Приключенията на Тентен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Приключенията на Тентен
Les Aventures de Tintin
Автор Ерже
Първо издание
Белгия
Оригинален език френски език
Приключенията на Тентен в Общомедия
Лого на поредицата

„Приключенията на Тентен“ (на френски: Les Aventures de Tintin, произнася се Тентен) е комиксова поредица от 24 албума, създадена от белгийския художник Жорж Реми, по-популярен с артистичното си име Ерже. Поредицата е сред най-известните европейски комикси от XX век, преведена на над 100 езика,[1] с продадени над 350 милиона копия.[2] и адаптирана за радио, телевизия, театър и кино.

Поредицата за пръв път се появява на френски език на 10 януари 1929 година в „Пти Вентием“ (Le Petit Vingtième), което е притурката за деца на белгийския вестник „Вентием Сиекл“ (Le XXe Siècle). Успехът на заглавието води до серия от стрип комикси, публикувани във водещия белгийски вестник „Суар“ (Le Soir), които прерастват в успешното списание „Тентен“. През 1950 г. Ерже създава студио „Ерже“, което създава канонични версии на десет албума от „Тентен“.

Действието на поредицата се развива в реалистично пресъздадения[3] XX век. Главен герой в историите е младият белгийски репортер и авантюрист Тентен. В своите приключения той е придружаван от верното си куче Снежко (във френското издание Milou, Милу̀). Други основни персонажи в поредицата са грубият и циничен капитан Хадок и интелигентният, но с увреден слух, професор Калкюлус (на френски: Professeur Tournesol), както и некомпетентните детективи Томпсън и Томпсън (Dupont et Dupond) и оперната дива Бианка Кастафиоре.

Комиксовата поредица е възхвалявана заради своя чист и изразителен стил, отличителна черта на стила на Ерже, наречен ligne claire (ясна линия).[4] Добре проучените[5][6][7] сюжети на поредицата обхващат различни жанрове: приключения с дуели, в които има елементи от фентъзи, мистерия, политически трилър и научна фантастика. Историите съдържат слапстик комедия, която е преплетена с по-сложен хумор, в който се открива политическа сатира и културни препратки.

Синият лотос“ (Le Lotus bleu, 1936), петата книга от поредицата, е поставена на 18-о място в класацията 100-те книги на XX век според Монд. В България е издаден 1992 г. под името „Приключенията на Тентен: Ракът със златните щипки“, деветият комикс от поредицата „Приключенията на Тентен“.[8] През 2011 година излиза базираният на комикса анимационен филм „Приключенията на Тинтин: Тайната на еднорога“, режисиран от Стивън Спилбърг.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Вентием Сиекъл“ (1929 – 1939)[редактиране | редактиране на кода]

Илюстрация на Тентен в коридора на спортния център в Блокри в Лувен ла Ньов със сцена от албума „Съкровището на Рекам“

Жорж Реми, по известен под псевдонима Ерже, е нает като илюстратор в „Вентием Сиекъл“ – консервативен вестник, придържащ се стриктно към ценностите на Римокатолическата църква, базиран в родния град на художника Брюксел. Начело с абат Норбе Валес, вестникът се определя като „католически вестник за поддържане на дясна доктрина и информация“ и разпространява крайно десни, фашистки, убеждения.[9][10] Валес назначава Ерже като редактор на нова младежка притурка, пускана всеки четвъртък към вестника и озаглавена „Пти Вентием“.[11][12] Допълнението служи, за да пропагандира социално-политическите възгледи на Валес на младите читатели. То съдържа подчертано профашистки идеи и антисемитско настроение.[13] В допълнение към редактирането на притурката, Ерже илюстрира „Необикновените приключения на Флъп“ (L'extraordinaire aventure de Flup), „Нинес“ (Nénesse) и “Пусе и Кучон“ (Poussette et Cochonnet) [14] – комикс стрипове, създадени от член на спортния отдел на вестника. Недоволен от това, Ерже иска да напише и нарисува свой собствен комикс.[15]

Ерже има опит в създаването на комикси. От юли 1926 г. той пише стрип за лидер на бой скаути група наречен „Приключенията на Тотор – Скаут лидера на Светещите бръмбари“ (Les Aventures de Totor, C.P. des hannetons). Комиксите са публикувани във вестника за бой скаути „Белгийският бой скаут“ (Le Boy Scout Belge).[15] Персонажът Тотор оказва огромно влияние върху Тентен.[15][16][17] По-късно Ерже описва Тентен като по-млад брат на бой скаута.[18] Жан-Марк и Ранди Лофисър твърдят, че графично двата персонажи са „почти идентични“; разликата е само в скаут униформата.[19] Също така двамата виждат прилика в техните премеждия, по-точно в начина на рисуване, бързото развитие на историята и използването на хумор.[20] Ерже е впечатлен от новата технология в комикс средите по това време, като например честото използване на речеви балони – характерен белег за американските комикси. Френският автор се сдобива с копия на „Да отгледаш татко“ на Джордж Манъс, „Шантавата котка“ на Джордж Хъриман и „Казънджамър Китс“ на Рудолф Диркс, които са изпратени от Мексико от журналиста Леон Дагрел.[21][22][23]

Въпреки желанието на Ерже да изпрати Тентен първо в Съединените щати, Валес настоява действието да се развива в Съветския съюз, за да може историята да послужи като анти-социалистически пропаганден материал за детската публика. Резултатът е „Тентен в Страната на съветите“ (Tintin au pays des Soviets), издаден на серии в „Пти Вентием“ от януари 1929 г. до май 1930 г.[24][25] Популярен във франкофонска Белгия, Валес организира рекламна кампания на парижката гара Гар-дьо-Нор, след което издава историята в единична книга.[26] Книгата получава известност и добри продажби, и Валес отпуска на Ерже двама асистента.[27][28] Пак по искане на абата, от юни започва нова серия за Тентен, озаглавена „Тентен в Конго“ (Tintin au Congo), направена за да окуражава колониалната политика на Белгийско Конго. Комиксът се придържа към патриархалния дух и представя народа на Конго група вдетинени идиоти. В по-късните десетилетия „Тентен в Конго“ е обвиняван в расизъм, но по-време на неговото издаване историята не буди противоречия и търпи известност. Последвалите рекламни кампании увеличават продажбите на комикса.[29][30]

За третото приключение на Тентен Ерже най-накрая получава зелена светлина за своята идея. „Тентен в Америка“ (Tintin en Amérique) е издаден на серии от септември 1931 г. до октомври 1932 г. Авторът използва своето произведение, за да вкара на дневен ред анти-капитализма и анти-консумаризма, част от консервативната идеология на вестника.[31] От 1930 г. „Приключенията на Тентен“ е обиден с френското списание Cœurs Vaillants (Смели сърца), което подкрепя ценностите на католическата църква. Ерже скоро получава предложения за обединение и от швейцарски и португалски вестници.[32]

Ерже продължава да развива Приключенията на Тентен, пращайки своя главен персонаж в съществуващи локации като Белгийско Конго, Съединените щати, Египет, Индия, Тибет, Китай и Обединеното кралство. Тентен посещава и някои измислени от автора държави, такива са републиката в Латинска Америка Свети Теодор, Източно-европейското кралство Силдавия или държавата Бордурия, чийто лидер на име Мюслер е комбинация от нациския лидер Адолф Хитлер и италианския диктатор Бенито Мусолини.[33]

„Соар“ (1940 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През май 1940 г. Нацистка Германия нахлува в Белгия с разрастването на Втората световна война в Западна Европа. Въпреки че Ерже за кратко заминава за Франция в самоналожено изгнание, в крайна сметка той решава да се завърне в окупираната си родна държава.[34] По политически причини германската окупационна администрация спира „Вентием Сиекл“ и Ерже остава без работа.[34] Търсейки друго назначение, той си намира работа като илюстратор в един от водещите белгийски вестници „Соар“, който продължава да излиза, но под контрола на германската цензура.[35] На 17 октомври 1940 г. Ерже става редактор на притурката за деца „Соар Жонес“, в която се готви да представи нова история за Тентен.[36] При новите обстоятелства на германската окупация авторът трябва да загърби политическата тематика. Както пише Хари Томпсън: Тентен трябва да излезе от ролята на репортер и тя да бъде заменена от новото му амплоа на изследовател.[37]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Mills, T.F.. „America Discovers Tintin“. // The Comics Journal (1 (86)). ноември 1983. с. 60 – 68.
  • Thompson, Harry. Tintin: Hergé and his Creation. London, Hodder and Stoughton, 1991. ISBN 978-0-340-52393-3.
  • Farr, Michael. Tintin: The Complete Companion. London, John Murray, 2001. ISBN 978-0-7195-5522-0.
  • Lofficier & Lofficier, Jean-Marc, Randy. „The Pocket Essential Tintin“. Harpenden, Hertfordshire: Pocket Essentials., 2002. ISBN 978-1-904048-17-6.
  • Thompson, Kim. Hergé: His Life and Work. // The Comics Journal (1 (250)). February 2003. с. 176 – 179.
  • Screech, Matthew. Masters of the Ninth Art: Bandes Dessinées and Franco-Belgian Identity. Liverpool University Press, 2005. ISBN 978-0-85323-938-3.
  • Gravett, Paul. Graphic Novels: Stories to Change Your Life. London, Aurum Press, 2005. ISBN 978-1-84513-068-8.
  • Miller, Ann. Reading Bande Dessinée: Critical Approaches to French-language Comic Strip. Intellect Books, 2007. ISBN 978-1-84150-177-2.
  • Goddin, Philippe. The Art of Hergé, Inventor of Tintin: Volume 1, 1907 – 1937. San Francisco, Last Gasp, 2008. ISBN 978-0-86719-706-8.
  • Assouline, Pierre. Hergé, the Man Who Created Tintin. Oxford and New York, Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-539759-8.
  • Peeters, Benoît. Hergé: Son of Tintin. Baltimore, Maryland, Johns Hopkins University Press, 2012. ISBN 978-1-4214-0454-7.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „TABLE LIST OF TRANSLATIONS-TABLE LIST OF TRANSLATIONS“. // users.telenet.be. Посетен на 14 октомври 2017. (на английски)
  2. Kennedy, Maev. „Museum aims to draw crowds with cartoon boy wonder aged 75“. // The Guardian, 19.11.2003. Посетен на 2 ноември 2011. (на английски)
  3. Thompson 1991, с. 207 – 208.
  4. Screech 2005, с. 27.
  5. Thompson 2003.
  6. Gravett 2005.
  7. Mills 1983.
  8. „Приключенията на Тентен: Ракът със златните щипки“, Издателство Ренесанс, София, 1992.
  9. Thompson 1991, с. 24.
  10. Peeters 2012, с. 20 – 29.
  11. Thompson 1991, с. 24 – 25.
  12. Peeters 2012, с. 31 – 32.
  13. Assouline 2009, с. 39.
  14. Goddin 2008, с. 44.
  15. а б в Farr 2001, с. 12.
  16. Thompson 1991, с. 25.
  17. Assouline 2009, с. ?.
  18. Assouline 2009, с. 19.
  19. Thompson 1991, с. 29.
  20. Lofficier & Lofficier 2002, с. 19.
  21. Assouline 2009, с. 17.
  22. Farr 2001, с. 18.
  23. Lofficier & Lofficier 2002, с. 18.
  24. Assouline 2009, с. 22 – 23.
  25. Peeters 2012, с. 34 – 37.
  26. Peeters 2012, с. 39 – 41.
  27. Assouline 2009, с. 32 – 34.
  28. Peeters 2012, с. 42 – 43.
  29. Assouline 2009, с. 26 – 29.
  30. Peeters 2012, с. 45 – 47.
  31. Assouline 2009, с. 30 – 32.
  32. Assouline 2009, с. 35.
  33. Thompson 1991, с. 82.
  34. а б Thompson 1991, с. 90 – 91.
  35. Thompson 1991, с. 92 – 93.
  36. Thompson 1991, с. 98 – 99.
  37. Thompson 1991, с. 147.