Портал:История на България/Избрана личност/Седмица 23

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ганчо Ценов е български историк и учен, работил главно в областта на българската история през късната античност и ранното средновековие, основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в му труда му „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“. Тази теория и възгледите му са категорично отхвърлени в академичните среди. Роден е на 6 юни 1870 г. в село Бойница, Кулско в Османската империя. След комунистическия преврат в България през 1944 г. д-р Ганчо Ценов, който е женен за германка и живее в Берлин, е обявен за „фашист и великобългарски шовинист“. Книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека в София. След разгрома на Германия до есента на 1949 г. се издържа с преводи. Умира на 25 септември 1949 г. в Западен Берлин, Федерална република Германия.