Полески държавен радиационно-екологичен резерват

Полески държавен радиационно-екологичен резерват Государственное природоохранное научно-исследовательское учреждение «Полесский государственный радиационно-экологический заповедник»
Карта на резервата.
Местоположение в Беларус 51.65, 29.983333
Местоположение	Беларус
Площ	2162 km2
Създаден	18 юли 1988 г.
Уебсайт	zapovednik.by
Полески държавен радиационно-екологичен резерват в Общомедия

Карта на радиоактивното замърсяване след Чернобилската авария.

Полеският държавен радиационно-екологичен резерват (на беларуски: Палескі дзяржаўны радыяцыйна-экалагічны запаведнік; на руски: Полесский государственный радиационно-экологический заповедник) е радиационно-екологичен резерват в региона Полесия в Беларус, опасващ територията на страната, която е най-засегната от радиоактивно замърсяване след Чернобилската авария.

Резерватът е свързан с Чернобилската забранена зона в Украйна. Службата за мониторинг на околната среда и противодействие Беллесрад надзирава отглеждането на храна и лесовъдството в областта.

История

Две години след Чернобилската авария беларуската част на забранената зона е разширена към по-силно замърсените райони. Тогава в Беларус е създаден затворен за обществеността резерват с обща площ от 1313 km². Официално резерватът е основан на 18 юли 1988 г. Преди инцидента на тази територия живеят над 22 000 души в 96 населени места. След аварията населението започва да се евакуира. През 1993 г. обхватът на резервата е увеличен с 849 km², с което той става най-голямата защитена местност в Беларус и една от най-големите в Европа.

География

Териториите, намиращи са на юг от Гомелска област и граничещи с украинската забранена зона, включват части от районите Брахински, Хойникски и Наровлянски. Резерватът се пресича от река Припят. Южната му част се пресича от железопътната линия Чернихив – Овруч, която преминава през селата Капоранка, Колибан и Посудово. На северозапад от резервата е разположен националният парк Припятски.

Селища

Следният списък показва изоставените села на територията на резервата.

Селище	Население (1959)	Район
Оревичи	923	Хойникски
Бабчин	839	Хойникски
Богуши	599	Брахински
Буда	267	Хойникски
Чемков	138	Хойникски
Дьорновичи	1016	Наровлянски
Горошков	191	Хойникски
Колибан	977	Брахински
Капоранка	317	Брахински
Кожушки	869	Хойникски
Ломачи	177	Хойникски
Новокухновщина	135	Хойникски
Нови Покровск	176	Хойникски
Посудово	642	Брахински
Пирки	552	Брахински
Рудие	245	Хойникски

Флора и фауна

Флората включва 1251 регистрирани вида растения, което е повече от две трети от флората в страната. 18 от тях са включени в Червения списък на световнозастрашените видове.

Резерватът е дом на много редки и застрашени животински видове, които живеят добре в него, благодарение на липсата на хора. Това включва мечки, коне на Пржевалски, зубри, скални и морски орли. Тук живее и най-голямата популация на европейски блатни костенурки. Според администрацията на резервата, той приютява 7 вида влечуги, 11 вида земноводни, 46 вида бозайници, 213 вида птици и 25 вида риби. От тях, 70 са включени в Червения списък на световнозастрашените видове, както и в Червената книга на Беларус.

Дейности

Макар резерватът да е основан за целите на радиобиологията и екологията, той представлява особен интерес и за останалите биолози. Поради минималното човешко присъствие, е възможно да се наблюдава естественото развитие на дивата природа в Беларус.

Администрацията на резервата се намира в град Хойники. Основните му дейности включват:

• Мерки за предотвратяване на разпространяването на радиоактивни вещества отвъд границите на резервата;
• Предотвратяване на горски пожари;
• Мониторинг на радиоактивността;
• Изследване на ядреното обеззаразяване на почвата;
• Предотвратяване на влизането на неоторизирани лица в резервата;
• Засаждане на дървета с цел предотвратяване на ерозията, която би могла да разпространява замърсени вещества.

В резерватът са заети около 700 души, от които 40 са с научна степен. Ежегодният му бюджет съставлява около 4 милиона щатски долара.