Направо към съдържанието

Притезание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Скулптура „Авторитет на закона“

Притезание е право на иск от страна на кредитор, възникнало въз основа на договор или друго облигационно отношение[1], което право може да се осъществи по принудителен ред, ако длъжникът откаже доброволно да изпълни своето задължение.[2]

В книжовния език[редактиране | редактиране на кода]

В българската книжнина означава искане, претенция.[3]

Това значеше, че той се отказва завинаги от притезанията си върху търновския престол. Иван Вазов, Съчинение XIII, 136.[3]

В списание „Братски труд“ биват напечатани трудове от Каравелов, ..., народни песни, както и статии, в които исторически и политически се оборват притезанията на гърците за духовно владичество над българите. – Михаил Арнаудов, КДБ, 43.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Облигационните отношения са: договор, деликт (непозволено увреждане), неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие. (Голева, Поля. Облигационно право. София, 2006.с.22.)
  2. Голева, Поля. Облигационно право. София, 2006.с.27.
  3. а б в Речник на българския език, Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките