Пантелеймон Кулиш
|
Пантелеймон Кулиш Пантелеймон Куліш |
|
|---|---|
| украински писател и поет | |
 |
|
| Роден |
Воронеж, Руска империя |
| Починал |
Мотроновка, Руска империя |
|
|
|
| Професия | писател, критик, поет, фолклорист, преводач |
| Литература | |
| Подпис |
 |
| Пантелеймон Кулиш в Общомедия | |
Пантелеймон Кулиш (на украински: Пантелеймон Куліш; р. 7 август 1819, село Воронеж, Глуховски уезд, Черниговска губерния, Руска империя – п. 14 февруари 1897, хутор Мотроновка (Мотронивка), Борзнянски уезд, Черниговска губерния, Руска империя) е украински писател, поет, публицист, етнограф, сред водачите на украинското национално движение през XIX век.
Автор е на първата фонетична азбука на украинския език, която е в основата на съвременния украински правопис.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в украинско дворянско семейство от казашки произход – дядо му бил сотник на Воронежката сотня от Нежинския полк на Хетманшчина. Слуша лекции в Киевския университет, където се сприятелява с първия му ректор Михайло Максимович. През 1840-те години получава длъжността преподавател в дворянското училище в Луцк. Списание „Современник“, Санкт Петербург публикува най-известния роман на Кулиш „Чорна рада“ („Черно събрание“) през 1845 г.
Петербургската академия на науките дава стипендия на Кулиш за изучаване на славянски езици в Европа. По пътя си за там е арестуван във Варшава заради заведено дело срещу членовете на Кирило-Методиевото братство, в което не е активен член. Върнат е в Петербург. Кулиш лежи 2 месеци в затвора, а след това е изпратен в изгнание в град Тула. Там учи английски, испански и други европейски езици, и става неофициален редактор на губернското списание. Започва да превежда книгата „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес.
Подготвя 6-томно издание на съчиненията на Николай Гогол. През 1857 г. подготвя и издава украински буквар и разни издания за начални украински училища. През 1862 г. издава своята първа поетична книга „Досвітки“. Активно помага на украинската преса в Австрия, където излиза вестник „Правда“ с особения фонетичен правопис на Кулиш – „кулишивка“. По-късно този правопис става литературна норма на украинския език в Украинската народна република и в днешна Република Украйна.
През последните години от живота си живее със съпругата си в малкото село Мотроновка (съвременен украински правопис: Мотронивка), близо до град Борзна в бившия Нежински административен район. Там завършва главния труд на своя живот – пълния превод на Библията на украински език.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Твори Пантелеймона Куліша в електронній бібліотеці ukrclassic.com.ua
- Твори Пантелеймона Куліша на сайті archive.org
- Марко Роберт Стех, „Очима культури“ № 9. Пантелеймон Куліш
- Твори Пантелеймона Куліша в електронній бібліотеці „Відкрита книга“
- Пантелеймон Куліш як перекладач
- Твори Пантелеймона Куліша в бібліотеці ukrlitera.ru
- ФОТОгалерея присвячена Кулішеві на сайті Державної науково-педагогічної бібліотеки України імені В. О. Сухомлинського
|