ИНМВ, IX (XXIV), 1973, 139–152.
- Митев, Н. Маршрутът на кръстоносната армия на Владислав Варненчик в Североизточна България (по нумизматични данни). – ЖИАИ, 2, 2013, 154–159.
- Jefferson, J. The Holy wars of King Wladislas and Sultan Murad: The Ottoman-Christian conflict from 1438-1444. Leiden – Boston, 2012.
- S. Sroka, W. Zawitkowska. Itinerarium Króla Władysława III 1434-1444. Warszawa, 2017.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Невян Митев. Битката за Овеч между кръстоносци и османци през есента на 1444 г. // От Залмоксис до Кетцалкоатл : изследвания в чест на 65-годишнината на доц. д-р Стефан Йорданов /сборниk. Издателство и производство - В. Търново: ИТИ, 2020 / ISBN - 978-619-7602-01-2 / стр.641
- ↑ Невян Митев, Антиосманските военни кампании на крал Владислав Варненчик от 1443-1444 г., отразени в „Анали или хроника на славното полско кралство“ от Ян Длугош / Годишник на Историческия факултет, Великотърновски университет 2017 / Том 1 / Брой 1, стр.296
- ↑ Ст. Нeдeв. Пътищата на Владислав III и Мурад II към Варна през 1444 година. – Във: Варна 1444. Сборник от изследвания и документи в чест на 525-та годишнина от битката край Варна. София, 1969, стр. 223.
- ↑ Бистра Цветкова. Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание – края на XIV и първата половина на XV век). Варна, 1979., стр.304