Психология на религията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Психологията на религията е психологическо изследване на религиозните преживявания, вяра и дейности.

История[редактиране | редактиране на кода]

Уилям Джеймс Американският психолог и философ Уилям Джеймс (1842 – 1910) е свързван от повечето психолози на религията като основател на полето. Той служи като президент на Американската психологическа асоциация и написва една от първите книги по психология. В психологията на религията влиянието на Джеймс е силно. Неговата книга „Многообразието на религиозните преживявания“ се смята за класическа работа в това поле.

Джеймс прави разлика между институционална религия и лична религия. Институционалната религия се свързва с религиозните групи или организации и е важна част от културата на обществото. Личната религия, в която индивида има мистични преживявания, може да бъде преживяна въпреки културата. Джеймс е най-заинтересован от разбирането на личните религиозни преживявания. Важността на Джеймс за психологията на религията и за психологията като цяло е трудно да се преувеличи. Той дискутира много важни неща, които остават от жизненоважно значение днес.

В изследването на личните религиозни преживявания Джеймс прави разлика между „трезва“ и „болна“ религиозност. Индивидите предразположени към „трезва“ религиозност игнорират злото в света и се фокусират върху позитивното и доброто. Джеймс използва примера с Уолт Уитман и религиозното движение „Ново мислене“, за да илюстрира здравословното мислене във „Многообразието на религиозните преживявания“. В противоположност индивидите предразположени към „болно“ мислене спрямо религията, те не могат да пренебрегнат злото и страдат, и се нуждяат от обединяващо преживяване, религиозно или друго, за да съгласуват доброто и злото. Джеймс включва и цитати от Лев Толстой и Джон Бънян, за да илюстрира болната душа.

Хипотезите на Уилям Джеймс се разпростират от основите на прагматизма до ефикасността на религията. Ако индивида извършва и вярва в религиозни дейности, а тези действия се случват на работа, тогава тази практика е присъщ избор за индивида. Обаче, ако процесите на религията имат малка ефикасност, тогава няма рационалност в продължаването на практиката.

Други ранни теоретици[редактиране | редактиране на кода]

Зигмунд Фройд[редактиране | редактиране на кода]

Зигмунд Фройд (1856 – 1939) дава обяснение на произхода на религията в различни свои книги. В „Тотем и Табу“, той прилага идеята за Едиповия комплекс (включващ неразрешени сексуални чувства, например, на сина към майката и враждебност към бащата) и постулира, че неговата поява е в най-ранния стадий на човешко развитие.

В „Мойсей и Монотеизма“ Фройд реконструира библейската история в съгласие със своята основна теория. Неговите идеи също са развити в „Бъдещето на една илюзия“. Когато Фройд говори за религията като илюзия, той говори, че това е фантазна структура, от която човек трябва да се освободи, ако иска да стигне до зрялост.

Фройд вижда идеята за Бог като версия на образа на бащата, религиозната вяра като инфантилна и невротична. Авторитарната религия е нефункционална и отчуждава човека от него самия.

Карл Юнг[редактиране | редактиране на кода]

Швейцарският психоаналитик Карл Юнг (1875 – 1961) приема съвсем различна позиция, такава каквато е по-близка като симпатия по религията и е по-загрижен за позитивното оценяване на религиозния символизъм. Юнг разглежда въпроса за съществуването на Бог като невъзможен за отговор от психологическа гледна точка и приема някакъв вид агностицизъм.

Юнг постулира, в добавка към личното несъзнавано, колективното несъзнавано, което е хранилище за човешкия опит и което съдържа „архетипи“ (например основните образи, които са универсални в това че се повтарят, независимо от културата). Нахлуването на тези образи от несъзнаванато в царството на съзнанието се разглежда от него като основа за религиозното преживяване и често като артистично творчество. Някои от творбите на Юнг е посветена на изясняване на някои архетипни символи и включват неговата работа върху сравнителна митология.

Алфред Адлер[редактиране | редактиране на кода]

Австрийският психиатър Алфред Адлер (1870 – 1937), който частично споделя идеи с Фройд, подчертава ролята на целите и мотивацията в своята Индивидуална психология. Една от най-известните идеи на Адлер е че се опитваме да компенсираме малоценностите, които възприемаме в себе си. Липсата на сила лежи в основата на чувството за малоценност. Единия начин, по който религията навлиза в тази картина чрез вярата в Бог, което е характеристика на нашата тенденция да се стремим към перфектност и превъзходство. Например в много религии Бог е разглеждан като перфектен и всемогъщ и управлява хората като такъв. Ако ние също постигнем перфектност, ставаме едно с Бог. Чрез идентифицирането с Бог по този начин, компенсираме за нашата неперфектност и чувства на малоценност.

Нашите идеи за Бог са важни индикатори за това как гледаме на света. Според Адлер, тези идеи се менят през времето, като и нашия поглед за света – и нашето място в него – се променят. Разглеждаме този пример, който Адлер предлага: традиционната вяра, че хората са поставени на Земята като върховно божие творение е заменена от идеята, че хората еволюират чрез естествен отбор. Това съвпадение с промяната на възгледа за Бога не като реално съществуващ, а като абстрактно представяне на природните сили. По този начин нашия възглед за Бог се е променил от това, което е конкретно и специфично до това, което е по-общо. От гледна точка на Адлер това е относително неефективно възприемане на Бог, което е толкова общо, че се проваля в опита за създаване на силно чувство за посока и цел.

Гордън Олпорт[редактиране | редактиране на кода]

В своята класическа книга „Индивидът и неговата религия“ (1950), Гордън Олпорт (1897 – 1967) илюстрира как хората могат да използват религията по различни начини. Той прави разлики между зряла религия и незряла религия. Зрялото религиозно чувство е характеризирано от Олпорт с човек, чийто подход към религията е динамичен, широко скроен и способен да поддържа връзки между непоследователностите. В противоположност на това незрялата религия е самообслужваща и основно представя негативните стереотипи, които хората имат за религията. По-наскоро това разделение е поставено в термините „вътрешна религия“, свързана с действителна, искрена, благоговейна вяра и „външна религия“, свързана с по-утилитарно използване на религията като посещението на църква, за да се придобие социален статус. Тези измерения на религията се измерват чрез скалата за религиозна ориентация на Олпорт и Рос (1967). Третата форма на религиозна ориентация е описана от Даниел Батсон. Това се свързва с лечението на религията като отворено изследване (Batson, Schoenrade & Ventis, 1993). По-точно тя се вижда от Батсон като като обхващаща готовност за виждане на религиозните съмнения в позитивен аспект, приемането, че религиозната ориентация може да промени и екзистенциалната комплексност, вярата, че нечия религиозна вяра може да бъде оформена от лични кризи, които се преживяват през живота.

Ерик Ериксън[редактиране | редактиране на кода]

Ерик Ериксън (1902 – 1994) е добре познат с теорията за психологическото развитие, което има своите корени в психоаналитичното значение на идентичността в личността. Неговите биографии на Ганди и Мартин Лутър Кинг разкриват позитивния поглед на Ериксън върху религията. Той смята религиите за важно влияние върху успешното личностно развитие, защото те са основен начин на културите да насърчават добродетелта, свързана с всеки стадий на живота. Религиозните ритуали спомагат за това развитие. Теорията на Ериксън не е извлечена от емпирично изследване, но остава влиятелна и добре приемана теория в психологическото изследване на религията.

Ерих Фром[редактиране | редактиране на кода]

Американският психоаналитик Ерих Фром (1900 – 1980) модифицира фройдистката теория и създава по-комплексен поглед върху функциите на религията. Част от модификацията е възгледа, че Едиповия комплекс е основан не толкова на сексуалността, колкото на „по-дълбоко желание“, а именно, детското желание да се остане привързан към защитаващи фигури. Правилната религия, според оценка на Фром, може принципно да благоприятства развитието на потенциала на индивида, но религията на практика е насочена към превръщането на индивида в невротичен.

Според Ерих Фром, хората имат нужда от рамка за ориентация. Религията очевидно изпълнява тази нужда. Като последица хората се нуждаят от отговор на въпроса, че няма друг източник на знание, който да има отговор, който само религия изглежда може да даде. Обаче чувството за свободна воля трябва да бъде дадено, за да бъде религията здравословна. Авторитарната идея за религия е вредна.

Рудолф Ото[редактиране | редактиране на кода]

Рудолф Ото (1869 – 1937) е германски протестантски теолог и учен в областта на сравнителната религия. Най-известната работа на Ото „Идеята за свещеното“ (публикувана за първи път през 1917 като „Das Heilige“), дефинира концепцията за свещеното, което е вдъхващо страхопочитание. Ото обяснява нуминозното като „нерационално, несензорно прижевяване или чувство, чиито основен и близък предмет е извън себе си“. Това е мистерия (на латински: mysterium tremendum), която е и пленителна, и ужасяваща в същото време; Мистерия, която причинява трепети и чарр, опитваща се да обясни неизразимото и може би свръхестествената емоционална реакция на чудото, рисувайки ни привидно обикновено и/или религиозно преживяване на благоговение. Това чувство за емоционално чудо е доказателство за корена на всички религиозни преживявания. Чрез това емоционално чудо, ние отваряме нашия рационален ум за нерационални възможности.

Съвременни мислители[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Хилман[редактиране | редактиране на кода]

Джеймс Хилман в края на своята книга „Ревизиониране на психологията“, противоположно на позицията на Джеймс за възгледа върху религията от гледна точка на психологията, набляга вместо това, че ние гледаме на психологията като на разнообразие на религиозния опит. Той прави следното заключение: „Психологията като религия съдържа в себе си всички психологически събития като ефекти на Бог в душата.[1]

Ефекти на медитацията[редактиране | редактиране на кода]

Голямото разнообразие от медитативни техники има обща цел с промяна на вниманието от обичайното, привичното в моделите на мислене и възприятие, с цел да се даде възможност за едно по-различно възприятие. Множество религиозни и духовни традиции, които прилагат медитацията приемат, че светът, който повечето от нас възприемат е илюзия. Тази илюзия се дължи от обичайния модел на разделяне, класифициране и етикиране на нашите лични опитности и преживявания. Но медитацията е и емпирична, тя включва директна опитност, макар че е и субективна – тя може да бъде усетена конкретно само от самия медитиращ и за това е трундно да бъде описана или разказана с думи.

Медитацията с концентрация може да предизвика алтернативно състояние на съзнанието, характеризирано от невъвлеченост на съзнаването към външни стимули, едно-посочно внимание вътре в себе си или към определен медитативен обект, като се изключват други и външно стимулирани мисли, чувсвства, това може да е усещане за пълно щастие и блаженство.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ерих Фром „Психоанализа и религия
  • Ерих Фром „Ще бъдете като боговете
  • Ерих Фром „Догмата за Христос
  • Adler, A., & Jahn, E., Religion and Psychology, Frankfurt, 1933.
  • Allport, G.W. & Ross, J.M., Personal Religious Orientation and Prejudice, Journal of Personality and Social Psychology, 1967.
  • Allport, G. W., The individual and his religion, New York, Macmillan, 1950.
  • Atran, S., In Gods We Trust: The Evolutionary Landscape of Religion, New York, Oxford University Press, 2002.
  • Batson, C.D., Schoenrade, P. & Ventis, L., Religion and the Individual, New York, Oxford University Press, 1993.
  • Erikson, E., Young man Luther: A Study in Psychoanalysis and History, New York, W. W. Norton, 1958.
  • Fowler, J. Stages of Faith, Harper and Row, San Francisco, 1971.
  • Francis, L.J. & Louden, S.H., The Francis-Louden Mystical Orientation Scale: A Study Among Male Anglican Priests, Research in the Scientific Study of Religion, 2000.
  • Freud, S., The future of an illusion, translated by W.D. Robson-Scott, New York, Liveright, 1928.
  • Фройд, Зигмунд, Тотем и табу, Критика и Хуманизъм, 1991 / Freud, S., Totem and Taboo: Resemblances Between the Psychic Lives of Savages and Neurotics, New-york, Dodd, 1928.
  • Freud, S., Moses and Monotheism, London, The Hogarth Press and The Institute of Psychoanalysis, 1939.
  • Fromm, E., Psychoanalysis and Religion, New Haven, Yale University, 1950.
  • Genia, V., The Spiritual Experience Index: Revision and Reformulation, Review of Religious Research, 38, 344 – 361, 1997.
  • Glock, C.Y. & Stark, R., Religion and Society in Tension, Chicago, Rand McNally, 1965.
  • Gorsuch, R. & Venable, Development of an Age-Universal I-E Scale, Journal for the Scientific Study of Religion, 1983.
  • Haber, J., Jacob, R. & Spangler, J.D.C. (2007) Dimensions of religion and their relationship to health. The International Journal for the Psychology of Religion, 17 (4) 265 – 288
  • Hill, P. C. & Hood, R., Measures of Religiosity, Birmingham, Alabama, Religious Education Press,1999.
  • Hill, P. C. & Pargament, K., Advances in the Conceptualisation and Measurement of Spirituality. American Psychologist, 58, p64-74, 2003.
  • Hood, R. W., The Construction and Preliminary Validation of a Measure of Reported Mystical Experience, Journal for the Scientific Study of Religion, 1975.
  • James, W., The Varieties of Religious Experience, Cambridge, Ma., Harvard University, 1985.
  • Jung, C. G., Modern Man in Search of a Soul, New York, Harcourt Brace, 1933.
  • Jung, C. G., Psychology and Religion, Yale University Press, 1962.
  • Jung, C. G., Psychology and Religion, Yale Univ. Press, 1992.
  • Jung, C. G., Psychology and Western Religion, Princeton Univ. Press, 1984.
  • Hood, R. W., The Construction and Preliminary Validation of a Measure of Reported Mystical Experience, Journal for the Scientific Study of Religion, 1975.
  • Leuba, J. H., The Psychology of Religious Mysticism, New York, Harcourt, Brace, 1925.
  • Leuba, J. H., The Psychological Origin and the Nature of Religion. Wikisource text
  • Levin, J. (2001). God, Faith and Spirituality: Exploring the Spirituality-Health Connection. New York: Wiley
  • Paloutzian, C. & Park, R. (1996).Handbook of Religion and Spirituality.
  • Miller & Thoresen (2003) American Psychologist
  • Powell, L.H., Shahabi, L. & Thoresen, C. (2003). Religion and spirituality.
Links to physical health. American Psychologist. 58 pp36-52
  • Wulff, D. M., Psychology of Religion: Classic and Contemporary (2nd ed), New York, Wiley, 1997.

По-нататъшно четене[редактиране | редактиране на кода]

  • Fontana, D., Psychology, Religion and Spirituality, Oxford, Blackwell, 2003.
  • Fuller, A. R. (1994). Psychology & religion: Eight points of view (3rd ed.). Lanham, MD: Littlefield Adams. ISBN 0822630362.
  • Hood, R. W. Jr., Spilka, B., Hunsberger, B., & Gorsuch, R. (1996). The psychology of religion: An empirical approach. New York: Guilford. ISBN 1572301163
  • Levin, J., God, Faith and Health: Exploring the Spirituality-Health Connection, New York, Wiley, 2001.
  • Loewenthal, K. M., Psychology of Religion: A Short Introduction, Oxford, Oneworld, 2000.
  • Meissner, W., Psychoanalysis and Religious Experience, London and New Haven, Yale University Press, 1984.
  • Paloutzian, R. (1996). Invitation to the Psychology of Religion, 2nd Ed. New York: Allyn and Bacon. ISBN 0205148409.
  • Roberts, T. B. (editor) (2001). Psychoactive Sacramentals: Essays on Entheogens and Religion. San Francosco: Council on Spiritual Practices.
  • Roberts, T. B., and Hruby, P. J. (1995 – 2002). Religion and Psychoactive Sacraments An Entheogen Chrestomathy. Online archive. [1]
  • Roberts, T. B. „Chemical Input—Religious Output: Entheogens.“ Chapter 10 in Where God and Science Meet: Vol. 3: The Psychology of Religious Experience Robert McNamara (editor)(2006). Westport, CT: Praeger/Greenwood.
  • Wulff, D. M. (1997). Psychology of religion: Classic and contemporary (2nd ed.). New York: John Wiley. ISBN 0471037060.
  • Zych Adam A.: (2012). Pomiędzy wiarą a zwątpieniem: Wprowadzenie do psychologii religii, Kraków: IMPULS. ISBN 9788375872866.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. James Hillman, Re-Visioning Psychology, HarperCollins, NY, 1977, p227

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Psychology of religion“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.