Поляница (Сърбия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панорама на областта

Поляница (на сръбски: Пољаница или Poljanica) е котловина и историко-етнографска област в Югоизточна Сърбия. Административно е част от територията на община Враня, Град Враня, Пчински окръг. Исторически център на областта е село Градня[1], но днес местната самоуправа се намира в селата Власе, Големо село и Дреновац.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Поляница се нарича областта разположена при изворите и горното течение на река Ветерница, ляв приток на река Южна Морава. Тя представлява басейн, обграден от всички страни с планини. По своето географско положение спада към Лесковашко, понеже Ветерница е отворена на север и се спуска към Лесковац. Самите поляничани смятат, че Поляница е в Лесковашко а съседната област Иногоща във Вранско.[3]

Ветерница

Географски Поляница е изолирана и значително непристъпна област, разположена между Враня и Лесковац. Нейната обособеност като самостоятелна област личи от най-стари времена. Това се вижда от останките на стари крепости, намиращи се в теснини на пътищата водещи към Враня и Лесковац. Това са крепостите Марково кале северно от Враня и Градище във Ветернишката клисура. Допълнителен фактор за изолираното и положение до освобождението от османско владичество през 1878 г. са били албанските села, разположени между Поляница и Враня от юг и между Поляница и Лесковац от север.[4]

Граници[редактиране | редактиране на кода]

На юг и изток границата на Поляница върви по вододела между реките Южна Морава и Ветерница. Този вододел разделя Поляница от съседната област Иногоща и околията на Враня. Най-високите части на вододела от юг са Криво Дърво (1223 м) и Широка Ливада (1246 м). От изток най-високи части са Грот, Брестова Чука, Брестовац, Уши, Облик, Лисац (връх Стража) и Орлова Чука. Частта от вододела между Облик и Лисац е почти с еднаква височина, като на нея се издигат незначителни възвишения. На север откъм Ветернишката клисура, границата на Поляница върви първоначално по билото на рида Витановица (или Уши), спускащ се от Лисац в западна посока, между реките Мияковска и Студенска до вливането им във Ветерница. След което границата върви по ридовете Остроглавски и Равноделски. Тези ридове ограждат Поляница от север. От запад Поляница е ограничена от югоизточните склонове на планината Голак, които представляват вододела между реките Ветерница и Ябланица от една страна и реките Търновашка и Крива от друга. Този вододел от север към юг върви по Оруглишко-Копиляшкия рид с най-висок връх Копиляк (1060 м), от там към юг вододела на места се снижава а на места височината му расте.[5]

Природни условия[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Поляница е затворена котловина, сместена между венец от планини. Землището на областта е хълмисто с изключение на тясна ивица покрай реките. Най-големите височини на Поляница се намира по вододела, който я обгражда от юг, изток и запад. На югоизток се извисяват върховете Грот (1327 м) и Облик (1310 м). Вододелът северно от Облик се снижава, поради което Поляница е най-достъпна от тази посока, през Иногоща, област много близка до Поляница, с която образуват етнографско цяло. Североизточно се извисява Лисац (1337 м). От юг вододела е заравнен и обезлесен, като най-високата му част е седловината Гоч (987 м), през която минава пътя от Поляница за Враня. От запад вододела е със сравнително еднаква височина. Само на едно място при село Тръстена се снишава до 852 м.[6]

От граничния вододел към вътрешността на котловината се спускат ридове. При изворите на Ветерница ридовете са къси и стръмни а долините са дълбоки. Надолу по течението на реката ридовете стават дълги и височината им намалява плавно. Долините между ридове са доста дълбоки но страните им се спускат полегато. Някои от долините имат вид на клисури, такава например е долината на Тръстенската река в средния и дял, наричана от местните клисура. Равни места в котловината има малко. Основно по течението на Ветерница, най-вече при устието на Смилевишката река и до Ветернишката клисура.[7]

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Поляница е планинска област. Климатът е по-хладен в сравнение с Лесковашко и Вранско. Зимите са студени а в гористите части на областта и през лятото не се усеща горещина. В равнинната част край Ветерница е най-топло и снега се топи по-бързо. Макар че е обградена от всякъде от планини, областта не е защитена от вятъра.

Областта е богата на изворни и речни води. Извори има навсякъде в нея. Реки: Ветерница, Тръстена река, Смилевишка, Мияковска (Беривойщица в долното течение), Студенска и др. Торфени блата: Дреновачка Йезерина (в западната част на Гоч), Обличко Йезеро (Йезерище) при Тръстена, Йезеро при Рождаце и др. Минерални води няма в Поляница. Само при отделни селища (Власе и др.) се намират солени извори наричани Слана Вода или Сланик от местните.[8]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой[редактиране | редактиране на кода]

Според последното преброяване на населението в Република Сърбия през 2011 г., броя на жителите в шестнадесетте полянишки села възлиза на 2160 души.[9].

Демографско развитие[10][11][12][редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Данните за етническия състав на населението в областта са от преброяването през 2002 г.[13].

Селищна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Село Власе

В Поляница са разположени селата: Дреновац, Добреянце, Сикире, Урманица, Смилевич, Рождаце, Станце, Ушевце, Градня, Власе, Драгобужде, Тръстена, Големо село, Мияковце, Крушева Глава и Стрешак. Това са истинските полянишки села, които географски спадът към областта. Освен тях, в по-старо време към Поляница са прибавяни и някои околни села, които по своето положение не спадат към нея. Това са селата: Тумба, Студена и Равни Дел във Ветернишката клисура, както и несъществуващите днес села Девотин и Биляница.[14]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Златановић, Момчило, Пољаница, Врањске књиге, Врање, 2008, 313 стр. ISBN 8684287320
  • Николић, Риста, Пољаница и Клисура, Српски етнографски зборник, књ. VI, Насеља српских земаља, књ. III, Државна штампарија, Београд, 1905, стр.4 – 244

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николић, Риста, Пољаница и Клисура, Сб. Српски етнографски зборник, кн. VI, Насеља српских земаља, кн. III, Државна штампарија, Београд, 1905, стр.9
  2. Списак месних заједница, председника и секретара у граду Врању
  3. Николић, Риста, Пољаница и ..., стр.4,7
  4. Николић, Риста, Пољаница и ..., стр.9
  5. Николић, Риста, Пољаница и ..., стр.4 – 5
  6. Николић, Риста, Пољаница и ..., стр.18 – 21
  7. Николић, Риста, Пољаница и ..., стр.20 – 21
  8. Николић, Риста, Пољаница и ..., стр.25 – 29
  9. Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, Републички завод за статистику, 2011, стр.87 – 88
  10. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр.11 – 12,14
  11. Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Републички завод за статистику, Београд, 2004, стр.177, 179
  12. Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, Републички завод за статистику, 2011, стр.87 – 88
  13. Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Републички завод за статистику, Београд, 2003, стр.200 – 205
  14. Николић, Риста, Пољаница и ..., стр.5