Ремо Джироне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ремо Джироне
Remo Girone
италиански актьор
2022 г.
Роден
1 декември 1948 г. (75 г.)

Националност Еритрея
 Италия
Учил вНационална академия за драматично изкуство „Силвио Д'Амико“
Актьорска кариера
Активност1961–

Уебсайт
Ремо Джироне в Общомедия

Ремо Джироне (на италиански: Remo Girone) e италиански актьор и режисьор от еритрейски произход. Висок е 180 см, има кафяви очи и владее италиански, английски и френски[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 август 1948 г. в Асмара, столицата на Еритрея. Първоначално започва да учи в институт за икономика и търговия. През 1971 г. се премества в Националната академия за драматични изкуства „Силвио Д'Амико“ в Рим.

Дебютира в киното през 1974 г. във филма „Рим отново иска Цезар“ на унгарския кинорежисьор Миклош Янчо. През 1977 г. играе ролята на Константин Трепльов във филма „Чайка“ (по едноименното произведение на Антон Чехов) на италианския кинорежисьор Марко Белокио, който участва в кинофестивала във френския град Кан. През същата 1977 г. идва поканата от италианския кинорежисьор Паскуале Скуитиери за участие във филма „Корлеоне“. В този филм Ремо Джироне играе с едни от най-популярните за времето италиански кинозвезди като Джулиано Джема, Клаудия Кардинале, Микеле Плачидо и испанския киноактьор Франсиско Рабал. Това е първата му роля на мафиот, оформила по-късно образа му на артист в мафиотски роли и след сериала „Октопод“. През 1980 г. играе в копродукцията „Изгубеният път“ с френския актьор Шарл Ванел. Включва се в сериала Октопод от неговия трети филм през 1987 г. В него чрез образа на мафиота Тано Кариди (донесъл му популярност в цял свят) партнира с популярните италиански киноартисти Микеле Плачидо, Джулиана де Сио, Симона Кавалари, Виторио Медзоджорно, Раул Бова, българския киноартист Стефан Данаилов, френските Патрисия Миярде, Клод Риш и Пиер Монди, бразилската киноактриса Флоринда Болкан, швейцарско-германския Марио Адорф, германския Ролф Хопе. През 1996 г. играе във филма-приказка „Пещерата на златната роза“ (известен също и като „Фантагиро“). В историческия филм „Маркизата“ (1997 г.) се среща на екрана и с френската киноактриса Софи Марсо. В сериала „Подозрения“ (2000 г.) изиграва още една мафиотска роля - на адвоката Вилани. Също през 2000 г. играе заедно със своята съпруга във филма „Втората сянка“. През 1991 г. дебютира като режисьор с телевизионния филм „Седмият звън“. За българската публика най-впечатляваща е останала ролята му на Тано Кариди от сериала Октопод.

Семеен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1982 г. Ремо Джироне се жени за аржентинската актриса от италиански произход Виктория Дзини. Има две доведени деца, които са също артисти. Син Карл Дзини и дъщеря Вероника Дзини.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Сред любителите на театъра е известен с ролите си в спектаклите „Ромео и Жулиета“ на Енрико Д'Амато, „Мира“ на Луки Рокони, „Оресте“ на Джузепе Патрони Грифи. „Вуйчо Ваньо“ по Антон Чехов, режисиран от Петер Щайн, има голям успех на Театралния фестивал в Единбург. През 1985 г. играе в „Малки трагедии“ по Александър Пушкин, поставена от руския режисьор Юрий Любимов, който през това време се намира в емиграция.

Филми с Ремо Джироне излъчени в България[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]