Приключенията на Тентен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лого на поредицата

„Приключенията на Тентен“ (на френски: Les Aventures de Tintin, произнася се Тентен) е комиксова поредица от 24 албума, създадена от белгийския художник Жорж Реми, по-популярен с артистичното си име Ерже. Поредицата е сред най-известните европейски комикси от XX век, преведена на над 100 езика,[1] с продадени над 350 милиона копия.[2] и адаптирана за радио, телевизия, театър и кино.

Поредицата за пръв път се появява на френски език на 10 януари 1929 година в „Пти Вентием“ (Le Petit Vingtième), което е притурката за деца на белгийския вестник „Вентием Сиекл“ (Le XXe Siècle). Успехът на заглавието води до серия от стрип комикси, публикувани във водещия белгийски вестник „Суар“ (Le Soir), които прерастват в успешното списание „Тентен“. През 1950 г. Ерже създава студио „Ерже“, което създава канонични версии на десет албума от „Тентен“.

Действието на поредицата се развива в реалистично пресъздадения[3] XX век. Главен герой в историите е младият белгийски репортер и авантюрист Тентен. В своите приключения той е придружаван от верното си куче Снежко (във френското издание Milou, Милу̀). Други основни персонажи в поредицата са грубият и циничен капитан Хадок и интелигентният, но с увреден слух, професор Калкюлус (на френски: Professeur Tournesol), както и некомпетентните детективи Томпсън и Томпсън (Dupont et Dupond) и оперната дива Бианка Кастафиоре.

Комиксовата поредица е възхвалявана заради своя чист и изразителен стил, отличителна черта на стила на Ерже, наречен ligne claire (ясна линия).[4] Добре проучените[5][6][7] сюжети на поредицата обхващат различни жанрове: приключения с дуели, в които има елементи от фентъзи, мистерия, политически трилър и научна фантастика. Историите съдържат слапстик комедия, която е преплетена с по-сложен хумор, в който се открива политическа сатира и културни препратки.

Синият лотос“ (Le Lotus bleu, 1936), петата книга от поредицата, е поставена на 18-то място в класацията 100-те книги на XX век според Монд. В България е издадена за пръв път в 1992 година с името „Приключенията на Тентен: Ракът със златните щипки“, който е деветият комикс от поредицата „Приключенията на Тентен“.[8] През 2011 година излиза базираният на комикса анимационен филм „Приключенията на Тинтин: Тайната на еднорога“, режисиран от Стивън Спилбърг.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Вентием Сиекл“ (1929–1939)[редактиране | редактиране на кода]

Жорж Реми, по известен под псевдонима Ерже, е нает като илюстратор в „Вентием Сиекл“ – консервативен вестник, придържащ се стриктно към ценностите на Римокатолическата църква, базиран в родния град на художника Брюксел. Начело с абат Норбе Валес, вестникът се определя като „католически вестник за поддържане на дясна доктрина и информация“ и разпространява крайно десни, фашистки, убеждения.[9][10] Валес назначава Ерже като редактор на нова младежка притурка, пускана всеки четвъртък към вестника, и озаглавена „Пти Вентием“.[11][12] Допълнението служи, за да пропагандира социално-политическите възгледи на Валес на младите читатели. То съдържа подчертано профашистки идеи и антисемитско настроение.[13] В допълнение към редактирането на притурката, Ерже илюстрира „Необикновените приключения на Флъп“, „Нинес“ и “Пусе и Кучон“ (L'extraordinaire aventure de Flup, Nénesse и Poussette et Cochonnet)[14] – комикс стрипове, създадени от член на спортния отдел на вестника. Недоволен от това, Ерже иска да напише и нарисува свой собствен комикс.[15]

Ерже има опит в създаването на комикси. От юли 1926 г. той пише стрип за лидер на бой скаут група наречен „Приключенията на Тотор – Скаут лидера на Светещите бръмбари“ (на френски: Les Aventures de Totor, C.P. des hannetons). Комиксите са публикувани във вестника за бой скаути „Белгийският бой скаут“ (на френски: Le Boy Scout Belge).[15] Персонажът Тотор оказва огромно влияние върху Тентен.[15][16][17] По-късно Ерже описва Тентен като по-млад брат на бой скаута.[18] Жан-Марк и Ранди Лофисър твърдят, че графично двата персонажи са „почти идентични“; разликата е само в скаут униформата.[19] Също така двамата виждат прилика в техните премеждия, по-точно в начина на рисуване, бързото развитие на историята и използването на хумор.[20] Ерже е впечатлен от новата технология в комикс средите по това време, като например честото използване на речеви балони – характерен белег за американските комикси. Френският автор се сдобива с копия на „Да отгледаш татко“ на Джордж Манъс, „Шантавата котка“ на Джордж Хъриман и „Казънджамър Китс“ на Рудолф Диркс, които са изпратени от Мексико от журналиста Леон Дагрел.[21][22][23]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Mills, T.F.. „America Discovers Tintin“. // The Comics Journal (1 (86)). ноември 1983. с. 60–68.
  • Thompson, Harry. Tintin: Hergé and his Creation. London, Hodder and Stoughton, 1991. ISBN 978-0-340-52393-3.
  • Farr, Michael. Tintin: The Complete Companion. London, John Murray, 2001. ISBN 978-0-7195-5522-0.
  • Lofficier & Lofficier, Jean-Marc, Randy. „The Pocket Essential Tintin“. Harpenden, Hertfordshire: Pocket Essentials., 2002. ISBN 978-1-904048-17-6.
  • Thompson, Kim. Hergé: His Life and Work. // The Comics Journal (1 (250)). February 2003. с. 176–179.
  • Screech, Matthew. Masters of the Ninth Art: Bandes Dessinées and Franco-Belgian Identity. Liverpool University Press, 2005. ISBN 978-0-85323-938-3.
  • Gravett, Paul. Graphic Novels: Stories to Change Your Life. London, Aurum Press, 2005. ISBN 978-1-84513-068-8.
  • Miller, Ann. Reading Bande Dessinée: Critical Approaches to French-language Comic Strip. Intellect Books, 2007. ISBN 978-1-84150-177-2.
  • Goddin, Philippe. The Art of Hergé, Inventor of Tintin: Volume 1, 1907–1937. San Francisco, Last Gasp, 2008. ISBN 978-0-86719-706-8.
  • Assouline, Pierre. Hergé, the Man Who Created Tintin. Oxford and New York, Oxford University Press, 2009. ISBN 978-0-19-539759-8.
  • Peeters, Benoît. Hergé: Son of Tintin. Baltimore, Maryland, Johns Hopkins University Press, 2012. ISBN 978-1-4214-0454-7.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  „TABLE LIST OF TRANSLATIONS-TABLE LIST OF TRANSLATIONS“. // http://users.telenet.be.+Посетен на 14 октомври 2017.
  2. ((en)) Kennedy, Maev. „Museum aims to draw crowds with cartoon boy wonder aged 75“. // The Guardian, 19.11.2003. Посетен на 2 ноември 2011.
  3. Thompson 1991, с. 207–208.
  4. Screech 2005, с. 27.
  5. Thompson 2003.
  6. Gravett 2005.
  7. Mills 1983.
  8. „Приключенията на Тентен: Ракът със златните щипки“, Издателство Ренесанс, София, 1992.
  9. Thompson 1991, с. 24.
  10. Peeters 2012, с. 20-29.
  11. Thompson 1991, с. 24-25.
  12. Peeters 2012, с. 31-32.
  13. Assouline 2009, с. 39.
  14. Goddin 2008, с. 44.
  15. а б в Farr 2001, с. 12.
  16. Thompson 1991, с. 25.
  17. Assouline 2009, с. ?.
  18. Assouline 2009, с. 19.
  19. Thompson 1991, с. 29.
  20. Lofficier & Lofficier 2002, с. 19.
  21. Assouline 2009, с. 17.
  22. Farr 2001, с. 18.
  23. Lofficier & Lofficier 2002, с. 18.