Петер Саган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петер Саган
Peter Sagan
Cambrai - Tour de France, étape 4, 7 juillet 2015, arrivée (B36) (cropped).JPG
Лична информация
Прякор Турминатор, Хълк
Роден Петер Саган
26 януари 1990 г.  (на 27 г.)
Жилина, Словакия
Националност Флаг на Словакия Словакия
Ръст 184 cm
Тегло 73 kg
Отборна информация
Настоящ отбор Bora–Hansgrohe
Дисциплина шосейно колоездене
Роля спринтьор, специалист в класиките
Професионални отбори
Години Отбор
2009
2010 – 2014
2014 – 2016
2017 –
Dukla Trenčín–Merida
Liquigas–Doimo (Канъндейл)
Тинкофф-Саксо
Bora–Hansgrohe
Значими победи
Гранд тур
Обиколка на Франция
Зелена фланелка (2012, 2013, 2014, 2015,
2016)
Най-агресивен колоездач (2016)
Победител в 8 етапа (2012, 2013, 2016, 2017)
Обиколка на Испания
Победител в 4 етапа (2011, 2015)

Многоетапни състезания

Обиколка на Сардиния (2011)
Обиколка на Полша (2011)
Обиколка на Калифорния (2015)

Еднодневни състезания и Класики

Обиколка на Фландрия (2016)
Гент-Вевелгем (2013, 2016)
Гран-при Монреал (2013)
Гран-при Квебек (2016, 2017)
Кьорне-Брюксел-Кьорне (2017)
Брабантсе Пейл (2013)

Други

UCI World Tour (2016)
UCI World Ranking (2016)
Velo d'Or (2016)
Награди
1 Световен шампион – шосейно колоездене
(2015, 2016)
1 Европейски шампион – шосейно колоездене
(2016)
Петер Саган в Общомедия

Петер Саган (на словашки: Peter Sagan; роден на 26 януари 1990 в Жилина, Словакия) е словашки професионален колоездач, който от 2017 година се състезава за професионалния отбор Bora–Hansgrohe, част от UCI WorldTeam на „Международния колоездачен съюз (UCI)“. В началото на кариерата си Саган има успехи в състезания по маунтин-байк колоездене. През 2008 година печели Световното първенство по маунтин-байк колоездене за юноши.

Петер Саган е считан за един от най-добрите колоездачи в днешно време. Саган е двукратен Световен шампион по шосейно колоездене (2015,2016). Има 8 етапни успеха и е петкратен носител на зелената фланелка за най-добър спринтьор (2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017) в най-престижното колоездачно състезание Тур дьо Франс. Това го прави първият колоездач, който печели зелената фланелка в първите си пет участия в Тур дьо Франс и само на една победа от рекордните шест на Ерик Забел. Саган има 4 етапни успеха във Вуелта-та.

Словакът има два етапни успеха в престижното състезание Париж-Ница, седем етапа в Тирено-Адриатико и един етапен успех в Обиколката на Романдия. През 2011 печели Обиколката на Сардиния и Обиколката на Полша.[1][2] През 2015 година печели Обиколката на Калифорния, а освен това в същото състезание държи рекорда за най-много етапни победи.[3] Петер Саган държи рекорда от 13 етапни победи в Обиколката на Швейцария.

През 2016 година, Саган печели една от най-емблематичните и престижни класики в колоезденето – Обиколката на Фландрия. Освен това той е двукратен победител в класиката Гент-Вевелгем (2013,2016) и с по една победа в Кьорне-Брюксел-Кьорне (2017), Гран-при Монреал (2013) и Гран-при Квебек (2016, 2017).

Победата на Саган в Световното първенство по шосейно колоездене през 2016 г. му дава привилегията да носи за втора поредна година фланелката в цветовете на дъгата по време на състезанията в които участва през 2017 година.[4]

Личен живот и аматьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Саган е роден в Жилина, Словакия. Той е най-малкото дете в семейството. Има трима по-големи братя и една сестра. Единият от братята му Джурадж Саган също е професионален колоездач.

През 2015 година сключва брак с Катарина Смолкова.[5]

Още от много ранна възраст Саган успява да привлече вниманието към себе си. През 2007 година шокира всички след като участва в състезанието „Купата на Словакия“ с колело, взето назаем от сестра му. Саган продава своето колело поради грешка, а спонсорите на тогавашния му отбор не успяват да предоставят ново навреме. Въпреки че се състезава с колело, купено от супермаркет, чиито спирачки са в лошо състояние, а предавките му са сериозно ограничени, Саган успява да спечели състезанието.[6]

През 2008 година успява да спечели Световното първенство по маунтин-байк колоездене за юноши. Следващата година започва кариерата му в шосейното колоездене.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2009[редактиране | редактиране на кода]

Началото на професионалната кариера на Саган започва в словашкия отбор Dukla Trenčín-Merida. Малко по-късно през сезона, Саган попада в селекцията на професионалния отбор Куик-Степ, но не успява да си издейства договор с тях.[7] Този факт го ядосва толкова много, че в яда си решава да приключи с шосейното колоездене, но семейството му го притиска да направи още един опит. В крайна сметка решава да опита и така подписва договор до 2012 г. с италианския Liquigas–Doimo, сега известен като Канъндейл (Cannondale Pro Cycling Team). Лекарите и треньорите в отбора са изумени от медицинските тестове на Саган. Те никога не са виждали толкова силни резултати от 19-годишен състезател.

Сезон 2010[редактиране | редактиране на кода]

Не искам да бъда втория Еди Меркс. Аз искам да бъда първия Петер Саган.

По повод сравняването му с легендарния Еди Меркс[8]

Първото състезание на Саган в Про Тур-а е „Tour Down Under“ през 2010 г., когато е само на 19-годишна възраст. По време на втория етап той участва в падане, но продължава да се състезава със 17 шева в лявата ръка и лявото бедро.

След контузия на негов съотборник Саган получава възможност да участва в престижното състезание Париж-Ница. Успява да използва дадената му възможност по перфектен начин след като печели два етапа в състезанието, а цялостното му представяне му печели зелената фланелка за най-добър спринтьор. През същата година, Саган успява да спечели два етапа, бялата фланелка за най-добър млад състезател и става 8-ми в общото класиране на Обиколката на Калифорния.

Сезон 2011[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г., Саган продължава да се състезава за същия отбор, който се преименува на Liquigas–Cannondale. В този сезон той успява да спечели „Обиколката на Сардиния“, побеждавайки в три от петте етапа на състезанието. Освен победата в генералното класиране той печели и зелената фланелка за най-добър спринтьор. При второто си участие в „Обиколката на Калифорния“ за втора поредна година печели зелената фланелка.

Юни същата година, Саган участва в Обиколката на Швейцария. На това състезание той показва колко разнообразен колоездач е след като печели планински етап, побеждавайки Дамяно Кунего в спринт на финалната линия. До края на състезанието успява да спечели още един равнинен етап и да завърши на подиума в още два, което в крайна сметка му печели поредната фланелка за най-добър спринтьор.

По-късно същата година, Саган печели зелената фланелка и става първи в генералното класиране на Обиколката на Полша. По време на състезанието печели два етапа и води битка до последния момент с Дан Мартин.[9]

Първото участие на Саган в състезание от „Големия Тур“ е на Вуелта-та през 2011 г. Неговото представяне не разочарова, защото успява да спечели три етапа. Най-забележителната победа е тази в последния етап в Мадрид, побеждавайки с малка разлика, Даниеле Бенати и Алесандро Петаки.[10]

Сезон 2012[редактиране | редактиране на кода]

Петер Саган по време на Тур дьо Франс 2012

Саган започва сезон 2012 в добра форма след като печели етап и фланелката за най-добър спринтьор в Обиколката на Оман. След това печели етап в Тирено-Адриатико, а също така играе ключова роля като грегар на Винченцо Нибали, за да му помогне да достигне победата в генералното класиране. Добрата форма на Саган продължава и в сезона на класиките с четвърто място в Милано-Сан Ремо, второ място в Гент-Вевелгем, пето място в Обиколката на Фландрия и трето място в Амстел Голд.

На третото си участие в Обиколката на Калифорния, Саган отново блести. Още на първия етап, той пука гума на 7 km преди финала, но въпреки това успява да се върне в основната група и да спечели финалния спринт. След това печели още три поредни етапа. Завършва състезанието със стил – победа в последния осми етап и трета поредна фланелка за най-добър спринтьор. Добрата му форма продължава и в Обиколката на Швейцария с победа в четири етапа и черната фланелка за най-добър спринтьор.

Първото участие на Саган в Тур дьо Франс е през 2012 година. Не е изненада, че Саган успява да спечели три етапа и зелената фланелка в крайното класиране. Саган печели още в първия етап след като излиза победител в битката, започната от Фабиан Канчелара около 1.5 km преди финала. Другите две победи той взема в третия и шестия етап.

Сезон 2013[редактиране | редактиране на кода]

Саган печели първите два етапа в Обиколката на Оман, но в началото на петия етап се отказва поради заболяване от бронхит. Малко по-късно през сезона той печели етап 3 и етап 6 в Тирено-Адриатико. В етап 3 печели спринт, проведен в проливен дъжд срещу много силни спринтьори като Марк Кавендиш и Андре Грайпел. В шестия етап успява да остане в откъсналата се група след много трудно изкачване, част от което има 30% наклон. След това изкачване остават само Саган, бившият му съотборник Винченцо Нибали и Хоаким Родригес. В последвалия спринт Саган ги побеждава и двамата.

Петер Саган, носещ зелената фланелка по време на Тур дьо Франс 2013

Добрата му форма го прави фаворит преди началото на класиката Милано-Сан Ремо, но все пак остава втори в крайното класиране. След това той печели Гент-Вевелгем. Малко по-късно успява да стигне до престижното второ място на Обиколката на Фландрия след като е изръсен в последното изкачване от Фабиан Канчелара, който печели състезанието. По-късно през сезона Саган печели и класиката Брабантсе Пейл след като контрира атака на Грег ван Авермет, направена в последните километри. Само Филип Жилбер успава да се задържи близо до Саган, но в крайния спринт и той не може да се мери със словака.[11] На четвъртото си участие в Обиколката на Калифорния словака успява да спечели третия и последния етап и с това за четвърти пореден път да спечели фланелката за най-добър спринтьор.

В Обиколката на Швейцария за 2013 г. по време на третия етап, Саган отново показва, че има завидни умения в изкачванията след като успява да остане в челни позиции след серия от изкачвания заедно с Руй Коща и Роман Кройцигер и подобно на предната година изпреварва съперниците във финалния спринт, за да спечели етапа. Саган подпечатва победата си в класирането по точки след спечелването на осмия етап.

В Тур дьо Франс 2013 след няколко втори места най-накрая успява да спечели в седмия етап. Постоянството му в завършването на челни позиции в равнинните етапи му печели зелената фланелка в крайното класиране за втора поредна година.

В края на 2013 печели и Гран-при Монреал.

Успешната 2013 година в спортно отношение е призната в Словакия, след като за първи път в кариерата си е избран за „Спортист на годината“ в Словакия.

Сезон 2014[редактиране | редактиране на кода]

По време на Тирено-Адриатико 2014, словака печели един етап, но постоянството му през състезанието му печели и червената фланелка за най-добър спринтьор. Преди началото на класиката Милано-Сан Ремо, Саган отново е считан за фаворит, но пак не успява да победи и в крайна сметка завършва десети. Малко по-късно печели Е3 Харелбеке и завършва трети в класиката Гент-Вевелгем. Вторият му опит за спечелване на Обиколката на Фландрия завършва с провал след като се класира едва 16-ти. Седмица по-късно завършва на шесто място в емблематичната класика Париж-Рубе.

По време на Обиколката на Калифорния 2014, словака печели един етап и фланелката за най-добър спринтьор за пета поредна година.

В първата седмица на Тур дьо Франс 2014, Саган прави седем поредни завършвания в топ 5 след края на етапите. Въпреки че не успява да постигне етапна победа, постоянство в представянето му печели зелената фланелка в крайното класиране за трета поредна година.

В началото на Август 2014 г., Саган подписва тригодишен договор с отбора на руския магнат Олег Тинков – Тинкофф-Саксо.[12]

Сезон 2015[редактиране | редактиране на кода]

Саган започва сезон 2015 и първото си състезание за новия отбор в Обиколката на Катар. Успява да направи две втори места след края на четвъртия и петия етап, а в крайното класиране взема бялата фланелка за най-предно класирал се млад играч. Малко по-късно през сезона на Тирено-Адриатико в шестия етап, Саган прави първата си етапна победа за новия отбор Тинкофф-Саксо. Двете му втори места в началните етапи му осигуряват за втора поредна година червената фланелка за най-добър спринтьор. В сезона на класиките той прави нов опит да спечели Милано-Сан Ремо, но завършва четвърти. През април завършва четвърти в Обиколката на Фландрия след като не успява да издържи на темпото на Грег ван Авермет, а седмица по-късно механичен дефект в последните 10 km не му позволява да спори за победата в Париж-Рубе.

След кратка почивка от състезания, Саган се завръща през Май за Обиколката на Калифорния. В първите три етапа завършва на второ място след Марк Кавендиш (в първите две) и Томс Скуйинш (в третия). Усилията му се увенчават с успех в четвъртия етап, където малко преди финала има леко изкачване, което е използвано от Саган, за да се откъсне от всички и за радост на публиката да завърши етапа на задна, карайки само на задна гума. В шестия етап, който е индивидуално бягане по часовник – Саган успява да победи с 15 секунди времето на Йос ван Емден, за да спечели етапа и да поведе в генералното класиране. В следващия етап губи първата позиция от Жулиен Алафилип. Саган не се отказва и в последния етап прави много силно каране. Успява да завърши трети, вземайки четири бонус секунди, печелейки му жълтата фланелка за победител в генералното класиране само на три секунди пред Жулиен Алафилип.

По време на Обиколката на Швейцария, Саган отново показва, че може да се мери с най-добрите и в планинските етапи, но този път не и без огромната помощ, предоставена му от Рафал Майка, който отбива няколко атаки, за да позволи на Саган да съхрани сили и да победи в крайния спринт. В шестия етап той отново взима победата, за да изравни рекорда за най-много победи в състезанието. В крайното класиране за пореден път печели черната фланелка за най-добър спринтьор.[13] По-късно през сезона Саган печели националното първенство по шосейно колоездене на Словакия и националния шампионат по бягане по часовник на Словакия. И двете състезание се провеждат в родния му град Жилина.[14][15]

Петер Саган по време на Тур дьо Франс 2015

В Тур дьо Франс 2015, Саган отново прави редица класирания в топ 10, като пет от тях са на второ място, но за втора поредна година така и не успява да спечели етап. Въпреки това постоянството в класиранията отново му печелят зелената фланелка в крайното класиране за четвърта поредна година.

Във Вуелта 2015 Саган най-накрая слага край на сушата от етапни победи в състезания от „Гранд Тур“ след като побеждава Насер Боани и Джон Дегенкоб във финалния спринт, печелейки третия етап. По време на осмия етап, шофьор на мотор на организаторите при предприемане на изпреварване на групата предизвиква падане, в което участва и Саган. Той успява да завърши етапа след това, но падането не му позволява да завърши обиколката и той се отказва, бидейки на първата позиция в класирането за най-добър спринтьор.[16]

На 23 септември 2015 година, Саган печели Световното първенство по шосейно колоездене, проведено в Ричмънд, Вирджиния. Словака прави соло атака 2.5 km преди края и завършва самостоятелно, печелейки привилегията да носи фланелката в цветовете на дъгата през сезон 2016.[17]

Сезон 2016[редактиране | редактиране на кода]

Ако загубя жълтата, имам зелената. Ако загубя зелената, имам тази на световен шампион.

Саган след като за първи път в кариерата си облича жълтата фланелка в Тур дьо Франс 2016[18]

Сезон 2016 започва с няколко втори места в загряващите състезания за сезона на класиките. В Тирено-Адриатико 2016, Саган завършва на второ място в генералното класиране само на секунда след победителя Грег ван Авермет. Трябва да се отбележи, че поради лоши атмосферни условия планинският етап е отменен. Саган печели и фланелката за най-добър спринтьор. По време на Е3 Харелбреке 2016, Саган отново завършва втори, което е неговото осмо второ място след победата му на световното през 2015. Малко по-късно успява да вземе първата си победа за сезона, печелейки за втори път класиката Гент-Вевелгем.

Петер Саган по време на Париж-Рубе 2016

Успехът на Саган продължава с първа победа в едно от монументалните колоездачни състезания – класиката Обиколката на Фландрия. На 14 километра преди финала, Саган успява да се откъсне от Сеп Ванмарке и да завърши състезанието със солова езда.[19] Седмица по-късно завършва на 11-то място в другата монументална класика Париж-Рубе.

По време на Обиколката на Калифорния, Саган печели първия и четвъртия етап, а в крайното класиране печели поредната си фланелка за най-добър спринтьор. В Обиколката на Швейцария, Саган печели два етапа. Така със своите общо 13 етапни победи, Саган оглавява еднолично рекорда за най-много етапни победи в състезанието.

В Тур дьо Франс 2016, Саган слага край на сушата от етапни победи в състезанието, печелейки цели три етапа – 2-ри, 11-ти и 16-ти етап. Победата му във втория етап му носи привилегията за първи път през кариерата си да носи жълтата фланелка в Тур дьо Франс. На последния етап в Шан-з-Елизе, Саган завършва втори след Андре Грайпел. Добрите резултати му печелят зелената фланелка за пета поредна година. Освен зелената фланелка Саган е избран и за „най-агресивен“ колоездач на тура.

След края на Тур дьо Франс става ясно, че отбора на Саксо-Тинкофф ще бъде разпуснат. Началото на август Саган подписва с немския Bora–Hansgrohe.[20]

Към края на сезона Саган печели Гран-при Квебек, а малко по-късно завършва втори в Гран-при Монреал.

На 16 октомври 2016, Саган печели Световното първенство по шосейно колоездене, проведено в Доха, Катар за втора поредна година. Във финалния спринт словака побеждава Марк Кавендиш и Том Бонен, печелейки привилегията отново да носи фланелката с цветовете на дъгата през сезон 2017.[21] Декември 2016 г., Сган е награден с престижната награда Vélo d'Or за най-добър колоездач през годината.[22]

Сезон 2017[редактиране | редактиране на кода]

Саган постига първата си победа за новия отбор в класиката Кьорне-Брюксел-Кьорне, която се явява и 90-та победа в кариерата.[23]

Втората победа за Саган през сезона идва като етапен успех в третия етап на Тирено-Адриатико. До края на състезанието словака печели и петия етап, а в крайното класиране печели за пореден път червената фланелка за най-добър спринтьор.

Саган отново се проваля в поредния си опит да спечели класиката Милано-Сан Ремо след като завършва втори, губейки от поляка Михал Квиатковски в оспорван спринт.[24]

Словака започва Обиколката на Фландрия за 2017 г. с амбицията да зашити титлата си от миналата година, но поради лош късмет той участва в падане след като кормилото му се закача за яке, което виси загражденията за зрители. Това падане слага край на надеждите му за предно класиране.[25] Седмица по-късно на Париж-Рубе, словака отново страда от липса на късмет след като пука гума на два пъти в ключови моменти от състезанието.

По време на Обиколката на Калифорния, Саган губи спринта в първия етап от Марсел Кител, но печели третия етап, а в края на състезанието печели класирането по точки, което му отрежда зелената фланелка за най-добър спринтьор.[26]

В Тур дьо Франс 2017, Саган печели финалния спринт в третия етап, преминавайки финалната линия с минимална преднина пред Майкъл Матюс.[27] В края на следващия етап обаче, губи финалния спринт от Арно Демар, а освен това няколко часа след етапа е дисквалифициран от състезанието, защото според решение на съдиите умишлено е посегнал назад с лакът, причинявайки падането на Марк Кавендиш, който в последствие повлича и още няколко колоездачи със себе си.

Следващото състезание в което участва е обиколката на Полша. Саган печели първия етап, което му дава привилегията да носи жълтата (за лидер в генералното класиране) и бялата (за най-добър спринтьор) фланелка. Успява да задържи жълтата до шестия етап (с изключение на третия етап), а бялата запазва до края на състезанието.

В подготовката си за световното първенство, Саган участва в Гран-при Квебек с цел да защити титлата си от миналата година. Състезанието завършва с финален спринт, където словака печели без никакъв проблем пред Грег ван Авермат. Това е стотната победа в кариерата на Саган.[28]

Източници[редактиране | редактиране на кода]