Полески държавен радиационно-екологичен резерват

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полески държавен радиационно-екологичен резерват
Государственное природоохранное научно-исследовательское учреждение «Полесский государственный радиационно-экологический заповедник»
Карта на резервата.
Карта на резервата.
51.65° с. ш. 29.9833° и. д.
Местоположение в Беларус
Местоположение Беларус
Площ2162 km2
Създаден18 юли 1988 г.
Уебсайтzapovednik.by
Полески държавен радиационно-екологичен резерват в Общомедия
Карта на радиоактивното замърсяване след Чернобилската авария.

Полеският държавен радиационно-екологичен резерват (на беларуски: Палескі дзяржаўны радыяцыйна-экалагічны запаведнік; на руски: Полесский государственный радиационно-экологический заповедник) е радиационно-екологичен резерват в региона Полесия в Беларус, опасващ територията на страната, която е най-засегната от радиоактивно замърсяване след Чернобилската авария.

Резерватът е свързан с Чернобилската забранена зона в Украйна. Службата за мониторинг на околната среда и противодействие Беллесрад надзирава отглеждането на храна и лесовъдството в областта.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Две години след Чернобилската авария беларуската част на забранената зона е разширена към по-силно замърсените райони. Тогава в Беларус е създаден затворен за обществеността резерват с обща площ от 1313 km2. Официално резерватът е основан на 18 юли 1988 г.[2] Преди инцидента на тази територия живеят над 22 000 души в 96 населени места. След аварията населението започва да се евакуира. През 1993 г. обхватът на резервата е увеличен с 849 km2, с което той става най-голямата защитена местност в Беларус и една от най-големите в Европа.

География[редактиране | редактиране на кода]

Териториите, намиращи са на юг от Гомелска област и граничещи с украинската забранена зона, включват части от районите Брахински, Хойникски и Наровлянски. Резерватът се пресича от река Припят. Южната му част се пресича от железопътната линия Чернихив – Овруч, която преминава през селата Капоранка, Колибан и Посудово. На северозапад от резервата е разположен националният парк Припятски.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Следният списък показва изоставените села на територията на резервата.

Селище Население
(1959)
Район
Оревичи
923
Хойникски
Бабчин
839
Хойникски
Богуши
599
Брахински
Буда
267
Хойникски
Чемков
138
Хойникски
Дьорновичи
1016
Наровлянски
Горошков
191
Хойникски
Колибан
977
Брахински
Капоранка
317
Брахински
Кожушки
869
Хойникски
Ломачи
177
Хойникски
Новокухновщина
135
Хойникски
Нови Покровск
176
Хойникски
Посудово
642
Брахински
Пирки
552
Брахински
Рудие
245
Хойникски

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Флората включва 1251 регистрирани вида растения, което е повече от две трети от флората в страната. 18 от тях са включени в Червения списък на световнозастрашените видове.[3]

Резерватът е дом на много редки и застрашени животински видове, които живеят добре в него, благодарение на липсата на хора. Това включва мечки, коне на Пржевалски, зубри, скални и морски орли. Тук живее и най-голямата популация на европейски блатни костенурки. Според администрацията на резервата, той приютява 7 вида влечуги, 11 вида земноводни, 46 вида бозайници, 213 вида птици и 25 вида риби.[3] От тях, 70 са включени в Червения списък на световнозастрашените видове, както и в Червената книга на Беларус.

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

Макар резерватът да е основан за целите на радиобиологията и екологията, той представлява особен интерес и за останалите биолози. Поради минималното човешко присъствие, е възможно да се наблюдава естественото развитие на дивата природа в Беларус.

Администрацията на резервата се намира в град Хойники. Основните му дейности включват:[2]

  • Мерки за предотвратяване на разпространяването на радиоактивни вещества отвъд границите на резервата;
  • Предотвратяване на горски пожари;
  • Мониторинг на радиоактивността;
  • Изследване на ядреното обеззаразяване на почвата;
  • Предотвратяване на влизането на неоторизирани лица в резервата;
  • Засаждане на дървета с цел предотвратяване на ерозията, която би могла да разпространява замърсени вещества.

В резерватът са заети около 700 души, от които 40 са с научна степен. Ежегодният му бюджет съставлява около 4 милиона щатски долара.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]