Преображене (община Враня)
| Преображене Преображење/Preobraženje | |
  Преображене | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Надм. височина | 545 m |
| Население | 34 души (2011) |
| Пощенски код | 17501 |
| Телефонен код | (+381) 17 |
Преображене[1][2] (на сръбски: Преображење или Preobraženje) е село в община Враня, Пчински окръг, Сърбия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в планински район, край двата бряга на Преображенската река. Отстои на 13 km южно от общинския и окръжен център Враня, на 800 m северно от село Горна Отуля и на 3,5 km югоизточно от село Долна Отуля.
История
[редактиране | редактиране на кода]Писмени сведения за селото има от XIV век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Враня от 1654 – 1655 година то е отбелязано под името Пображение с 12 джизие ханета (домакинства).[3]
През XIX век Преображение е населено предимно от македонски власи. Според Феликс Каниц то е представлявало най-северният цинцарски оазис сред славяно-албанската маса, от който произхождали собствениците на много крайпътни ханове в района.[4] Власите в Преображение по произход са от Охридско и Стружко (Долна Белица), а родът Чаминци – от Битолско. Според сръбския етнограф Риста Николич, в началото на ХХ век влашкият език вече не се говори в Преображение.[5] Към 1903 г. е съставено от три махали – Горна, Долна и Кралевска и има 80 къщи.[5]
По време на българското управление през Първата световна война Преображение е център на община във Врански окръг, в която влизат селата Горна Отуля, Долна Отуля и Горно Жабско.[2]
Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 34 жители.[6]
Демографско развитие[2][6][7]
[редактиране | редактиране на кода]
Според данните от преброяването от 2002 година 100% от населението на Преображение са сърби.[8] Средната възраст на жителите на селото е малко над 52 години.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църква „Преображение Господне“.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Ежегоден събор (селска слава) на Преображение Господне.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Боривое Манич (? – 1986), четнически водач, убит в САЩ от югославските тайни служби- Илия Йованович (1878 – 1913), сръбски четнически войвода
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните (е) и (и), както и в краесловие. – Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила, Институт за български език при БАН, С., 2011, стр. 40
- ↑ а б в Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 12, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 19 февруари 2021
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 240.
- ↑ Каниц, Феликс. Србија – земља и становништво, Друга књига, Београд 1986, с. 262.
- ↑ а б в Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња, Српски етнографски зборник, књ. V, Насеља српских земља, књ. II, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр. 219 – 223
- ↑ а б Први резултати Пописа становништва, домаћинстава и станова 2011
- ↑ УПОРЕДНИ ПРЕГЛЕД БРОЈА СТАНОВНИКА 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991. И 2002. ГОДИНЕ
- ↑ Национална или етничка припадност – 2002 г.
