Ото Йон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ото Йон
Otto John
германски юрист
Йон на 11 август 1954 г.
Йон на 11 август 1954 г.

Роден
Починал
26 март 1997 г. (88 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Право
Образование Марбургски университет
Семейство
Съпруга Луси Манен

Уебсайт
Ото Йон в Общомедия

Ото Йон (на немски: Otto John) е германски юрист, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г. Той е най-известен със спорното си емигриране в Източна Германия през 1954 г., което се тълкува като предателство или отвличане.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ото Йон е роден в Марбург. Получава докторска степен по право от университета в Марбург. Той се жени за Луси Манен през 1949 г.

Йон участва в заговора от 20 юли 1944 г. за убийството на Адолф Хитлер, за който брат му Ханс Йон е екзекутиран. По това време Йон работи като адвокат в адвокатската кантора на Дойче Луфтханза в Мадрид и използва контактите си, които прави с британското разузнаване, за да избяга в Англия от екзекуция. В Англия работи за служба за немски език на Би Би Си и в черна пропаганда в The Rookery, Apsley Guise, и за Soldatensender Calais.[1]

След войната помага на британските власти да категоризират степента на нацистката идеология на немските военни водачи и се явява като свидетел на Нюрнбергските процеси за военни престъпления. По време на процеса срещу Ерих фон Манщайн, той работи като преводач.[2]

На 4 декември 1950 г. е назначен за президент на Западногерманската федерална служба за защита на Конституцията (Bundesamt für Verfassungsschutz). Назначението му е против волята на канцлера Конрад Аденауер, но е подкрепен от британските официални лица.

На 20 юли 1954 г., след церемония по почитане на заговорниците от 1944 г., Ото Йон изчезва. Той се появява три дни по-късно в Източен Берлин, заявявайки, че е решил да се премести в ГДР и критикува политиката на Аденауер за ремилитаризация и интеграция в Западния блок, което според него възпрепятства обединението на Германия. Той също така критикува назначаването на бивши нацисти на високи постове, като Теодор Оберлендер и Райнхард Гелен.

От август до декември е разпитван от КГБ в Москва, преди да се върне в Източен Берлин, където възобновява критиките си към Западна Германия като говорител. През това време е наблюдаван от службата за сигурност на Източна Германия - Щази.

На 12 декември 1955 г. Йон бяга в Западна Германия, където незабавно е арестуван. Тогава вече твърди, че заминаването му в Източен Берлин не е било доброволно, а че е бил отвлечен от КГБ. Тъй като неговите обяснения не са достоверни, той е обвинен в предателство и осъден на 4 години лишаване от свобода, но е освободен на 28 юли 1958 г. Йон изразява горчивина, че в съда, който го е признал за виновен, има съдии, които са били там и по времето на режима на Хитлер.

Ото Йон умира през 1997 г. в санаториум в Инсбрук, след като от години се опитва да получи реабилитация за осъждането в предателство.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Willi Frischauer, The Man Who Came Back: The Story of Otto John, ebook ISBN 978-1-78301-282-4. Unmaterial Books, 2013
  2. Obituary: Otto John. // The Independent, 1 април 1997.
  3. Otto John, 88, Bonn Official At Center of Counterspy Mystery. // The New York Times, 31 март 1997.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Otto John“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.