Ракетни войски със стратегическо предназначение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ракетные войска стратегического назначения Российской Федерации
Medium emblem of the Ракетные войска стратегического назначения Российской Федерации.svg
Емблема на РВСП
Информация
Активна 17 декември 1959 — наши дни
Държава Русия
Преданост Президент на Русия
Тип Отделен род войски
Роля Възспираща / стратегически ядрени удари
Размер 120 000 души
Гарнизон/щаб Одинцово-10
Покровител Варвара Илиополска
Командири
Текущ
командир
генерал-полковник Андрей Швайченко
Емблеми
Bandera SRF.png Знаме
RSF great emblem.jpg Средна емблема
Използвани самолети
Транспортни Ми-8, Ан-12, Ан-24, Ан-26, Ан-72
Ракетные войска стратегического назначения Российской Федерации в Общомедия

Ракетните войски със стратегическо предназначение са род войски от въоръжените сили на Руската федерация. Те са част от стратегическите ядрени сили на Руската федерация.

РВСН е сухопътно военно формирование в постоянна бойна готовност, въоръжено с МКБР от различни видове — мобилни и стационарни ракетни комплекси, с ядрени бойни глави.

История[редактиране | редактиране на кода]

С разгарящата се надпревара във въоръжаването между СССР и САЩ, през 1950-те години вече разполагащият с междуконтинентални балистични ракети СССР създава нов род войски към въоръжените си сили. Целта на Ракетните войски е да осигурят на Съветския съюз способността да удря противниковите ядрени арсенали, промишлени и военни обекти. РВСП биват снабдени с всички МКБР, както и ракетите с обсег над 1000 км.

С указ на президента от 1995 година насам се чества Ден на РВСП, на 17 декември.

През 2001 година от РВСП като самостоятелен клон са отделени Космическите войски.

Състав и ръководители[редактиране | редактиране на кода]

Числеността на ракетните войски е около 120 000 души, от които 80 000 са редовни военнослужещи. Командният пункт се намира в закрития (от 2009 година насам) военен град Одинцово-10, носещ цивилното наименование Власиха. Оттам се командват общо три ракетни армии, дейността на ракетните полигони в Капустин Яр и Казахстан, и на научноизследователската станция в Камчатка. Други важни учреждения са военната академия Петър Велики в Москва, военни институти за ракетните войски в Серпухов и Ростов на Дон, ремонтни заводи, бази за съхранение и летища.

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

и Маршал на Руската федерация

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Русия разполага с 608 междуконтинентални балистични ракети, способни да пренасят общо 2683 ядрени заряда.[2] . Другите носители (крилати ракети, оперативно-тактически комплекси, стратегически бомбардировачи) са на въоръжение в другите клонове на въоръжените сили.

МКБР[редактиране | редактиране на кода]

Данните се отнасят към юли 2009 година.[3]

Ракетен комплекс Количество Бойни глави Общо бойни глави Разположение
Р-36М УТТХ/Р-36М2 59 10 590 Домбаровски, Ужур
УР-100Н УТТХ 70 6 420 Козелск, Светли
РТ-2ПМ „Топол“ 174 1 174 Тейково, Йошкар Ола, Нижни Тагил, Новосибирск, Иркутск, Барнаул, Виползово
РТ-2ПМ2 „Топол-М“ (шахтово базиране) 49[2] 1 49 Светли
РТ-2ПМ2 „Топол-М“ (мобилно базиране) 15 1 15 Тейково
Общо 367 1248

Формирования[редактиране | редактиране на кода]

Ракетни армии и дивизии:

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ракетните войски използват различни видове транспортни самолети и вертолети, които са разположени на 7 летища и 8 вертолетни площадки. Около 50% от техниката е в изправно състояние, вертолетните пилоти летят 58 часа годишно, а самолетните — 99 часа годишно.[4]

Състояние и перпективи[редактиране | редактиране на кода]

  • Фактори с потенциал да понижат боеспособността на РВСП:
    • Близо 80% от балистичните ракети са с изтичащ срок на експлоатация;[5]
    • Елиминиране на железопътните ракетни комплекси;[6]
  • Фактори с потенциал да повишат боеспособността на РВСП:
    • Въвеждане в експлоатация на нови системи за ранно предупреждение в Ленинградска област и Краснодарски край;
    • Изстрелване на нови космически спътници за наблюдение и подновяване на системата "Око";[7][8][9]
    • Разработка на МКБР РС-24 с многоблокова бойна част

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]