Прохор Кидонис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Прохор Кидонис
византийски богослов
Роден
1330 г.
Починал
1369 г. (39 г.)
Философия
Регион Западна философия

Прохор или Прохорос Кидонис (на гръцки: Πρόχορος Κυδώνης) е византийски православен богослов, преводач, писател и духовник от 14 век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1335 година в Солун, тогава във Византийската империя. Негов брат е видният теолог Димитър Кидонис.[2] Братята Кидонис и Никифор Григора изразяват несъгласие с възгледите на Григорий Палама, повлиян от исихазма.[3] В края на XIV век срещу паламизма неуспешно се обявява група от известни византийски томисти (последователи на Тома Аквински и привърженици на сближаването с латинския Запад), начело с братята Димитър и Прохор Кидонис. Прохор става йеромонах в Светогорския манастир „Великата Лавра“ и допълва преводите на брат си.

Кидонис е един от най-видните опоненти на паламизма, тъй като знае отлично латински и е запозват с Августиновата и Томистката теология, както и с Аристотелевата диалектика. Кидонис разбива тезите на исихасткото богословие с изключителна лекота и яснота. На Кидонис, а не на Григорий Акиндин трябва да се припише трактатът от шест книги De essentia et operatione, от който са публикувани само първата и началото на втората. Той е ясно и силно обобщение на томистката теология. Кидонис е автор и на други по-кратки трудове - за Таворската светлина, за синодалния томос от 1351 година и успява да отклони много атонски монаси от паламизма.[1]

След смъртта на патриарх Калист I Константинополски през август 1364 година, на 12 септември за патриарх отново е избран Филотей I Кокин, който се помирява с Йоан V чрез Димитър Кидонис. Императорът и патриархът се споразумяват тези, които не приемат паламистката доктрина да бъдат оставени на мира. Фанатичният паламист Филотей обаче не сдържа дълго обещанието си и в 1368 година предприема мерки срещу живеещия във Великата Лавра Кидонис. Кидонис е обвинен пред патриарха и призован да се придъра към официалната доктрина, но той продължава да води диспути с паламизма. В крайна сметка през април 1368 година Филотей събира Синод срещу него. Синодът се отнася деликатно с Кидонис и му дава много време да се откаже от възгледите си, но Кидонис остава непоклатим и на няколко пъти прикрито или открито се подиграва на съдиите си. Присъдата отлъчване е произнесена в отсъствието му, тъй като той не се явява на последното заседание. По този повод е издаден дълъг томос, който завършва с декрет за канонизацията на Григорий Палама и определя втората неделя на Великия пост за негов празник.[1]

Прохор Кидонис умира в 1369 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Jugie, Martin. The Palamite Controversy. 5. The condemnation of Prochoros Kydones (1368). // Посетен на 2016-05-06.
  2. Известия на Института за литература, том 21, БАН, София, 1972, стр. 12.
  3. Старобългаристика, том 16, БАН, София, 1992, стр. 92.
  4. Балканистика, том 2, БАН, 1987, стр. 227.
     Портал „Македония“         Портал „Македония