Павел Вежинов
- За литературната награда вижте Павел Вежинов (награда).
| Никола Делчев Гугов | |
| Роден | 9 ноември 1914 г. |
|---|---|
| Починал | 20 декември 1983 г. (на 69 г.) |
| Националност | българин |
| Жанр | белетристика, сценарий |
| Уебсайт | |
Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов. Народен представител е в 7 Народно събрание.
Биография
Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Израства в Драз махала. Завършва Първа мъжка гимназия.
В началото на 1930-те год. сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др., през 1938–1944 г. следва философия в Софийския университет. През 1938 г. излиза първият му сборник разкази "Улица без паваж", а през 1943 - "Дни и вечери". Член на БКП от 1944 г.
От есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“. Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“, като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения.
От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“, от 1951 г. на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в „Българска кинематография“ първоночално като сценарист, а по-късно и като земестник генерален директор. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
През 50-те и 60-те години Павел Вежинов издава множество криминални романи и повести като "Следите остават" (1954), "Произшествие на тихата улица" (1960), "Човекът в сянка" (1965), "Прилепите летят нощем" (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света - "Знамена по стадионите" (1950), "На Олимпиада в Хелзенки" (1953), "До Мелбълн по въздух и море" (1957). Самият той е председател на боксовата секция.
Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска "Историята на едно привидение", а през 1965 г. разказите "Сините пеперуди" и "Моят пръв ден", които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романа "Гибелта на Аякс". Винаги го е вълнувала фантазията като притча, като иносказание и поради това неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентазито, а не с научната фантастика.
През 1963 г. е напечатан сборникът разкази "Момчето с цигулката", който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морлно-психологическите проблеми на съвремието. Следват "Дъх на бадеми" (1966),"Звездите над нас" (1966), "Малките приключения".
Романът "Нощем с белите коне" (1975) се появява първоначално в сп. "Септември" и още фразата в началото "лъвът си личи и по ноктите", подсказва, че това ще е не само нов успех, то и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появава повестта "Бариерата" (1976), за коята същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка последваща година печата още силни произведения - "Белият гущер" (1977), "Синият камък" (1977), "Езерното момче" (1979).
Последният завършен роман на Павел Вежинов е "Везни" (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за "първоначалността на живота". А последната новела "Дълъг летен ден" се появява в списание "Съвременник" (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му.
Почива внезапно на 20 декември 1983 г.
Награди
- Орден „Народна република България“ II ст. (1964)
- Звание „Народен деятел на културата“ (1970)
- Звание Герой на социалистическия труд (1974).
- Орден „Георги Димитров“ (1974)
- Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976)
Избрани произведения
Сборници
- „Улици без паваж“ - 1938
- „Дни и вечери“ - 1942
- "На пост" - 1947
- „Мека мебел“ - 1948
- "Невероятни истории" - 1958
- "Нашата сила" - 1958
- „Момчето с цигулката“ - 1963
- „Дъх на бадеми“ - 1966
- „Сините пеперуди“ - 1968
- "Синият камък" . 1977
Повести
- „Бариерата“ - 1976
- „Белият гущер“ - 1977
- „Езерното момче“ - 1976
- „Един есенен ден по шосето“ - 1967
- „Втора рота“ - 1949
- „В полето“ - 1950
- „Златан“ - 1949
- "Знамена над стадиона" - 1950
- „Далеч от бреговете“ - 1958
- „Нашата сила“ - 1958
- "Произшествие на тихата улица" - 1960
- „Кутия за енфие“ - 1973
Романи
- „Синият залез“ - 1947
- „За честта на Родината“ - 1949
- „Следите остават“ - 1954
- „Произшествие на тихата улица“ - 1960
- „Звездите над нас“ - 1966
- „Прилепите летят нощем“ - 1969
- "Малките приключения" - 1970
- "Кутия за енфие" - 1973
- "Самопризнание" - 1973
- „Гибелта на Аякс“ - 1973
- „Нощем с белите коне“ - 1975
- „Малки семейни хроники“ - ироничен роман, София. 1982 г,
- „Везни“ - 1982
Филмови сценарии
- „Бариерата“
- „Следите остават“
- „Зарево над Драва“
- „Тримата от запаса“
- „Специалист по всичко“
- „Среднощна среща“
- „На всеки километър“
- „Нощем с белите коне“
- „Произшествие на сляпата улица“
- „Трета след слънцето“
