Приключенията на Тентен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лого на поредицата

„Приключенията на Тентен“ (на френски: Les Aventures de Tintin, произнася се Тентен) е комиксова поредица от 24 албума, създадена от белгийския художник Жорж Реми, по-популярен с артистичното си име Ерже. Поредицата е сред най-известните европейски комикси от XX век, преведена на над 100 езика,[1] с продадени над 350 милиона копия.[2] и адаптирана за радио, телевизия, театър и кино.

Поредицата за пръв път се появява на френски език на 10 януари 1929 година в „Пти Вентием“ (Le Petit Vingtième), което е притурката за деца на белгийския вестник „Вентием Сиекл“ (Le XXe Siècle). Успехът на заглавието води до серия от стрип комикси, публикувани във водещия белгийски вестник „Суар“ (Le Soir), които прерастват в успешното списание „Тентен“. През 1950 г. Ерже създава студио „Ерже“, което създава канонични версии на десет албума от „Тентен“.

Действието на поредицата се развива в реалистично пресъздадения[3] XX век. Главен герой в историите е младият белгийски репортер и авантюрист Тентен. В своите приключения той е придружаван от верното си куче Снежко (във френското издание Milou, Милу̀). Други основни персонажи в поредицата са грубият и циничен капитан Хадок и интелигентният, но с увреден слух, професор Калкюлус (на френски: Professeur Tournesol), както и некомпетентните детективи Томпсън и Томпсън (Dupont et Dupond) и оперната дива Бианка Кастафиоре.

Комиксовата поредица е възхвалявана заради своя чист и изразителен стил, отличителна черта на стила на Ерже, наречен ligne claire (ясна линия).[4] Добре проучените[5][6][7] сюжети на поредицата обхващат различни жанрове: приключения с дуели, в които има елементи от фентъзи, мистерия, политически трилър и научна фантастика. Историите съдържат слапстик комедия, която е преплетена с по-сложен хумор, в който се открива политическа сатира и културни препратки.

Синият лотос“ (Le Lotus bleu, 1936), петата книга от поредицата, е поставена на 18-то място в класацията 100-те книги на XX век според Монд. В България е издаден 1992 г. под името „Приключенията на Тентен: Ракът със златните щипки“, деветият комикс от поредицата „Приключенията на Тентен“.[8] През 2011 година излиза базираният на комикса анимационен филм „Приключенията на Тинтин: Тайната на еднорога“, режисиран от Стивън Спилбърг.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Вентием Сиекл“ (1929 – 1939)[редактиране | редактиране на кода]

Жорж Реми, по известен под псевдонима Ерже, е нает като илюстратор в „Вентием Сиекл“ – консервативен вестник, придържащ се стриктно към ценностите на Римокатолическата църква, базиран в родния град на художника Брюксел. Начело с абат Норбе Валес, вестникът се определя като „католически вестник за поддържане на дясна доктрина и информация“ и разпространява крайно десни, фашистки, убеждения.[9][10] Валес назначава Ерже като редактор на нова младежка притурка, пускана всеки четвъртък към вестника и озаглавена „Пти Вентием“.[11][12] Допълнението служи, за да пропагандира социално-политическите възгледи на Валес на младите читатели. То съдържа подчертано профашистки идеи и антисемитско настроение.[13] В допълнение към редактирането на притурката, Ерже илюстрира „Необикновените приключения на Флъп“ (L'extraordinaire aventure de Flup), „Нинес“ (Nénesse) и “Пусе и Кучон“ (Poussette et Cochonnet) [14] – комикс стрипове, създадени от член на спортния отдел на вестника. Недоволен от това, Ерже иска да напише и нарисува свой собствен комикс.[15]

Ерже има опит в създаването на комикси. От юли 1926 г. той пише стрип за лидер на бой скаути група наречен „Приключенията на Тотор – Скаут лидера на Светещите бръмбари“ (Les Aventures de Totor, C.P. des hannetons). Комиксите са публикувани във вестника за бой скаути „Белгийският бой скаут“ (Le Boy Scout Belge).[15] Персонажът Тотор оказва огромно влияние върху Тентен.[15][16][17] По-късно Ерже описва Тентен като по-млад брат на бой скаута.[18] Жан-Марк и Ранди Лофисър твърдят, че графично двата персонажи са „почти идентични“; разликата е само в скаут униформата.[19] Също така двамата виждат прилика в техните премеждия, по-точно в начина на рисуване, бързото развитие на историята и използването на хумор.[20] Ерже е впечатлен от новата технология в комикс средите по това време, като например честото използване на речеви балони – характерен белег за американските комикси. Френският автор се сдобива с копия на „Да отгледаш татко“ на Джордж Манъс, „Шантавата котка“ на Джордж Хъриман и „Казънджамър Китс“ на Рудолф Диркс, които са изпратени от Мексико от журналиста Леон Дагрел.[21][22][23]

Въпреки желанието на Ерже да изпрати Тентен първо в Съединените щати, Валес настоява действието да се развива в Съветския съюз, за да може историята да послужи като анти-социалистически пропаганден материал за детската публика. Резултатът е „Тентен в Страната на съветите“ (Tintin au pays des Soviets), издаден на серии в „Пти Вентием“ от януари 1929 г. до май 1930 г.[24][25] Популярен във франкофонска Белгия, Валес организира рекламна кампания на парижката гара Гар-дьо-Нор, след което издава историята в единична книга.[26] Книгата получава известност и добри продажби, и Валес отпуска на Ерже двама асистента.[27][28] Пак по искане на абата, от юни започва нова серия за Тентен, озаглавена „Тентен в Конго“ (Tintin au Congo), направена за да окуражава колониалната политика на Белгийско Конго. Комиксът се придържа към патриархалния дух и представя народа на Конго група вдетинени идиоти. В по-късните десетилетия „Тентен в Конго“ е обвиняван в расизъм, но по-време на неговото издаване историята не буди противоречия и търпи известност. Последвалите рекламни кампании увеличават продажбите на комикса.[29][30]

За третото приключение на Тентен Ерже най-накрая получава зелена светлина за своята идея. „Тентен в Америка“ (Tintin en Amérique) е издаден на серии от септември 1931 г. до октомври 1932 г. Авторът използва своето произведение, за да вкара на дневен ред анти-капитализма и анти-консумаризма, част от консервативната идеология на вестника.[31] От 1930 г. „Приключенията на Тентен“ е обиден с френското списание Cœurs Vaillants (Смели сърца), което подкрепя ценностите на католическата църква. Ерже скоро получава предложения за обединение и от швейцарски и португалски вестници.[32]

Ерже продължава да развива Приключенията на Тентен, пращайки своя главен персонаж в съществуващи локации като Белгийско Конго, Съединените щати, Египет, Индия, Тибет, Китай и Обединеното кралство. Тентен посещава и някои измислени от автора държави, такива са републиката в Латинска Америка Свети Теодор, Източно-европейското кралство Силдавия или държавата Бордурия, чийто лидер на име Мюслер е комбинация от нациския лидер Адолф Хитлер и италианския диктатор Бенито Мусолини.[33]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Mills, T.F.. „America Discovers Tintin“. // The Comics Journal (1 (86)). ноември 1983. с. 60 – 68.
  • Thompson, Harry. Tintin: Hergé and his Creation. London, Hodder and Stoughton, 1991. ISBN 978-0-340-52393-3.
  • Farr, Michael. Tintin: The Complete Companion. London, John Murray, 2001. ISBN 978-0-7195-5522-0.
  • Lofficier & Lofficier, Jean-Marc, Randy. „The Pocket Essential Tintin“. Harpenden, Hertfordshire: Pocket Essentials., 2002. ISBN 978-1-904048-17-6.
  • Thompson, Kim. Hergé: His Life and Work. // The Comics Journal (1 (250)). February 2003. с. 176 – 179.
  • Screech, Matthew. Masters of the Ninth Art: Bandes Dessinées and Franco-Belgian Identity. Liverpool University Press, 2005. ISBN 978-0-85323-938-3.
  • Gravett, Paul. Graphic Novels: Stories to Change Your Life. London, Aurum Press, 2005. ISBN 978-1-84513-068-8.
  • Miller, Ann. Reading Bande Dessinée: Critical Approaches to French-language Comic Strip. Intellect Books, 2007. ISBN 978-1-84150-177-2.
  • Goddin, Philippe. The Art of Hergé, Inventor of Tintin: Volume 1, 1907 – 1937. San Francisco, Last Gasp, 2008. ISBN 978-0-86719-706-8.
  • Assouline, Pierre. Hergé, the Man Who Created Tintin. Oxford and New York, Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-539759-8.
  • Peeters, Benoît. Hergé: Son of Tintin. Baltimore, Maryland, Johns Hopkins University Press, 2012. ISBN 978-1-4214-0454-7.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „TABLE LIST OF TRANSLATIONS-TABLE LIST OF TRANSLATIONS“. // users.telenet.be. Посетен на 14 октомври 2017. (на английски)
  2. Kennedy, Maev. „Museum aims to draw crowds with cartoon boy wonder aged 75“. // The Guardian, 19.11.2003. Посетен на 2 ноември 2011. (на английски)
  3. Thompson 1991, с. 207 – 208.
  4. Screech 2005, с. 27.
  5. Thompson 2003.
  6. Gravett 2005.
  7. Mills 1983.
  8. „Приключенията на Тентен: Ракът със златните щипки“, Издателство Ренесанс, София, 1992.
  9. Thompson 1991, с. 24.
  10. Peeters 2012, с. 20 – 29.
  11. Thompson 1991, с. 24 – 25.
  12. Peeters 2012, с. 31 – 32.
  13. Assouline 2009, с. 39.
  14. Goddin 2008, с. 44.
  15. а б в Farr 2001, с. 12.
  16. Thompson 1991, с. 25.
  17. Assouline 2009, с. ?.
  18. Assouline 2009, с. 19.
  19. Thompson 1991, с. 29.
  20. Lofficier & Lofficier 2002, с. 19.
  21. Assouline 2009, с. 17.
  22. Farr 2001, с. 18.
  23. Lofficier & Lofficier 2002, с. 18.
  24. Assouline 2009, с. 22 – 23.
  25. Peeters 2012, с. 34 – 37.
  26. Peeters 2012, с. 39 – 41.
  27. Assouline 2009, с. 32 – 34.
  28. Peeters 2012, с. 42 – 43.
  29. Assouline 2009, с. 26 – 29.
  30. Peeters 2012, с. 45 – 47.
  31. Assouline 2009, с. 30 – 32.
  32. Assouline 2009, с. 35.
  33. Thompson 1991, с. 82.