Партиен дом (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Партиен дом“
Автор Георги Тенев
Първо издание 2007 г.
България
Издателство Алтера
Вид роман
Страници 144
ISBN 954-9179-23-0

„Партиен дом“ е роман на писателя и драматург Георги Тенев. Издаден е през 2007 г. от издателство „Алтера“.

В романа се разглежда социалните парадокси на посткомунистическото българско общество. Ключовата метафора тук е аварията в Чернобил. „Партиен дом“ е философски опит върху паметта.

Романът е преведен на испански език от Франциско Хавиер Галвез и е публикуван от Ediciones Baile del Sol през 2010 г. През 2015 г. романът печели конкурса на издателство Open Letter и е издаден на английски език на следващата година, в превод на Анджела Родел.[1][2] През 2018 г. е преведен на немски език от Елвира Борман.

Отзиви[редактиране | редактиране на кода]

Романът предизвиква литературни спорове. Александър Кьосев приветства опита на „Партиен дом“ да се заеме с темата за социализма „фронтално“: „в самата му сърцевина... най-съществените теми и символи – Чернобил, партийния дом, даването на пари, скритите мрежи на властта“. [3] Журито на наградите „Вик“ избира „Партиен дом“ през 2007 за „Български роман на годината“. Митко Новков критикува остро романа, а решението на журито на „Вик“ да го награди нарича „просто учудващо“. Към негативните критици на „Партиен дом“ се нарежда и Владимир Трендафилов, който нарича избора на романа за награда „наистина ужасен“. На друг полюс е Марин Бодаков: „Книгата е брилянтна, с ледени нишки, вплитащи се в мастилото. Социализмът не е свършил...“ (вестник „Култура“). Ангел Игов и Деян Енев подкрепят романа (списание „ЛИК“).

След излизането на „Партиен дом“ в САЩ критиката също е полярна.[4] Неподписано ревю в „Публишърс уйкли“ определя романа като „замайваща, неравна и в основата си объркваща книга“.[5] Пит Мичъл рецензира в списание „Асимптоте“: „Създаденото от Тенев в своята основа е анатомия на общество, чиито патологии са дълбоко закодирани в децата му, във всяка тъкан на физическия свят, която е осеяло със своята разруха(...) Времето на действие проблясва напред и назад без предупреждение; текстът е накъсан от пародийни стихове, списъци, вметки и параграфи.“[6] Кейси Хей пише в „The Literary Review“: „Само на 121 страници, стегнатият роман на Георги Тенев „Партиен дом“ е едновременно, трагедия, комедия, любовна история и трилър, който напомня на „Портокал с часовников механизъм“ и „Апокалипсис сега“.[7]

Хосе Карлос Брето коментира испанското издание: „В „Партиен дом“ героите, родени в края на 60-е години, търсят обяснения за онова, което са преживели в последните 20 години от комунистическата система: за аварията в Чернобил и падането на Берлинската стена. Един процес, който е откъснал миналото от хаотичното настояще и едно бъдеще, пълно с неизвестни – затова е нужен някой, който да оправдае толкова много страдания и безчинства.“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Georgi Tenev, Contemporary Bulgarian Writers.
  2. Party Headquarters, Georgi Tenev, Open Letter Архив на оригинала от 2017-08-14 в Wayback Machine., newpages.com.
  3. Александър Кьосев, „Как е възможно да бъде разказан социализмът?“, litclub.bg, 27 февруари 2009 г.
  4. Natalia Sarkissian, Unnatural Light – Review of Party Headquarters by Georgi Tenev, The Literary Review.
  5. Party Headquarters by Georgi Tenev, Publishers Weekly (review)
  6. Pete Mitchell, Party Headquarters by Georgi Tenev, Asymptote Journal (review).
  7. Cassie Hay, A Review of Party Headquarters by Georgi Tenev, The Literary Review.