Проект за реформи на Върховния македонски комитет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Проект за реформи
Проектъ за реформи
Автор Върховен македонски комитет
Първо издание 1896 г.
София, България
Оригинален език български
Жанр политическа програма

Проектът за реформи е политическа програма за необходимите бъдещи реформи в османските области Македония и Одринско, издадена в края на фервруари 1896 година от Върховния македонски комитет и приета и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1] Според Светлозар Елдъров, вследствие на приемането им от двете основни български революционни организации, постановките на проекта

се налагат като политическа програма на цялото освободително движение на македонските и тракийските българи, независимо от неговото организационно състояние или идеологическа ориентация“.[2]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

В края на февруари 1896 година, вследствие на българо-турските преговори от началото на годината, Върховният комитет изработва проект за реформи в Османската империя. Проектът заедно с карта и обяснителни бележки е връчен на 10 март на министър-председателя Константин Стоилов. На 22 март Проектът е изпратен на Централния комитет на ВМОРО в Солун, а на 31 март с окръжно до настоятелствата на македонските дружества в страната.[3]

Проектът има 12 точки и предвижда обособяване на Македония и Одринска Тракия в две отделни административни единици в рамките на Османската империя, по примера на Източна Румелия, със собствени законодателни органи, занимаващи се с вътрешната административна уредба и управители, принадлежащ към преобладаващата народност с мандат от 5 години.[3] В проекта се предвижда чиновниците и жандармерията да се избират пропорционално от населението, а официалните езици да са турски и езикът на мнозинството на населението.[2]

Проектът приема за граници на Македония тези от Санстефанския договор от 1878 година. Населението на тази територия е определено като 2 080 000 души, от които 100 000 души евреи и номади, 48 000 власи, 130 000 гърци и погърчени власи албанци и българи, 1 200 200 българи и 600 000 мохамедани турци, българи и албанци.[4]

Основните положение в Проекта са взаимствани от проекта на Цариградската конференция от 1876 година и от проекта на Европейската комисия за Източна Румелия от 1880 година.[3]

Проектът за реформи на Върховния комитет е възприет и от ВМОРО като основа на нейните политически искания, но е пренебрегнат и от Великите сили и от българското правителство. През май 1896 година султанът издава ираде, с което в европейските вилаети на империята се въвеждат козметични реформи и това кара Върховния комитет на 18 май да нареди с окръжно организирането на протести. В резултат от 2 до 30 юни в България се надига вълна от протестни митинги.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Реформи I, брой 2. 16 януари 1896 г. с. 1-2.
  2. а б Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 - 1899), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 954-91210-6-2. с. 29.
  3. а б в Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 - 1899), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 954-91210-6-2. с. 73.
  4. Саздов, Димитър. Демография на Македония и Одринска Тракия. Църковно-религиозно деление на българското население. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 2: Организирано национално-освободително движение. Илинденско-Преображенското въстание 1893 - 1903 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-25-6. с. 43.
  5. Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 - 1899), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 954-91210-6-2. с. 74.
     Портал „Македония“         Портал „Македония