Ракетни войски със стратегическо предназначение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ракетные войска стратегического назначения Российской Федерации
Medium emblem of the Ракетные войска стратегического назначения Российской Федерации.svg
Емблема на РВСП
Информация
Активна 17 декември 1959 — наши дни
Държава Русия
Преданност Президент на Русия
Тип Отделен род войски
Роля Възспираща / стратегически ядрени удари
Размер 120 000 души
Гарнизон/щаб Одинцово-10
Покровител Варвара Илиополска
Командири
Текущ
командир
генерал-полковник Андрей Швайченко
Емблеми
Bandera SRF.png Знаме
RSF great emblem.jpg Средна емблема
Използвани самолети
Транспортни Ми-8, Ан-12, Ан-24, Ан-26, Ан-72
Ракетные войска стратегического назначения Российской Федерации в Общомедия

Ракетните войски със стратегическо предназначение са род войски от въоръжените сили на Руската федерация. Те са част от стратегическите ядрени сили на Руската федерация.

РВСН е сухопътно военно формирование в постоянна бойна готовност, въоръжено с МКБР от различни видове — мобилни и стационарни ракетни комплекси, с ядрени бойни глави.

История[редактиране | редактиране на кода]

С разгарящата се надпревара във въоръжаването между СССР и САЩ, през 1950-те години вече разполагащият с междуконтинентални балистични ракети СССР създава нов род войски към въоръжените си сили. Целта на Ракетните войски е да осигурят на Съветския съюз способността да удря противниковите ядрени арсенали, промишлени и военни обекти. РВСП биват снабдени с всички МКБР, както и ракетите с обсег над 1000 км.

С указ на президента от 1995 година насам се чества Ден на РВСП, на 17 декември.

През 2001 година от РВСП като самостоятелен клон са отделени Космическите войски.

Състав и ръководители[редактиране | редактиране на кода]

Числеността на ракетните войски е около 120 000 души, от които 80 000 са редовни военнослужещи. Командният пункт се намира в закрития (от 2009 година насам) военен град Одинцово-10, носещ цивилното наименование Власиха. Оттам се командват общо три ракетни армии, дейността на ракетните полигони в Капустин Яр и Казахстан, и на научноизследователската станция в Камчатка. Други важни учреждения са военната академия Петър Велики в Москва, военни институти за ракетните войски в Серпухов и Ростов на Дон, ремонтни заводи, бази за съхранение и летища.

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

и Маршал на Руската федерация

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Русия разполага с 608 междуконтинентални балистични ракети, способни да пренасят общо 2683 ядрени заряда.[2] . Другите носители (крилати ракети, оперативно-тактически комплекси, стратегически бомбардировачи) са на въоръжение в другите клонове на въоръжените сили.

МКБР[редактиране | редактиране на кода]

Данните се отнасят към юли 2009 година.[3]

Ракетен комплекс Количество Бойни глави Общо бойни глави Разположение
Р-36М УТТХ/Р-36М2 59 10 590 Домбаровски, Ужур
УР-100Н УТТХ 70 6 420 Козелск, Светли
РТ-2ПМ „Топол“ 174 1 174 Тейково, Йошкар Ола, Нижни Тагил, Новосибирск, Иркутск, Барнаул, Виползово
РТ-2ПМ2 „Топол-М“ (шахтово базиране) 49[2] 1 49 Светли
РТ-2ПМ2 „Топол-М“ (мобилно базиране) 15 1 15 Тейково
Общо 367 1248

Формирования[редактиране | редактиране на кода]

Ракетни армии и дивизии:

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ракетните войски използват различни видове транспортни самолети и вертолети, които са разположени на 7 летища и 8 вертолетни площадки. Около 50% от техниката е в изправно състояние, вертолетните пилоти летят 58 часа годишно, а самолетните — 99 часа годишно.[4]

Състояние и перпективи[редактиране | редактиране на кода]

  • Фактори с потенциал да понижат боеспособността на РВСП:
    • Близо 80% от балистичните ракети са с изтичащ срок на експлоатация;[5]
    • Елиминиране на железопътните ракетни комплекси;[6]
  • Фактори с потенциал да повишат боеспособността на РВСП:
    • Въвеждане в експлоатация на нови системи за ранно предупреждение в Ленинградска област и Краснодарски край;
    • Изстрелване на нови космически спътници за наблюдение и подновяване на системата "Око";[7][8][9]
    • Разработка на МКБР РС-24 с многоблокова бойна част

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]