Направо към съдържанието

Преображене (община Враня)

Преображене
Преображење/Preobraženje
42.4619° с. ш. 21.9364° и. д.
Преображене
Страна Сърбия
Надм. височина545 m
Население34 души (2011)
Пощенски код17501
Телефонен код(+381) 17

Преображене[1][2] (на сръбски: Преображење или Preobraženje) е село в община Враня, Пчински окръг, Сърбия.

Селото е разположено в планински район, край двата бряга на Преображенската река. Отстои на 13 km южно от общинския и окръжен център Враня, на 800 m северно от село Горна Отуля и на 3,5 km югоизточно от село Долна Отуля.

Писмени сведения за селото има от XIV век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Враня от 1654 – 1655 година то е отбелязано под името Пображение с 12 джизие ханета (домакинства).[3]

През XIX век Преображение е населено предимно от македонски власи. Според Феликс Каниц то е представлявало най-северният цинцарски оазис сред славяно-албанската маса, от който произхождали собствениците на много крайпътни ханове в района.[4] Власите в Преображение по произход са от Охридско и Стружко (Долна Белица), а родът Чаминци – от Битолско. Според сръбския етнограф Риста Николич, в началото на ХХ век влашкият език вече не се говори в Преображение.[5] Към 1903 г. е съставено от три махали – Горна, Долна и Кралевска и има 80 къщи.[5]

По време на българското управление през Първата световна война Преображение е център на община във Врански окръг, в която влизат селата Горна Отуля, Долна Отуля и Горно Жабско.[2]

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 34 жители.[6]

Според данните от преброяването от 2002 година 100% от населението на Преображение са сърби.[8] Средната възраст на жителите на селото е малко над 52 години.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Църква „Преображение Господне“.

Ежегоден събор (селска слава) на Преображение Господне.[5]

  1. 27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните (е) и (и), както и в краесловие. – Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила, Институт за български език при БАН, С., 2011, стр. 40
  2. а б в Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр. 12, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 19 февруари 2021 
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 240.
  4. Каниц, Феликс. Србија – земља и становништво, Друга књига, Београд 1986, с. 262.
  5. а б в Риста Николич 1903: Николић, Риста, Врањска Пчиња, Српски етнографски зборник, књ. V, Насеља српских земља, књ. II, Државна штампариjа, Београд, 1903, стр. 219 – 223
  6. а б Први резултати Пописа становништва, домаћинстава и станова 2011
  7. УПОРЕДНИ ПРЕГЛЕД БРОЈА СТАНОВНИКА 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991. И 2002. ГОДИНЕ
  8. Национална или етничка припадност – 2002 г.