Папа Жан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Папа Жан
български художник
Папа Жан в дома си в Асеновград
Папа Жан в дома си в Асеновград

Роден
Иван Николов Георгиев
Починал

Националност  България
Образование Стопанска академия

Уебсайт papa-jan.com/bg/
Папа Жан в Общомедия

Иван Николов Георгиев Принц Папа Жан (по лична карта), известен с псевдонима си Папа Жан е български художник и писател авангардист, творящ в областта на живописта, колажите, графиката и кинематографията. Творчеството му преминава през много и различни периоди.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Николов Георгиев е роден на 8 септември 1957 г. в Асеновград. Бил е социален служител, бетонджия, залесител, комсомолски секретар, икономист (завършил Стопанската академия в Свищов). От първата си жена Мария има две дъщери и внуци.

След завършване на образованието си през 1981 година, Папа Жан е отдаден на изкуството. Става колекционер на икони и картини и започва да учи живопис в Асеновград, след това в Москва, при руския педагог и художник-реалист Виктор Федорович Бугай.[1]

В периода 1994 - 2000 г. Папа Жан рисува и организира свои изложби в България и Русия. През 2000 г. в Москва той се жени за Алла Павловна Красникова.

През периода 1999 – 2000 г. Папа Жан е преподавател по езотеризъм и екстра-сензорна медиаторика в Международната академия на алтернативните науки в Москва[2]. На 21 март 2000 г. Папа Жан получава званието академик и ордена „Новая Элита России“, връчен му от Евгения Давиташвили Джуна.

На 23 декември 2020 г. Папа Жан почива от COVID-19.[3] [4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Висоцки на сцената, портрет на Владимир Висоцки, 1995
Малкият принц, портрет на Майкъл, внука на художника, 2010
Ванга. Взорът на пророчицата, алегоричен портрет на Ванга и автопортрет на художника, 1997
Смъртта на Титаник, a self-portrait with Saskia, 1997
Момиче на пясъка, портрет на приятелката на художника, 1998

Основно поле за изява на автора е живописта. През годините той създава стотици портрети, натюрморти и пейзажи. Популярни стават портретите му на известни личности, сред които Иво Карамански, Лили Иванова, Боби Михайлов, Джуна, Владимир Висоцки, Алла Пугачова и дори арабски шейхове. [5] Автор е на над 2000 картини.[6] Според самия Папа Жан неговите картини се доближават до стила на Рембранд. [7] Въпреки, че името му се свързва със скандали от жълти издания, професионализма му е признат в художествените среди. В лекцията си „Изкуството след Прехода“, кураторът Илина Консулова го нарича „една от най-светлите арт фигури на Прехода – Маестро Принц Папа Жан“.[8]

Папа Жан изгражда репутация на ексцентричен художник, като организира своя подводна изложба, изложба във въздуха и изложба с горящи картини. [9] Най-сензационна е изложбата му през 1994 година във Варна, където той разпродава всичките двеста картини в експозицията. [10]

По-важни творби:

  • „Ванга. Взорът на пророчицата.“ – масло на платно (1997)
  • „Смъртта на Титаник.“ – масло на платно (1997)
  • „Портрет на Владимир Висоцки“ – масло на платно (1995)

Автор е на четири книги, издадени в периода 1994 - 2013 година. [11] Първата от тях, „Всемирна галерия“ е в съавторство със Стефан Кръстев, под псевдонима Джон Стивън.

През 2010 г. съвместно с режисьора Александър Бурмов, Папа Жан завършва документалния филм в три части „Сезоните и лудостите на гения“. [12]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]