Паспорт на животно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Паспорт на животно се нарича документът, който се издава от компетентен орган на дадена държава за конкретно животно и се предоставя на собственика му за съхранение и ползване при продажба. Паспортът е средство за определяне на произхода на животните и гарантиране на неговото здравословно състояние. Изготвянето на ветеринарномедицински паспорт се регламентира с различни нормативни документи при различните видове. Не на всички видове животни се издава такъв паспорт. Видовете животни, на които се издава паспорт са: едри преживни животни (говеда и биволи), еднокопитни (коне, магарета, техни кръстоски и диви еднокопитни), домашни любимци (кучета, котки, фретки) и цирковите животни.

Всяко животно, което се придвижва, се придружава със своя паспорт и се носи от стопанина му или превозвача. Всеки собственик на животно, който го е придобил, попълва незабавно данните си в паспорта. Паспортът придружава животното до кланица и на входа ѝ се проверява от ветеринарен лекар. При смърт на животно паспорта се предава на шофьора на екарисажната кола и придружава трупа му до постъпването му в екарисаж.

Паспорт на едро преживно животно (ЕПЖ)[редактиране | edit source]

Паспорт на ЕПЖ се издава във всички страни на ЕС и това е регламентирано от Европейската комисия с Регламент 911/2006[1]. България също спазва това изискване. Още преди да стане член на съюза тя е въвела издаването на ветеринарномедицински паспорт на всички говеда и биволи. Това става през 1998 г. заедно със започване на процеса на идентификация на едрите преживни животни. В българското законодателство издаването на паспорт на ЕПЖ е регламентирано в Наредба № 61[2]. Съгласно нея изискванията за паспорта е да съдържа следната информация:

  • вида ЕПЖ, за коѝто се издава паспортът;
  • трите имена, постоянен адрес и ЕГН на собственика на ЕПЖ за физическо лице и наименование, адрес на управление, код по БУЛСТАТ за юридическо лице и едноличен търговец;
  • регистрационен номер на животновъдния обект и регистрационен номер на животновъдния обект, в който ЕПЖ е родено;
  • регистрационни номера на всички животновъдни обекти, в които е пребивавало ЕПЖ, както и датите на всяка смяна на обекта;
  • номер на ушната марка на животното;
  • номер на ушната марка на майката или при внасяне от трета страна и обмен между страни членки на ЕС - номера, с който ЕПЖ е внесено;
  • описание на животното:
    • име (ако има);
    • пол;
    • възраст;
    • цвят на косъма;
    • предназначение на животното (развъждане, угояване);
    • порода - при племенни животни;
  • произход на животното (приплод, покупка);
  • трите имена и печат на ветеринарния лекар, издал паспорта;
  • дата на издаване на паспорта;
  • ветеринарна служба издала паспорта;
  • здравословен статус на животното - теренни и лабораторни изследвания, наложени възбрани;
  • номер и баркод на паспорта;
  • номер на предишния паспорт;
  • подпис на собственика.

В България в момента ЕПЖ притежават два вида паспорта. По-старият образец представлява книжка и се попълва на ръка от ветеринарния лекар поставил марката. Този образец се издава на говеда и биволи от 1998 г. родени до 11.03.2007 г. За телета родени след 12.03.2007 г. се издава паспорт нов образец. Той представлява синьо картонче и се издава от държавен ветеринарен лекар след въвеждане в информационната система за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти (ИСИЖРЖО). След въвеждане на данните на животните в базата данни се генерира паспорт в pdf-формат и се разпечатва. Паспортът се заверява от ветеринарен лекар и се връчва на стопанина на животното срещу подпис. В стария тип на паспорт се попълват данни за изследвания за туберкулоза и различни кръвни тестове. Вписват се данни от субклинично изследване за мастит и данни за застраховка на животните. При новите образци подобни графи липсват. Тук единствено се отрязява датата и резултата от теста за туберкулоза, бруцелоза и левкоза.

Паспорт на еднокопитно животно[редактиране | edit source]

Отскоро европейската комисия регламентира и паспортите на всички еднокопитни животни, техните кръстоски и дивите еднокопитни отглеждани в зоопаркове. Нормативният документ е Регламент 504/2008[3] и влиза в сила от. 1.07.2009 г. В него са посочени данните, които да съдържа паспорта. Той се попълва на ръка от лице на организация или сдружение, официално одобрени или признати от държавата-членка и клон на международна организация или асоциация със седалище в държавата-членка, която отглежда коне за състезания или надбягвания. Паспортът трябва да съдържа следните данни за животното:

  • Раздели I и II — Идентификация
    • вид
    • пол
    • уникален доживотен номер (15 знака)
    • дата на раждане
    • описание на глава, тяло крайници
    • име и адрес на лицето, на което се издава документът
    • Контурна схема
  • Раздел III — Собственик - вписват се данните на собственика.
  • Раздел IV — Вписване на проверките на идентичността.
  • Раздели V и VI — Вписване на ваксинациите. В раздел V се вписват само ваксинациите за конска инфлуенца, а в раздел VI всички останали.
  • Раздел VII — Здравни лабораторни изследвания.
  • Раздел VIII — Валидност на документ за цели на движение.
  • Раздел IX — Прием на ветеринарни лекарствени продукти.

В момента у нас паспорти притежават всички спортни и племенни коне отглеждани от спортните клубове и племенни стопанства. Паспортът, който се използва в момента за тях почти напълно се доближава до модела на паспорт влизащ в сила от 1 юли 2009 г. Той се издава от лица преминали курс на обучение за начина на попълването му. Курсовете се провеждат от „Българска федерация по конен спорт“.

Паспорт на домашен любимец[редактиране | edit source]

Паспортът на домашните любимци (животни компаньони) е регламентиран с Наредба №18 за здравните изисквания към животни компаньони при придвижването и транспортирането им с нетърговска цел.[4] Този модел се придържа към европейския модел на паспорт и е задължителен за всички домашни любимци от 01.01.2007 г. До този момент в България не е имало унифициран образец, а за целта са използвани паспорти, разпространявани на пазара от фармацевтични фирми, произвеждащи ваксини за домашни любимци. Настоящият образец на паспорт се попълва от практикуващ ветеринарен лекар и съдържа следната информация:

  • Раздел I - Описват се пълните данни на собственика на животното компаньон.
  • Раздел II - Описание на животното - име, вид, пол, порода, дата на раждане.
  • Раздел III - Идентификация на животното. Описват се датата, мястото и номера на поставения микрочип.
  • Раздел IV - Ваксинации против бяс - Съгласно държавната профилактична програма тя се извършва задължително веднъж годишно.
  • Раздел V - Серологичен текст за бяс. Попълва се резултата от лабораторен тест от изследване на кръв за степента на изградения имунитет против бяс.
  • Раздел VI - Третирания срещу външни паразити.
  • Раздел VII - Третирания срещу ехинококоза.
  • Раздел VIII - Извършени ваксинации срещу други заболявания.
  • Раздел IX - Извършени клинични прегледи.
  • Раздел Х - Страница за легализация на животното при излизане извън страната.

Паспорт на циркови животни[редактиране | edit source]

Цирковите животни също трябва да притежават паспорт по образец определен от Регламент 1739/2005[5]. Съгласно регламента паспорт се издава на всички циркови животни. Цирковите кучета, котки, порове и еднокопитни имат паспорт по образците изброени по-горе и характерни за техния вид. По изключение се издава колективен паспорт за птици и гризачи в съответствие с посочения в регламента образец. Данните които трябва да бъдат вписани в паспорта са следните:

  • Пълни данни за собственика на животното.
  • Описание и идентификация на животното
    • име, вид, порода, пол.
    • дата на раждане
    • цвят на козината (ако има)
    • особени белези
    • Индивидуален идентификационен номер (ако е практично). Тип (татуировка, микрочип, ушна маркировка, карта със снимка или рисунка и т.н). Местоположение на средството на идентификация.
  • История на ваксинациите
  • Подробности за лабораторни тестове
  • Лечения

Източници[редактиране | edit source]

  1. Регламент 911/2006. //
  2. | Наредба № 61 от 9 май 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти
  3. Регламент 504/2008. //
  4. Наредба №18 за здравните изисквания към животни компаньони при придвижването и транспортирането им с нетърговска цел. //
  5. Регламент 1739/2005. //

Външни препратки[редактиране | edit source]