Радослав Каменов

Радослав Каменов
български генерал
Войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	За военна заслуга „За заслуга“ Военен орден „За храброст“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	8 декември 1863 г. Свищов, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Радослав Петров Каменов е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на 6^-и артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 9^-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Радослав Каменов е роден на 8 декември 1863 г. в Свищов. През ноември 1885 постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на Ученическия легион. През 1886 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, достига до звание младши портупей-юнкер, дипломира се 16^-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен във 2^-ри артилерийски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик. През 1900 г. е командир на батарея от 1^-ви артилерийски полк. Служи и в 6^-и артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин майор. Майор Каменов командва 3^-та батарея от 3-то планинско артилерийско отделение. На 18 май 1909 г. е произведен в чин подполковник. От 1909 г. е началник на отделение в 3^–и артилерийски полк, а през 1911 г. – в 8^–и артилерийски полк.

Подполковник Каменов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 6^-и не с. с. артилерийски полк. В началото на 1915 г. поема командването на 9^–и артилерийски полк. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 9^-а артилерийска бригада. През 1919 г. е уволнен от служба.

Радослав Каменов е женен и има 2 деца.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (2 август 1894)
• Майор (1904)
• Подполковник (18 май 1909)
• Полковник (5 септември 1919)
• Генерал-майор (31 декември 1935)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1886 – 1887)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас
• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 67.
• Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.