Прохор Кидонис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Прохор Кидонис
византийски богослов
Роден
1330 г.
Починал
1369 г. (39 г.)
Философия
Регион Западна философия

Прохор или Прохорос Кидонис (на гръцки: Πρόχορος Κυδώνης) е византийски православен богослов, преводач, писател и духовник от 14 век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1335 година в Солун, тогава във Византийската империя. Негов брат е видният теолог Димитър Кидонис.[2] Братята Кидонис и Никифор Григора изразяват несъгласие с възгледите на Григорий Палама, повлиян от исихазма.[3] В края на XIV век срещу паламизма неуспешно се обявява група от известни византийски томисти (последователи на Тома Аквински и привърженици на сближаването с латинския Запад), начело с братята Димитър и Прохор Кидонис. Прохор става йеромонах в Светогорския манастир „Великата Лавра“ и допълва преводите на брат си.

Кидонис е един от най-видните опоненти на паламизма, тъй като знае отлично латински и е запозват с Августиновата и Томистката теология, както и с Аристотелевата диалектика. Кидонис разбива тезите на исихасткото богословие с изключителна лекота и яснота. На Кидонис, а не на Григорий Акиндин трябва да се припише трактатът от шест книги De essentia et operatione, от който са публикувани само първата и началото на втората. Той е ясно и силно обобщение на томистката теология. Кидонис е автор и на други по-кратки трудове - за Таворската светлина, за синодалния томос от 1351 година и успява да отклони много атонски монаси от паламизма.[1]

След смъртта на патриарх Калист I Константинополски през август 1364 година, на 12 септември за патриарх отново е избран Филотей I Кокин, който се помирява с Йоан V чрез Димитър Кидонис. Императорът и патриархът се споразумяват тези, които не приемат паламистката доктрина да бъдат оставени на мира. Фанатичният паламист Филотей обаче не сдържа дълго обещанието си и в 1368 година предприема мерки срещу живеещия във Великата Лавра Кидонис. Кидонис е обвинен пред патриарха и призован да се придъра към официалната доктрина, но той продължава да води диспути с паламизма. В крайна сметка през април 1368 година Филотей събира Синод срещу него. Синодът се отнася деликатно с Кидонис и му дава много време да се откаже от възгледите си, но Кидонис остава непоклатим и на няколко пъти прикрито или открито се подиграва на съдиите си. Присъдата отлъчване е произнесена в отсъствието му, тъй като той не се явява на последното заседание. По този повод е издаден дълъг томос, който завършва с декрет за канонизацията на Григорий Палама и определя втората неделя на Великия пост за негов празник.[1]

Прохор Кидонис умира в 1369 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Jugie, Martin. The Palamite Controversy. 5. The condemnation of Prochoros Kydones (1368). // Посетен на 2016-05-06.
  2. Известия на Института за литература, том 21, БАН, София, 1972, стр. 12.
  3. Старобългаристика, том 16, БАН, София, 1992, стр. 92.
  4. Балканистика, том 2, БАН, 1987, стр. 227.