Капитулации на Османската империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Режим на капитулациите)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Капитулация след битката при Превеза за възстановяване на търговията между Венеция и Османската империя от 02.10.1540 г.
Проект за капитулация от 1536 г.
Капитулацията (в заглавието) между Шарл IX и Селим II, 1569 г.

Капитулации на Османската империя са наричани поредица от двустранни и международни договори, при които европейските държави получават икономически, съдебни и други привилегии в Османската империя. Терминът „капитулация“ е използван в самите договори.

Тези договори им дават право в империята да откриват консулства, търговците им да извършват безмитен внос, чуждестранните поданици и граждани да бъдат съдени от свои съдилища и др.

От 18 век нататък (1740 г. на Франция), и по-специално от времето на султан Мустафа III чиято майка като валиде султан е с рождено име Жанет (осм. Емине), режимът на капитулациите дава все по-големи привилегии на европейските търговци и подчертава второстепенното положение на османската държава в международните политически и икономически отношения. През 1761 г. Високата порта установява дипломатически отношения и подписва капитулация и с Кралство Прусия.

Списък[редактиране | редактиране на кода]

Следва хронологичен списък на османските капитулации[1][2]:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lucius Ellsworth Thayer, „The Capitulations of the Ottoman Empire and the Question of their Abrogation as it Affects the United States“, The American Journal of International Law, 17, 2 (1923): 207 – 33
  2. Philip Marshall Brown, Foreigners in Turkey: Their Juridical Status (Princeton University Press, 1914), p. 41

Източници[редактиране | редактиране на кода]