Печо Господинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Печо Господинов
български писател, публицист, дипломат, добруджански деец, патриот
Печо Господинов 
Роден: 5 март 1902 г.
Починал: 1945 г. (42 г.)

Петър (Печо) Цанев Господинов, български писател, публицист, дипломат, добруджански деец роден в гр. Добрич на 05.03.1902 г. Борец за свободата на Южна Добруджа и нейното връщане в пределите на България след Първата световна война. [1]

Завършва гимназия във Варна, следва две години в Париж. Редактор на в. „Добруджа“. Член на изпълнителния комитет и секретар на „Съюза на Добруджа“. На конгреса на дружество „Добруджа“ през ноември 1928 година дава предложение да бъдат завинаги изключени от дружеството Петър Вичев, Димитър Ганев и Иван Георгиев за антибългарска и комунистическа дейност.

Дипломат в българската легация в Берн, Швейцария, и в Лондон. Сътрудничи на 15 вестника и 7 списания във Варна и София – в. „Добруджа“, „Мисъл“, „Знаме“, „Литературен глас“, „Литературни новини“, и списанията „Листопад“, „Единство“, „Предел“, „Българска мисъл“. Публикациите му са около 440.

Умира през 1945 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор на 12 книги с есета, портрети, импресии, разкази, спомени, изследвания. Сред тях са „Млада Добруджа“, „Добруджа и нейните борби“, „Добруджанско движение“, „Добруджански образи“. Негови са и книгите: „Весела България“ (фейлетон, 1923), „Посоки и цели“ (1933), „Ние, младите“ (1934), „Образи и сенки“ (1941), „Далечно ехо“ (1941), „Добруджа в българската литература“ (1943).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Статия за Печо Господинов http://literaturensviat.com/?p=26182