Полигнот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за атинския стенописец. За атинския художник върху вази вижте Полигнот (вазописец).

Полигнот
Πολύγνωτος
древногръцки художник
Роден
Починал
Националност Атина
Кариера в изкуството
Учители Аглаофон
Семейство
Баща Аглаофон
Съпруга Елпиника
Полигнот в Общомедия

Полѝгнот (на старогръцки: Πολύγνωτος, Полигнотос) е древногръцки, атински художник от средата на класическия V век пр. Хр.,[1][2] известен със своите монументални стенописи.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Реконструкция на „Некия“ от Лесхе на книдосците в Делфи, Карл Роберт (1850 - 1922), 1892 г.

Полигнот е роден на остров Тасос и е син и ученик на художника Аглаофон. Брат му Аристофон също е художник. Около 462 година по покана на Кимон пристига в Атина и получава атинско гражданство.[1][3] Сестрата на Кимон Елпиника е обвинявана, че има връзка с Полигнот. Плутарх по този повод пише, че когато изобразявал троянските жени на Стоа Пойкиле, Полигнот придал на Лаодика чертите на Елпиника. Според Плутарх Полигнот не изрисувал тази стоа за пари, а безплатно, воден от желание да допринесе за благото на града.[4]

Картини[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Кимон Полигнот рисува в Атина на стената на Стоа Пойкиле картина за превземането на Троя и друга за сватбата на дъщерите на Левкип в Анакиона. Други работи на Полигнот е имало на входа на Акропола.[1]

Най-известната картина на Полигнот е върху сграда, издигната в Делфи от книдосците, и изобразява „Слизането на Одисей в Хадес“ („Некия“) и „Превземането на Троя“ („Илиуперсис“).[1] Гръцкият пътешественик от 2 век Павзаний е оставил детайлно описание на тези картини, фигура по фигура.[1][5] Френска археологическа експедиция в Делфи в края на XIX век разкрива основите на сградата.[1]

Реконструкции[редактиране | редактиране на кода]

От тези сведения са правени опити да се реконструират картините без цветовете им. В 1892 година Карл Роберт прави известна реконструкция на Полигнотовите делфийски рисунки на базата на рисунки върху вази от средата на 5 век пр. н. е. В 1898 година Джеймс Джордж Фрейзър в своето издание на Павзаний повтаря дизайна на Роберт.[6][1]

Стил[редактиране | редактиране на кода]

Реконструкция на „Превземането на Троя“ от Лесхе на книдосците в Делфи, Карл Роберт (1850 - 1922), 1893 г.

Изглежда картините от Полигнотово време са изпълняване точно по същия начин като съвременните им скулптурни релефи.[1] Идеализираните фигури в естествена големина са свободно разположени в композицията. В гръцкото изкуство този метод е иновация, макар да има прецеденти в други култури - особено в асирийското изкуство. Полигнот къса със стария гръцки принцип на подредба на фигурите в една линия.[3] Полигнотовите фигури са отделени една от друга и рядко се застъпват. Разположени са два или три реда един над друг на неравен терен. Подобни модели могат да се открият в съвременните вази, може би под негово влияние. Няма унифицираща перспектива в модерен смисъл на понятието - фокус на интереса е отделната фигура и по-далечните не са по-малки или по-неясни от по-близките.[1][3] Достолепието на фигурите се допълва с финес на детайла.[3] Научаваме също така, че Полигнот е използвал остър ракурс и малко цветове - черно, бяло, червено и охра, а техниката му е примитивна. Съвременниците и може би учителят на Фидий са имали същия маниер. Творбите му се отличават с почти детинска простота, чувство, едновременно благородно и нежно и очарование при изпълнението за разлика от по-раздвижените, сложни и технически по-напреднали картини от по-късната епоха.[1]

Постиженията на Полигнот са в красотата на изрисуване на отделните фигури и особено в етическия и „идеален“ характер на изкуството му.[1] Този етос, който по-късните критици, включително и Аристотел в „Поетика“,[7] демонстрира разбиране за характера като вътрешна настройка, ръководеща действията и манифестирана във външността на човек.[3]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Реконструкция на „Битката при Маратон“ от Стоа Пойкиле в Атина, Карл Роберт (1850 - 1922), 1895 г.
  • Маратономахия, на Стоа Пойкиле в Атина
  • Аргонавтите, в храма на Диоскурите
  • Амазономахия, вероятно в Тезеона
  • Отвличането на дъщерите на Левкип, в храма на Диоскурите
  • Илиуперсис, в Делфи
  • Некия, в Делфи

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Chisholm, Hugh, ed. Encyclopædia Britannica, 11th edition. Cambridge University Press, 1911.
  2. Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, Издателство „Български художник“, 1979. с. 366.
  3. а б в г д е Polygnotus. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 2016-05-15.
  4. Плутарх. Успоредни животописи. Кимон, 4.
  5. Павзаний. Описание на Гърция. Χ, 25 - 31.
  6. Pausanias's Description of Greece. Translated with a commentary by J. G. Frazer, volume V. London, Macmillan and Co, 1898. с. 360, 372.
  7. Аристотел. Поетика. 2, 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония