Режим на капитулациите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Капитулацията от 1569 г. между Шарл IX и Селим II.
Проект за капитулация от 1536 г.
Капитулация за възстановяване на търговията между Венеция и Османската империя от 2 октомври 1540 г. след битката при Превеза.

Режимът на капитулациите e система от международни договори, при която европейските държави получават икономически, съдебни и други привилегии в Османската империя.

Тези договори им дават право в империята да откриват консулства, търговците им да извършват безмитен внос, чуждестранните поданици и граждани да бъдат съдени от свои съдилища и др.

От 18 век нататък (1740 г. на Франция), и по-специално от времето на султан Мустафа III чиято майка като валиде султан е с рождено име Жанет (осм. Емине), режимът на капитулациите дава все по-големи привилегии на европейските търговци и подчертава второстепенното положение на османската държава в международните политически и икономически отношения. През 1761 г. Високата порта установява дипломатически отношения и подписва капитулация и с Кралство Прусия.

Списък[редактиране | редактиране на кода]

Това е хронологичен списък на османските капитулации по страни [1][2]:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lucius Ellsworth Thayer, „The Capitulations of the Ottoman Empire and the Question of their Abrogation as it Affects the United States“, The American Journal of International Law, 17, 2 (1923): 207 – 33.
  2. Philip Marshall Brown, Foreigners in Turkey: Their Juridical Status (Princeton University Press, 1914), p. 41.

Източници[редактиране | редактиране на кода]